По всичко личи, че референдум за еврото няма да има и е само въпрос на време в питката за Коледа да се озове монета от 1 или 2 евро. Но от друга страна стана безпощадно ясно, че народът желае да бъде официално поканен до близкото ОУ и попитан по наболели обществени казуси.
Най-вероятно защото намираме нещо сакрално в ходенето до урните, дишането на специфичния училищен въздух, погледите от портретите на възрожденци, които зорко ни следят от стените...
Референдум ни дай и повече не ни търси! Само да не е по сериозни икономически теми, разбира се. Но пък можем да си спретнем някое обществено допитване по ето такива въпроси:
- "За" или "Против" отпадането на пълния член в българския език
Правилото за пълния член е сред малкото, които нямат изключение в родната ни реч, омайна, сладка. Повечето правила в българския имат цял том с изключения, който гони по обем "Война и мир", но пълният член не е сред тях.
Напук на този факт все повече българи се затрудняват и смятат, че граматическите норми са буржоазна отживелица, създадена с цел да ги мъчи. Нали се разбираме, какъв е проблемА?!
Може би е време за референдум, с който да решим да пишем ли пълен член, да не го ли пишем, или направо да си караме кой както му е най-удобно и благозвучно.
Плюсът е, че до урните ще се разходят не само онези, които намират пълния член за излишна граматическа финтифлюшка, но и педантични хора като Владко Мурдаров (и мен).
Тоест има шанс за висока избирателна активност и спорове, по-люти и от тези за еврото, които ще напълнят сутрешните блокове със сочни скандали.
••• Защо всъщност в граматиката няма място за импровизации:
- "За" или "Против" дюнера за левче
Настъпи ли мигът за силен обществен натиск, който да ни върне дюнера за левче? Категорично!
Не е приятно срещу не по-малко от 8-10 лева да получаваме скромна питка, в която са завити компромисни пържени картофи, материал като за три шопски салати и тъжно количество месце, което се мярва из зарзавата.
А чесновият сос ту го има, ту го няма, ту има вкус на ламиниран паркет. Ето тази кауза ще вдигне от дивана и най-безразличните, най-активно ходещи за гъби избиратели.
Та кой не е отхапвал жадно от дюнера след часове на мъчителен глад или часове на обилно пиене в Студентски? Кой не иска само срещу лев да получи оргазъм за стомаха, натъпкан със сос, от който лъха на чесън и на другия ден? Въпросите са риторични!
Дюнерджиите ще ни опонират, че всичко поскъпва, особено токът и месото, но именно затова битката за дюнера за левче ще се очертае като засукана национална кауза с неизвестен изход.
••• По-важно е да гласуваме на избори, а не на съчинени референдуми. Ето защо:
- Референдум как да наричаме новия папа
Странен лингвистичен спор се заформи как се е нарекъл новият папа, може би защото за сефте американец поема папския престол. Белият дим от комина още не се беше разсеял, когато будни миряни от православното християнство се сдърпаха как се казва папата, ама не по лична карта, че там е ясно.
Едни настояват, че главата на Римокатолическата църква се нарича Лео или, в краен случай, Леон. Хубаво, но ако следваме тази логика, папа Йоан Павел трябва да е Джон Пол и, въобще, папите ще започнат да звучат като членове на "Бийтълс".
Други предпочитат консервативната школа и приемат, че щом на предишните Лео-та сме им викали Лъв, значи и на този така ще му казваме. От дискусии почти не успяхме да чуем първите думи на папата, който, дал Бог, се очертава да е дълго време на престола.
Така че е редно още в зародиш да спретнем референдум и да решим как ще му казваме. А после и вълкът - сит, и агнето - цяло. И народът - попитан, и важните въпроси - избистрени.
