Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще заместим ли солта със сушени водорасли?

Отглеждането на тази култура изглежда като фермерството на бъдещето Снимка: Getty Images
Отглеждането на тази култура изглежда като фермерството на бъдещето
Ще заместим ли солта със сушени водорасли? Снимка: Getty Images

Може да не ни харесва, може дори да не вярваме, че влиянието на хората има особена връзка с климатичните промени, но тенденцията е ясна. Тя е в усиленото търсене и употреба на алтернативи - от енергията, през начина на живот и до храната.

И след безмесните бургери, безмлечното мляко и опитите за заместване на животинския протеин с такъв от насекоми, е съвсем естествено и салатата, гарнитурата и дори подправките да претърпят промени. Евентуално.

От няколко години Европейският съюз, различни бизнеси и учени на Стария континент проучват и опипват почвата за отглеждане на водорасли. На първо четене това би била идеалната култура във времената на климатични и енергийни промени.

Отглежданите в морето водорасли имат безброй предимства - те са здравословна и богата на хранителни вещества култура.

Абсорбират въглеродния диоксид и азота и предпазват морското дъно. Отглеждането им в индустриални количества във ферми не изисква обезлесяване, питейна вода или наторяване, а за сметка на това те растат по-бързо от която и да засята върху почва култура.

Фермите могат да осигурят и нови работни места, особено на фона на проблемите с прекомерния риболов. Освен това водорасли могат да се отглеждат и в топли, и в студени води.

Снимка: iStock

Затова и Европейската комисия смята, че индустрията за отглеждане на водорасли може да стане един от икономическите сектори на бъдещето, за създаде 115 000 работни места в следващите 8 години, най-вече като алтернативен поминък за крайбрежните райони в ЕС.

За целта Евросъюзът инвестира в редица проекти и проучвания в сектора на стойност над 270 млн. евро. Включително и какво да правим с водораслите.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Неслучайно Европа е на опашката по производство на водорасли в световен мащаб - те не са част от нашата култура и кухня. Лидери са азиатските страни - 97 на сто от реколтата идва от Азия, като половината се отглежда в териториалните води на Китай. Европа държи под 1% от продукцията, при това голяма част от тези водорасли са диви, а не продукт на ферми.

В основния пазар за водорасли - Китай, Корея и Япония, реколтата се използва за храна - и на хора, и на животни, в индустрията, за козметика и като тор за растения.

В Япония, например, за храна се използват 21 вида водорасли още от древността, и формират цели 10% от хранителния режим на хората там. Освен известните нори, които се използват и за суши, водораслите се ядат и с месо, като салати, в супи и с ориз. Някои сортове се изсушават и стриват на прах и се ползват като подправка.

Наричани още морски зеленчуци, те се смятат за суперхрана, защото съдържат йод, редица минерали, особено магнезий и калий, антиоксиданти, витамини А, С, Е и В12, както и аминокиселината глутамат, от която идва толкова популярния в последно време умами вкус.

Снимка: Getty Images

Освен това прахът от водорасли може да замества солта, особено в супи и бульони, но пък е с 70 на сто по-малко натрий.

Изсушените водорасли или течен екстракт от тях има приложение и като тор и обогатител на почва за различни земеделски култури.

В медицината имат приложение за лечение на туберкулоза, артрит, грип и настинки и дори им се носи славата на афродизиак.

На водораслите се залагат надежди и като заместител на пластмасата поне за някои видове опаковки, като съставка за био гориво и "пречиствател" на въглеродния диоксид.

И не е чудно, че прогнозите са, че от 40 млрд. долара през 2020 г. индустрията ще стигне до 95 млрд. долара до 2027 г., според проучване, цитирано от "Би Би Си".

Сред пионерите в индустриалното отглеждане на водорасли в Европа са Нидерландия, Ирландия, Германия и Норвегия.

Според Seaweed for Europe, група от 70 производители на водорасли на континента, е постижимо Европа да стигне до отглеждане на 8 милиона тона от морските зеленчуци до 2030 г. - при 287 000 тона в момента.

За това помагат и национални правителства. Това на Нидерландия - една от водещите страни в Европа в този сектор, предлага да предостави 400 кв. км. от териториалните си води в Северно море за отглеждане на водорасли.

Един от най-масовите методи за отглеждане на водорасли се използва от нидерландската The Seaweed Company, която освен в родината си има ферми край Ирландия, Мороко и Индия. Първо се отглеждат спорите на растенията в лаборатория, след това се "посяват" на специални въжета в развъдници, а след като започне растежът, въжетата се местят в океана. Реколтата се прибира след няколко месеца.

И толкова - без земя, питейна вода или наторяване, обяснява Йост Ваутерс, основател на компанията, пред "Би Би Си".

И въпреки, че се смята за безопасно за околната среда, този тип "земеделие" поражда и съмнения.

Водораслите могат да станат новата зелена мания и в морето да изникнат огромни ферми, което да има негативно влияние за други морски организми, смята Марс-Филип Буко от Seas At Risk - коалиция от над 30 европейски организации за опазване на моретата и океаните.

Снимка: Getty Images

"Един от най-важните въпроси е как индустриалното отглеждане на водорасли влияе на баланса на хранителни вещества в морето", казва и Рение Наута, изследовател на морската флора от университета Вагенинген в Нидерландия пред Би Би Си.

Прекомерното "засяване" на водорасли може да доведе до намаление на фитопланктона, който е важна храна за рибата, и така да повлияе на цялата екосистема.

Затова и са нужни още проучвания на въпроса, преди да решим, че водораслите са новата панацея и започнем да ги ползваме за всичко - от сол до гориво.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.

   

Най-четените