Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо на Борис Джонсън винаги му се разминава

Той има митичната способност да се измъква отново и отново Снимка: Getty Images
Той има митичната способност да се измъква отново и отново

Британският премиер непрекъснато тества докъде могат да стигнат границите на допустимото за високия му държавен пост. Сякаш има подписан таен манифест, с който се е заклел да се държи неприемливо.

Борис Джонсън тепърва ще трябва да отговаря на въпросите на лондонската полиция относно незаконните партита на "Даунинг Стрийт" и заедно с това рейтингът му пада с всеки изминал ден.

Отделно той ще бъде разследван и за "провали в управлението" по време на пандемията, макар че тъй като тече разследване, повече детайли все още не са известни.

И докато Джонсън чака да види дали ще бъде наказан, неговите колеги от Консервативната партия също до голяма степен изчакват "на пауза".

Извън твърдото ядро от лоялни последователи консерваторите чакат да приключи разследването на полицията, за да видят колко по-лошо може да стане, преди да се опитат да свалят премиера.

Тъй като Джонсън не е пряко отговорен пред избирателите си, решението зависи от 360 депутати от торите в Камарата на общините. Именно те трябва да преценят дали ще му се размине. Пак и отново.

Това може да е една от най-деликатните ситуации, в които Джонсън се е намирал, но далеч не му е първата. Всъщност кариерата му до момента е непрестанен низ от измъквания от безчинства, а отстраняването му изглеждаше и изглежда все така мъгляво.

Навремето Джонсън е уволнен от Times за изфабрикуване на цитат, но въпреки това продължава журналистическата си кариера.

През това време се прочува и с обидни коментари към различни малцинствени групи и след като става член на кабинета в сянка на бившия лидер на торите Майкъл Хауърд, той отново е уволнен за лъжа.

Именно след това той става кмет на Лондон - победа, която затвърждава митичната му способност да се измъква от всичко.

Оттам стига до позицията на едно от основните лица зад Брекзит, външен министър, лидер на партията си и, разбира се, министър-председател. Докато кандидатства за кмет, започват да се оформят и насоките на Джонсън за тактики за избягване на попътни ветрове.

И това е наръчник, който му дава устойчивост, за която неговите съперници могат само да мечтаят, само че най-накрая може би е достигната точка на пречупване, която неговите колеги и електорат няма да могат да преодолеят.

Когато консерваторите избират Джонсън като свой кандидат за кмет на Лондон, мнозина го възприемат като някаква шега. Щом той спечели обаче, това породи идеята, че притежава някакъв вълшебен камък, който му носи успехи в политиката и с който никой друг политик не може да се мери.

Всъщност Джонсън става кандидат на своята партия, след като предпочитаната номинация - Ник Боулс - се оттегля заради болест. По същото време "врагът" му още от гимназията Дейвид Камерън се възприемаше от електората по-скоро като популярен, но все пак безвреден вариант.

Кампанията на Джонсън беше хаотична, оказа се, че съпругата му Марина не е съгласна с кандидатурата му, а самият той не може да отговори на въпроса защо иска да е кмет.

Нещо повече, Джонсън трябва да бъде примамен за разходка в универсален магазин, за да бъде принуден да си купи нови костюми, а негов бивш съветник споделя: "Просто си помислих - по дяволите, това няма да свърши добре". Въпреки това партията решава да поеме този риск и да подкрепи Джонсън.

По онова време той е известен с неговата странна прическа и участието си в панела на шоуто "Имам ли новини за теб", което му осигурява статута на знаменитост, наричана от всички "Борис". Това допълнително допринася за схващането, че той не е като останалите политици и правилата за него не важат.

Победата му в Лондон пък слага край на дългогодишния упадък на консерваторите в британската столица и ненадминатата доминация, на която се радва кметът Кен Ливингстън. Самодоволството на опонентите на Джонсън пък се топи все повече.

За него гласуват не само консерватори, но и леви, които възприемат Борис като "топ пичага". Но и лагерът на либералите всъщност никога не е виждал в лицето на Джонсън особена заплаха и е имал склонност да го подценява.

Така например един от съветниците на лейбъристите заявява, че е "математически невъзможно" Джонсън да победи - нещо, което се оказва дълбоко невярно.

Затова и победата му заварва в шок както консерваторите, така и лейбъристите. Този момент допълнително подхранва мита за Джонсън - разбира се, той е хаотичен и непредсказуем, но на кого му пука? Избирателите го обичат и той достига до части на електората, до които никой друг не успява.

Друго оръжие от арсенала на Джонсън е предпочитанието му да има зад гърба си високоефективен екип. Отново и отново той се губи по пътя си, преди да бъде върнат в правилната посока от армия от верни лейтенанти.

Под тяхно ръководство Джонсън се учи да не предприема твърде резки политически ходове и да действа като афиш на проектите, които неговите хора задействат.

Това му придава и своеобразна политическа гъвкавост, която позволява на избирателите да проектират върху него онова, което искат да видят, и да игнорират черти, които не им харесват.

Нещо повече, Борис се оказва напълно имунизиран срещу обиди, дори и когато случайни хора на улицата го наричат с нецензурни имена. Той просто вдига рамене и им отговаря, че пак ще гласуват за него.

Всички тези качества - звездно поведение, добър екип, силна доза непукизъм - позволиха на консерваторите да вярват, че Джонсън е отговорът на техните молитви.

Но колкото повече той се изкачва, толкова по-малко внимание към детайлите оказва Борис. Вместо това той разчита на способността си бързо да овладява проблемните ситуации и да не казва "Не" на хората.

Бивш служител на "Даунинг Стрийт" 10 казва, че министър-председателят насърчава лоялността сред своите работници и е необикновен човек, за когото е имал шанса да работи.

Затова и ако Джонсън не бъде съден за Партигейт, той вероятно ще надхитри враговете си за пореден път, макар че става все по-трудно да се измъкне от мрежите им.

Така той остава в отслабена, но все пак непоклатима позиция, и в очакване всичко да бъде простено и забравено - както във всеки друг път досега. 

   

Най-четените