Крепоризао е градче, сгушено в южната бразилска част от Амазония. Погледнати от въздуха, околностите на града приличат на обширен килим от тъмнозелена екваториална гора. Но измежду черните пътища и реките, които преминават като артерии през нея, могат да се забележат издайнически петна от кално кафяво.
Това са незаконни мини за добив на злато.
Миньори идват в района в търсене на своето богатство. Стотици работници ежедневно поемат на дълги пътешествия нагоре и надолу по реката Крепори, за да достигнат до златните мини. Други пристигат с малки самолети, кацащи на набързо изградени подобия на писти. Подобни сцени са станали нещо често срещано в най-голямата екваториална гора в света и се смятат за причината за широкоразпространената разруха там.
Жозе Мария е миньор от щата Мараняао, намиращ се на около 1000 км на изток. Докато чака на един от бреговете на реката за превоз, казва, че той и другите като него са на това място, за да вършат "честна работа и да си изкарат прехраната". Посочва и че не вижда какъв е проблемът, като същевременно отказва да разкрие цялото си име.
Но изкопите, в които Жозе Мария и другите миньори като него се трудят, се намират на територията на Мундуруку - едно от най-големите коренни племена в Амазония, чиито богати на минерали земи са защитени от конституцията на Бразилия от 1988 г.
Проучване на института "Датафоля" от 2019 г. показва, че 86% от бразилците са против минната дейност на територията на коренното население. Въпреки това тя получава подкрепа от спорно предложение на президента Жаир Болсонаро, с което се призовава за узаконяването на минната дейност с комерсиална цел по тези земи.
Законопроектът влезе за разглеждане в бразилския Национален конгрес в началото на февруари, но все още не е гласуван. Председателят на Камарата на депутатите Родриго Мая отложи планираният вот, обяснявайки пред Конгреса, че "не е правилният момент", но и наблягайки на това, че законопроектът не е "противоконституционен".
От бразилското Министерство на мините и енергетиката коментират пред DW, че планират да "регулират дейностите" по земите на коренното население, като този процес щял да изисква "консултация" със същите тези коренни общности, а те самите също щели да имат възможност да участват в минната дейност.
И макар някои представители на Мундуруку да са спечелени от изкушението за богатства и са съгласни злато да бъде добивано от земите им срещу пари, мнозинството са против незаконния златодобив.
"Пълна златна треска"
Около 13% от територията на Бразилия се определя като земя на коренното население и се простира из повече от 400 резервата. RAISG е консорциум от граждански организации, загрижени за социално-екологичната устойчивост на Амазония. Те твърдят, че в момента в бразилската част от Амазония, където се намират повечето от тези резервати, има повече от 450 незаконни мини.
Предложеният законопроект вероятно ще доведе до драматичен ръст на минната дейност.
"Отвориш ли веднъж врата, ще се стигне до потоп", казва Глен Шепърс, американски антрополог, който работи с коренното население, засегнато от незаконната миньорска дейност.
По думите му законът ще създаде прецедент, който ще позволи на миньорите да отидат на тези територии. Дори сега според него налице е "пълна златна треска", а местните губят контрол над случващото се.
Журналистическият екип на "Гринпийс" - "Ънъртид", съобщава, че търсачи на злато планират да продължат да работят и по време на пандемията от коронавирус, което поражда страхове, че болестта може да се прехвърли върху коренното население.
Преди да се е стигнало до гласуване на предложения законопроект, Министерството на мините и енергетиката съобщава, че са получени повече от 4000 молби за минна дейност из земите на коренното население.
А отношенията между миньорите и местните общности вече са обтегнати. Бразилската агенция за правата на коренното население "Фунай" миналата година съобщи за това как десетки миньори, облечени във военни униформи, са нападнали общността уаджапи в бразилската част на Амазония, при което е бил наръган и убит един от нейните лидери.
Според изследването на неправителствената организация "Глобал уитнес" 20 природозащитници са били убити в Бразилия само през 2018 г. В глобален мащаб НПО-то посочва минната дейност като най-опасния сектор с 46 съобщени убийства през същата година.
Проблемът с обезлесяването
От екологична гледна точка едно от най-големите отражения от минната дейност е сечта. Доклад, публикуван в журнала "Нейчър Къмюникейшънс" през 2017 г. посочва, че минната дейност е отговорна за 9% от всички загуби на горски масиви в Амазония между 2005 и 2015 г.
Сателитен анализ, публикуван от Проекта за мониторинг на андска Амазония, показва, че през 2019 г. заради минна дейност са обезлесени 20 хиляди декара от земята на коренното население мундуруку. Това е двойно повече в сравнение с предната година.
Миналият ноември десетки племенни лидери от Амазония се срещнаха с представители на бразилските власти, за да подадат оплаквания и да съобщят за сериозни заплахи за териториите си.
По думите на Алесандра Корап Мундуруку, един от тези лидери, минната дейност има и друго отражение върху живота им - носи "болести и проституция", "наркотична зависимост" и "яростен конфликт между мъжете мундуруку". Тя твърди и че златодобивът също така убива рибата в региона чрез отравяне с живак.
Живакът се озовава в река Тапажос в региона по време на златодобивния процес, а след това и в нейните притоци, които минават край градчето Крепорицао. Местните обаче разчитат на тези реки за много от водните си нужди.
Миналата година неврологът Ерик Дженингс взима кръв и косми от 112 души от племената, за да изследва нивата на живак. По думите му става дума за "бавен геноцид". Неврологът посочва, че живакът може да доведе до сериозни увреждания на когнитивните способности и на зрението.
Проблемната законна търговия
Дори законната търговия със злато в Бразилия в голяма степен не е регулирана. Това води до появата на нелегални бизнеси и играе значима роля в унищожението на Амазония. Прокурори от щата Пара казват, че липсата на регулации в законната търговия улеснява престъпниците и позволява незаконно добито злато да влиза в легалната система.
Прокурорът Луиш де Камоес Лима Боавентура посочва, че измамите в този сектор са много лесни, а да се разследват тези нередности е огромна трудност. По думите му докато не се създаде компютърна система за следене на транзакциите на злато, властите няма да могат да проверят в реално време кои от тях са легални.
"За да направиш транзакция на незаконно злато, единственото, от което се нуждаеш в момента, са химикал и хартия", казва той.
По изчисления на Националната минна агенция около 30 тона злато на стойност около 900 милиона евро се търгуват незаконно в щата Пара ежегодно. Това е около 6 пъти повече от количеството, което е обявено легално.
Когато миньорите като Жозе Мария се върнат в Крепоризао, те отиват в един от дузината магазините за злато. Там събраното от тях се претопява в стандартни кюлчета, а след това незаконно добитото злато, причина за широкоразпространеното обезлесяване, замърсяване и насилие в Амазония, влиза в системата и вече не може да бъде проследено.
