Името на Андре Агаси е инкрустирано завинаги в историята на световния тенис. По време на бляскавата си кариера американецът спечели 60 титли и се превърна в първия мъж с кариерен "Голям шлем". Само на 16 г. вече бе част от Топ 100 в света, а на 19 г. вече бе заработил над два милиона долара от наградни фондове и чукаше на вратата на Топ 3 в ранглистата на ATP.
Можем още дълго да изброяваме успехите на олимпийския шампион от Атланта '96, но не това е целта ни сега. Важно е да обърнем внимание и на човека, който стои зад тях, без когото много вероятно тях нямаше да ги има, а Агаси нямаше да е този Агаси, когото познаваме сега.
Името му е Ник Болетиери - може би най-известният откривател на таланти в тениса. Андре буквално го ненавижда в началото и иска да напусне академията му, но впоследствие започва да жъне успехи именно заради подготовката в спартанските условия на академията на Болетиери.
Бунтар по природа, Агаси скандализира с поведението си още като хлапе, но опитният ментор не се подава на провокации, дори се опитва да го надцака по скандалност в някои ситуации. Андре усеща, че си е намерил майстора, и така отношенията помежду им веднага се изглаждат.
Дуетът Агаси-Болетиери се превръща в един от най-добрите в света. Благодарение на ментора си Агаси започва да ниже победа след победа и да печели трофей след трофей.
Това е една история за драма, любов, омраза, приятелство, подкрепа и спортна злоба, без които понякога тенисът не може. Особено през 80-те и 90-те години на миналия век.
Агаси постъпва в академията на Болетиери на 13-годишна възраст. След само три месеца Андре не може да издържи повече.
"Академията на Болетиери е наричана тренировъчен лагер, но всъщност е пенсионерски клуб. Хранят ни с някаква мътна безвкусна течност, отвратителни меса, някаква желатинова маса псевдо задушено и ориз с доста неапетитно изглеждащ сив сос. Спим на легла с бабуни, все едно сме в казармата. Ставам по изгрев и си лягаме веднага след вечеря, почти не излизаме от академията и не комуникираме с никого извън нея.
Като затворници сме - или спим, или работим, или казано по-правилно - тренираме... Като гладиатори в Колизеума, а поне 35 треньори ни крещят постоянно като на роби. Постоянно напрежение, безкомпромисна конкуренция, без родителски контрол - постепенно се превръщаме в животни. Живеем според законите на джунглата...", пише в автобиографията си "Открито" Агаси.
Андре описва много цветно и самия Болетиери.
"Той е на около 50, но прилича на 250-годишен заради манията си по тена. Другите му две страсти са тенисът и бракът (женен е пет или шест пъти, вече никой не помни). Прекарва толкова много време на слънце, поглъщайки UV-лъчите, и е ходил толкова пъти на солариум, че кожата му вече е с перманентно променен цвят. Единствената част от лицето му, която не прилича на печено месо, е мустакът му - черен и старателно поддържан като на испански благородник."
За ужас на Агаси, баща му и Болетиери се разбират Андре да продължи престоя си в академията. Болетиери вижда много качества в тийнейджъра, въпреки че му създава и немалко проблеми.
"Сърцето ми отиде в петите. Съдбата ми е решена. Съдията добави няколко години към присъдата ми. Единственото, което мога да направя сега, е да продължа да работя."
Но Андре не се предава толкова лесно.
"Пиех, пушех трева, бях истински пънкар." В училище нещата също не се получават за Агаси, който е на крачка да провали и всичко, за което е работил.
Бунтарството на Андре се пренася и на корта. Започва да боядисва косата и ноктите си, пуска си киче, слага обеци и носи прокъсани дънки. Пороците започват да го завладяват - започва и да дъвче тютюн, а количествата уиски, които поглъща, се измерват в десетки литри; не може и да му пука по-малко за училището.
Накрая Болетиери не издържа и решава да влее малко ум в младежката глава.
"Ти дискредитира академията, посрами я с държанието си вчера! Излизаш на финала по дънки, гримирал си се, носиш обеци! Ще ти кажа нещо, момко - ако продължаваш така, ако искаш да ми се обличаш като момиче, тогава на следващия турнир ще те накарам да носиш поличка! Вече съм се свързал с една фирма и съм поръчал да ти направят цял комплект поли. Ще носиш поличка! Ако продължаваш да ми се държиш като момиче, така ще се отнасяме към теб!"
Публичното унижение за Агаси е огромно. Двамата спират да си говорят, но скоро треньорът разбира, че трябва да направи нещо, за да поднови комуникацията. Един ден Ник отива в стаята на Андре, за да поиска от него плюшена панда за дъщеря си. Тогава двамата провеждат разговор, който ще промени взаимоотношенията им тотално.
"Ти, проклетнико, ти си ми проблемът! - започва да крещи по негов адрес Агаси. - Ако не си го разбрал, значи си по-голям глупак, отколкото изглеждаш. Знаеш ли как се чувствам тук? Какво е да живея на 5000 километра от вкъщи, в този затвор, да ставам всеки ден в 6 и половина сутринта, да изям ужасната ти закуска за 30 минути, след това да се кача на ужасния автобус, да дремя четири часа в тъпото училище и след това да се връщам тук в същия скапан автобус. Да хапна още нещо от ужасиите ти за обяд, след което излизам на корта. Ден след ден, след ден, след ден. Училището ти е истински ад и затова се надявам и ти да гориш в ада!"
Този път обаче Болетиери избира друг подход. Специалистът зарязва твърдата ръка, но не се отказва от ученика си и дава повече свобода на Андре. Болетиери успява да открие перфектния подход, след което с Агаси се превръщат в едно от най-мощните дуета в света. Този разговор, това избухване на Агаси, дава началото на нов етап в отношенията между двамата. С подобряването на връзката между Болетиери и Агаси започват да идват и победите, и трофеите.
"Ник е мой треньор и пътува с мен навсякъде, въпреки че според него работата му е да ми бъде просто намордник. Всъщност, мога да кажа, че дори се е превърнал в мой приятел. Временното примирие изведнъж прерасна в изненадващо хармонични бизнес взаимоотношения. Ник уважава, че мога да му се опълча и да му противореча, но той знае, че винаги държа на думата си. Заедно работим, за да постигнем общата си мечта - да покорим тенис света."
И го направиха. Агаси се превърна в истинска легенда, а Болетиери може да се похвали, че е човекът, който го превръща от просто скандален в скандално добър.
