Потреблението на въглища през 2024 г. в световен мащаб е било рекордно високо, въпреки непрестанните усилия и фокус върху ограничаването на изкопаемите горива за добив на енергия.
Стремежът и навлизането на по-чиста енергия дава резултат - делът на тока, произведен от възобновяеми източници расте, а този от въглища намалява.
Проблемът е, че човечеството използва все повече електричество, откъдето идва и по-голямото потребление на въглища.
Това са част от изводите в доклада за състоянието на климатичните действия за 2025 г, изготвен от инициативата System Change Lab, която следи и анализира системните промени по отношение климатичните промени и околната среда.
••• Още малко обезсърчаващи данни:
Данните на Международната агенция по енергетика пък сочат, че през 2024 г. търсенето на въглища е достигнало рекордните 8, 77 милиарда тона.
Според доклада за климатичните действия страните по света изостават от целите, които са си поставили за намаляване на емисиите, и те продължават да растат, макар и с по-ниски темпове.
"Несъмнено до голяма степен правим правилните неща. Просто не се движим достатъчно бързо", коментира Клеа Шумер от тинк-танк групата Институт за световните ресурси, която е част от System Change Lab. Шумер е и съавтор на доклада.
"Едно от най-тревожните открития от нашата оценка е, че в пети пореден доклад усилията за постепенно прехване на въглищата са далеч от плановете", допълва тя.
Ако светът иска да постигне целта за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., за да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса, то повече сектори трябва да използват електричество вместо петрол, газ и други изкопаеми горива.
Това обаче би имало ефект, само ако световното производство на ток премине към нисковъглеродна основа. "Проблемът е, че енергийна система, която разчита на изкопаеми горива, има каскаден и верижен ефект", пояснява Шумер, цитирана от "Гардиън".
"Посланието е ясно - просто няма да ограничим затоплянето до 1,5 градуса по Целзий, ако употребата на въглища продължи да чупи рекорди", казва тя.
Докладът сочи, че делът на въглищата при производството на ток продължава да се свива, макар и бавно - от 37% през 2019 г. на 34% на сто през 2024 г.
За да се постигнат целите на Парижкото споразумение за климатичните промени делът на въглищата би трябвало да намалява 10 пъти по-бързо и да е едва 4 на сто през 2030 г., отбелязва докладът. Което значи, че трябва да се изваждат от експлоатация по 360 средно големи ТЕЦ-а годишно до края на десетилетието.
Същевременно глобалният дял на електричество от слънце и вятър е над три пъти по-голям от 2015 г., а слънчевата енергия е най-бързо растящият източник на енергия в историята.
Освен това през 2024 г. инвестициите във ВЕИ надхвърлят тези в изкопаеми горива за втора поредна година, отбелязва докладът.
От 45-те оценявани показателя за климатичните действия шест са "извън графика", 29 са "значително извън графика", пет се движат изцяло в погрешна посока, а пет не могат да бъдат оценени поради недостатъчни данни, гласят изводите.
Електромобилите например съставляват рекордните 22 процента от световните продажби на автомобили през 2024 г., спрямо 4,4 процента през 2020 г. Но растежът на електическите коли се забавя на основните пазари като Европа и Съединените щати и в доклада вече приемат разпространението на електромобилите като "извън графика".
Докладът е публикуван под егидата на Systems Change Lab и е съвместна инициатива на "Фонд за Земята" на Джеф Безос, Институт за климатични анализи, Фондация за климатични инициативи, Института за световни ресурси и Шампиони на високо ниво за климата - специалните пратеници на ООН за климатични действия.
••• В Европа ВЕИ се развиват сравнително бързо:
