В началото на новото хилядолетие американецът Антъни Ървин беше смятан за по-талантлив плувец от Майкъл Фелпс. На 19-годишна възраст той взе злато от Олимпиадата в Сидни, изпреварвайки великия Александър Попов.
Целият живот бе пред него, а бъдещето му изглеждаше повече от обещаващо. Рекламни договори, имения, пари, коли - всичко, което искаше, бе на ръка разстояние от него. Но Антъни тръгна по друг път. Алкохол, наркотици и дори опит за самоубийство го завлякоха към бездната. Никой не вярваше, че бившият шампион може да бъде спасен.
И тогава Антъни повярва в себе си. Оттласна се от дъното и отново спечели олимпийското злато!
Детство на транквиланти
Като дете Антъни е хиперактивен. Толкова палав и буен е, че родителите му понякога се чувстват неудобно от другите. Детето е заведено на лекар, където е диагностицирано с нарушения в работата на централната нервна система. Става въпрос за синдрома на Турет - заболяване, което не се повлиява от никакво лечение. За да може момчето да канализира по някакъв начин неудържимата си енергия, го записват да тренира плуване. От 9-годишна възраст Антъни започва да пие транквиланти, за да се стабилизира работата на мозъка му.
Изненадващо, но здравословните му проблеми по никакъв начин не му пречат на успехите в спорта. В детска и юношеска възраст Антъни чупи рекорд след рекорд - първо в Калифорния, а след това и из цяла Америка. Но въпреки славата, която е натрупал, никой не очаква, че на Олимпийските игри в Сидни ще може да се справи с Александър Попов на 50 метра свободен стил.
По-късно Ървин признава, че преди игрите е експериментирал с транквилантите. Вярвал, че по време на финалите ще се нуждае от естествената си агресия и гняв, затова нарочно намалил дозата на хапчетата. И му се получило.
Антъни прави същия трик и на Световното първенство през 2001 година. И там му се получава.
"Правех прекалено много безразборен секс"
Но ярките перспективи се превръщат в големи проблеми.
Треньорите на националния отбор на САЩ го смятат за спортист, който по отношение на потенциала е по-напред дори от тогавашната изгряваща звезда в плуването Майкъл Фелпс. Вярно е обаче, че същите тези треньори говорят за Ървин, че е "най-мързеливият плувец", с когото са работили.
Самият Антъни не успява да се справи с бремето на парите и славата. Чувства се самотен, а натрупаната умора от тренировките и участията в състезания го тласка към депресия.
"Потъвах все повече в самота и изобщо не разбирах кой съм. Плуването се превърна в задължение, а басейнът стана затвор", признава шампионът.
За да излезе от този затвор, Антъни приключва кариерата си на 22 години. И започват безкрайни запои и флиртове с наркотиците и жените.
"Правех толкова много безразборен секс с различни момичета, че в един момент се отвратих от себе си. Не е лесно да се живее така. Писна ми всички постоянно да ми повтарят, че трябва да се върна към спорта, да се запиша да следвам и тем подобни глупости. А аз само исках всички те да отидат по дяволите и да се разкарат от мен", връща лентата назад плувецът.
"Мислех си, че съм се самоубил"
Всичко това няма как да продължи дълго без последствия. В един момент Антъни умишлено приема огромна доза лекарства, за да сложи край на живота си. "Даже не успях да се самоубия. Мислех си, че съм го направил, а когато се събудих, ми стана тъжно, че не се е получило. Но след известно време разбрах, че това е втори шанс. Тогава се преродих."
Връщането към спорта обаче все още е много далеч.
Антъни продължава пропадането си. Напива се до безпаметност и покачва адреналина с гонки с полицията на мотоциклета си. В кръвта му има следи от ЛСД, кокаин и Бог знае още какви субстанции. По някакво чудо не попада зад решетките. И този път не говорим за басейна, а за истински затвор със закоравели престъпници.
В миг на просветление Антъни се опитва да започне работа, но бързо е гонен отвсякъде. Успоредно с това свири в рок група, а според хора, присъствали на негови концерти, му се получавало доста добре. Музиката му давала свободата, която не намирал в спорта.
Възкръсването
В един момент отчаяният Ървин решава да се премести в Ню Йорк, а негов стар познат му предлага да започне да тренира деца в един от басейните в Манхатън. И водата изведнъж отмива мръсотията по него, полепнала през годините. Антъни осъзнава колко му е липсвало плуването и се завръща в Калифорнийския университет в Бъркли, от който има бакалавърска степен.
През 2011 г. Ървин толкова е прогресирал след само година тренировки, че се завръща в националния отбор на САЩ и печели олимпийска квота. А през 2014-а в Рио де Жанейро се случва чудото. В бразилския мегаполис печели два златни медала - в любимата си дисциплина на 50 метра и в щафетата на 4х100, ставайки най-възрастният олимпийски шампион по плуване. На 35!
Подхожда към успеха си по-философски в сравнение с младостта: "Не спасявам стотици човешки животи, а просто плувам в басейна. 50 метра и толкоз. Вече не търся внимание. Сега имам нещо, което нямах преди - работна етика и любов към това, което върша."
Няма спор - Антъни успя да се възползва от втория си шанс.
