На 6 февруари 2022 г. се навършиха точно 70 години от началото на едно от най-продължителните управления на монарх в света - това на британската кралица Елизабет II.
Официалните чествания ще бъдат през лятото, когато е фактическата коронация, но на датата 6 февруари 1952 г. младата тогава принцеса научава, че баща ѝ е починал и на нея много по-рано от очакваното ще ѝ се наложи да се възкачи на престола.
95-годишната Елизабет II отбеляза скромно платинения юбилей в имението Сандрингам в Норфолк. Това е традиция за кралицата, тъй като денят напомня за смъртта на обичния ѝ баща.
Все пак поводът е отбелязан с 62 топовни салюта от крепостта "Тауър", където се пази кралската корона, а самата кралица изпрати специално послание към поданиците си, в което припомни думите от речта си по случай 21-ия си рожден ден през 1947 г.:
"Заклевам се, че през целия си живот, независимо дали ще бъде дълъг или кратък, ще бъда отдадена на това да служа на вас и на нашето имперско семейство, към което всички ние принадлежим."
Всъщност през първото десетилетие от нейния живот едва ли много хора са очаквали точно тя да наследи трона. Тогава Елизабет е все още безгрижно дете, което прекарва голяма част от времето си в занимавка с кучета и коне, и по никакъв начин не е предполага какво ѝ вещае бъдещето.
Всичко обаче се променя, когато нейният чичо крал Едуард VII абдикира от трона след едва няколкомесечно управление, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън.
Последвалата конституционна криза означава, че новият крал е брата на Едуард - принц Албърт (възкачил се като Джордж VI), което от своя страна поставя малката Елизабет в позицията на директен наследник и то почти случайно.
Тя е само на 25 години, когато научава, че вече е кралица. Това се случва, докато е в Африка със съпруга си принц Филип, като именно той ѝ съобщава новината. През следващите десетилетия херцогът на Единбург ще бъде и нейната най-голяма опора.
През последните 70 години Елизабет се превръща в нещо повече от символ на страната и неизменна част от живота на всички британци. Има над 300 визити в 100 държави през управлението на 14 различни министър-председатели - първият, от които е самият Уинстън Чърчил.
Срещала се е и с цели 13 президенти на САЩ като неизменна част от поддържането на "специалните отношения" между Великобритания и Съединените щати.
В света на политиката, тя е непреходната фигура и нейното присъствие задължително ознаменува съществени събития.
Така например през 1965 г. прави първото посещение на британски монарх в Германия (тогава Западна Германия) от 1913 г., маркирайки две десетилетия от края на Втората световна война. Тогава е изпратено ясно послание за помирението между двете държави и реално е признато завръщането на Германия на световната сцена.
През 1986 г. пък Елизабет II става първият британски монарх, който посещава Китай. Това се случва малко след като правителството на Маргарет Тачър договаря прехвърлянето на суверенитета над Хонконг през 1997 г. Посещението се счита за една от най-важните дипломатически инициативи на кралицата в един особено деликатен исторически момент за отношенията между Великобритания и Китай.
Подобен е и случаят с посещението в Република Ирландия през 2011 г. Макар и често да прави официални визити в Северна Ирландия по време на царуването си, тя всъщност е първият британски монарх стъпил на Ейре за повече от 100 години. Посещението ѝ дава знак за началото на нов етап на сътрудничество, след дълга и кървава история на отношения между двете държави.
Естествено, Елизабет е и стълбът, на който се уповава династията Уиндзор по време на всички скандали, разтърсили кралското семейство през 90-те. Само в рамките на 12 месеца през 1992 г. три от четирите ѝ деца обявяват разводи.
Първо принц Чарлз и принцеса Даяна обявяват, че ще се разделят, след като в продължение на няколко години излизат наяве тежките проблеми в личния им живот. Същата година Андрю, вторият син на кралицата, се разделя със съпругата си Сара Фъргюсън, докато принцеса Ан се разделя със своя съпруг Марк Филипс.
По това време зачестяват също критиките към кралското семейство заради факта, че не плащат данъци. Така през 1992 г. Елизабет става първият монарх от 30-те години, които внася суми на държавата.
Неслучайно тя определя тази година като "Annus Horribilis" ("ужасна година") за кралското семейство.
Много вероятно така може да бъде определен и моментът, когато кралицата е дала съгласието си нейният внук принц Хари да се ожени за разведената американска актриса Меган Маркъл, която има и афро-американски произход.
Макар одобрението да е дадено бързо, отношенията на двойката с британските медии, както и с останалата част от семейството, стават все по-напрегнати, докато в крайна сметка през 2020 г. херцогът и херцогинята на Съсекс обявяват, че се отказват изцяло от титлите си и се преместват в Калифорния.
През последните години кралицата все по-рядко може да бъде видяна публично и да поема ангажименти. Вместо нея я представляват най-често престолонаследникът Чарлз или принц Уилям.
Все пак обича да посещава църква, а освен за семейството и поданиците си, британската кралица е отделила специално място в сърцето си и за любимите си кучета от порода корги. В момента има около 30 от тях, като последните две са от миналата година.
Истинските тържества по повод юбилея ще бъдат в началото на юни, когато в рамките на 4 дни цялата нация ще почете своята кралица.
Самата кралица обаче едва ли ще има активно участие в тях. В своето обръщение тя деликатно напомни, че всичко е преходно и сподели, че когато дойде време за нейният син Чарлз да стане крал, се надява той и съпругата му Камила да бъдат подкрепени и обичани, така както тя е усещала подкрепа заедно със съпруга ѝ Филип.
През десетилетията начело на монархията Елизабет II се сблъсква с какви ли не предизвикателства - от края на Британската империя и тежкото възстановяване след Втората световна война до възхода на международния тероризъм, Brexit и пандемията от COVID-19.
Въпреки всички промени обаче, тя успява да остане като стълб и опора за британското общество.
