Насред Атлантическия океан се носи "одеяло" от водорасли с рекордни размери. То е два пъти по-широко от площта на САЩ, вижда се от Космоса и има потенциал на бедствие.
Става дума за цъфтеж на вид кафяви водорасли - саргасум. Той заема необятна площ от 8000 км в океана и се носи между Мексиканския залив и бреговете на Западна Африка.
С тези размери килимът е един от най-големите, виждани някога.
По принцип подобно струпване на водорасли в открити води не създава проблеми и дори носи ползи, тъй като абсорбира въглеродния диоксид. Проблемът е, че теченията изтласкват огромното петно към Карибите, Флорида и Мексико. Ако стотици тонове водорасли се окажат изхвърлени на и край бреговете в следващите седмици и месеци, това може да има огромни негативни последици както за екосистемите, така и за хората.
Огромното формирование, което се носи по повърхността, може да задуши коралите в морето и да намали обема на водите, а гниенето на такива количества водорасли води до дихателни проблеми при хората.
"Невероятно е - това, което виждаме на снимките от сателитите, не вещае чисти плажове тази година", казва пред Ен Би Си проф. Брайън Ла Пойнт, изследовател от океанографския институт към Атлантическия университет на Флорида.
Цъфтежът на водораслите саргасум е различен в различните години. Ла Пойнт го изучава от 40 години и казва, че обикновено огромни купчини се изхвърлят по бреговете на Южна Флорида през май, но сега някои плажове там вече са затрупани с водорасли.
На юг - на места по мексиканския полуостров Юкатан, включително популярния курорт Канкун, вече се готвят за до метър високи купчини изхвърлени водорасли.
Толкова големи количества струпани морски треви могат да объркат доста неща. Ако са в крайбрежните води, те могат да блокират работата на крайбрежни електроцентрали или на пречиствателни станции, да наводнят пристанищата и да попречат на движението на плавателните съдове.
Освен заплаха за основна инфраструктура, прекалено многото водорасли на брега са опасни и за хората. При гниенето им се освобождава сероводород, който води до респираторни проблеми за жителите и туристите в околностите.
Подобни огромни цъфтежи е имало и през 2018 г. в Мартиника и Гваделупа на Карибите. Тогава хиляди хора се оказват в болници с проблеми с дишането заради увредения от гниенето въздух.
Икономическите последици също не са малки - както парите, които струва премахването на стотици тонове водорасли от плажовете, така и отливът на туристи.
Още преди десетилетие учените са установили, че растежът на този вид водорасли става все по-обхватен. Например едва от 2011 г. петната могат да се наблюдават през сателити, тъй като преди това не са били толкова плътни.
Масата водорасли става по-голяма всяка година, като рекордни са 2018 и 2022 г. Очакванията са това да стане и тази година.
Проучване от 2019 г., публикувано в сп. "Сайънс", дори нарича "одеялото" "Големият атлантически пояс от саргасум".
Проучвания сочат, че цъфтежът - очаквано - е резултат от човешката намеса и климатичните промени. Смята се, че по-голямото насищане с азот на реките, които се вливат в Атлантическия океан, подхранва и стимулира растежа на морската трева.
Проблемите всъщност вече започнаха в части от Южна Флорида, където цъфтежът на друг морски организъм причинява т.нар. червени приливи.
Те са токсични и водят до отравяне на риба, дихателни и очни проблеми при хората. Тази година заради червения прилив бяха затворени плажове и се наложи да бъде отменен местен фестивал на плажа Индиън Рокс.
Смята се, че влошаването на червените приливи също се дължи на по-голямата концентрация за азот в морските води.
