В началото на новото хилядолетие, последният засега наистина голям български футболист все още беше нешлифован диамант.
Изявите и головете му в ЦСКА убедиха елитния германски Байер Леверкузен да плати над 3 млн. марки за него - и да го вкара в големия футбол.
Оттам започна славният европейски път на Димитър Бербатов, това беше и началото на превръщането му в завършен нападател и в световна футболна звезда.
Бербо замина за Германия през зимата на 2001 г. и му се падна да започне своя голям пробив в един знаков период за клуба.
Времето му в ЦСКА беше белязано от тежки мигове и най-вече от пропуските му в едно паметно дерби срещу Левски, след което феновете не го пожалиха.
26-те гола в 49-те мача с червения екип не бяха достатъчни, за да бъде докрай обикнат от привържениците, но изживяното заздрави психиката му и го подготви за далеч по-комплексните изпитания в Леверкузен.
В началото българинът беше използван в резервния отбор и старши треньорът Берти Фогтс го налагаше съвсем постепенно в първия тим. Но от лятото Байер беше поет от Клаус Топмьолер, за да направи един незабравим сезон и да остане само на няколко крачки от немислимото.
Топмьолер беше запомнен като футболист, който обича да посяга към чашката, но като треньор беше постигнал солидни резултати със скромни отбори и това беше убедило ръководството на Байер да му гласува доверие.
Оказа се, че наставникът получава на свое разположение един прекрасен състав, пълен с култови фигури, на които им предстоеше голямо бъдеще - освен 20-годишния Бербатов, там бяха елитният плеймейкър Михаел Балак, железният защитник Лусио и неговият сънародник Зе Роберто, работливият Оливер Ньовил в атака, както и ветеранът Улф Кирстен като резервен нападател.
През онова лято бяха привлечени вратарят Ханс-Йорг Бут, който щеше да се отличи и като отличен изпълнител на дузпи, както и креативният турски халф Илдирай Бастюрк.
В началото на сезона Байер не беше поставян в сметките за титлата в конкуренцията на Борусия Дортмунд, Байерн Мюнхен и Шалке, но "аспирините" бързо дадоха заявка, че са способни на нещо изключително.
Победата над Волфсбург в първия кръг с две попадения на Лусио постави началото на 14 мача без загуба в Бундеслигата.
Срещу директните конкуренти Байерн, Шалке и Дортмунд бяха записани равенства, като особено зрелищно беше това с "кралскосините" - 3:3 след изоставане с 0:2 на почивката.
Равенството 1:1 срещу Борусия пък бе постигнато благодарение на изравнителен гол на Бербатов в 79-ата минута - негов първи за сезона в Бундеслигата. Бербо набра скорост паралелно с целия отбор и започна да играе все по-значима роля в сметките на Топмьолер.
В Купата на Германия Митко беше с основен принос за похода на Байер до финала, след като направи паметен хеттрик срещу Бохум през декември за победата с 3:2, а после в края на януари се разписа два пъти при 3:0 над Мюнхен 1860 на четвъртфинала.
В първенството Бербо изнесе много силна втора част на сезона и през февруари се разписа при разгромните победи с 5:0 над Шалке и 4:0 над Дортмунд.
Особено значима беше тази над Борусия, който преди мача водеше в класирането с 2 т. пред Байер. Мощната серия без загуба между февруари и април направи тима от Леверкузен фаворит за титлата с 5 т. преднина пред Борусия.
В Шампионската лига представянето също беше сензационно.
Тогава в турнира все още имаше две групови фази и Байер преодоля и двете, като в първата записа победа над Барселона, а във втората успя да се противопостави успешно на истински звездна компания.
Срещу страховития тогава Арсенал, срещу Ювентус на Марчело Липи и срещу испанския Депортиво Ла Коруня в златните му години, Байер спечели общо 10 т. и продължи към директните елиминации.
За 95-и тираж прогнозната сума на джакпота вече преследва 4 милиона лева. Но джакпотът не само се трупа: миналата седмица, в тираж №93, има регистрирани 8 "петици", които са донесли по над 3000 лева на всеки от позналите ги.
За 94-ти тираж в същата игра, броят им е нараснал до 20, а общата спечелена сума само от тях надхвърля 30 000 лева. Много раздадени печалби има и в двата тиража на игрите "Тото 2 - 6/42", "Тото 2 - Рожден ден", "Тото 2-Зодиак".
Традиционно, много спечелени суми има и в играта "Тото Джокер" - за 93-ти тираж 13 късметлии се добраха до почти 3000 лева всеки, а няколко дни по-късно още петима споделиха тяхната радост, като всеки от тях спечели сума от над 9000 лева.
Но истинският "дъжд" от награди се изсипа в играта "Тото 2 - 5/35": в 93-ти тираж бяха изтеглени чрез жребий десетима късметлии, направили залози в точно тази игра, като той отреди награда от по 500 лв. на всеки от тях. Освен това, във "Втори Тото Шанс" на същата игра от този тираж, бяха спечелени над 5 награди от по 2000 лв. всяка.
В неделния, 94-ти тираж, има още повече поводи за радост: 4-ма играчи са уцелили печелившата комбинация, което им е донесло печалба от над 7000 лв. на всеки, а двама участника в играта "Втори тото шанс- 5/35", играещи със система за комбиниране си спечелиха по 14 297 лв. Тази седмица, по случай Никулден, ни очаква нова порция от 10 награди от по 500 лева. Всяка.
Изненадващо или не, от тази група отпаднаха Арсенал и Ювентус, докато Байер получи за съперник в четвъртфинала Ливърпул със Стивън Джерард, Майкъл Оуен, Дитмар Хаман и други звезди.
Както може да се очаква, на "Анфийлд" публиката наклони везните в полза на англичаните и гол на Сами Хюпия им донесе успеха с 1:0. Реваншът на 9 април беше легендарен и мина през епични обрати, като до 68-ата минута домакините водеха с 2:1 с два гола на Балак, но им беше нужно още едно попадение.
Тогава се намеси резервата Бербатов с един гол след добавка, който не беше толкова впечатляващ, колкото някои негови изпълнения по-късно през годините, но който затвърди репутацията му на роден голмайстор.
Чувството му за пласиране се прояви и той беше на точното място в точния момент, макар и да не намери по чист начин топката, за да покачи на 3:1 за Байер.
Това далеч не беше краят на драмата, защото Яри Литманен намали за Ливърпул, но заигралият като нападател Лусио 6 минути преди края донесе мечтания триумф.
Байер отиваше на полуфинал! А там чакаше още един английски гранд - Манчестър Юнайтед.
Макар че на два пъти изоставаше в резултата на "Олд Трафорд", Байер Леверкузен се добра до равенство 2:2 с попадения на Балак и Ньовил.
В реванша Рой Кийн изведе "червените дяволи" напред, но невероятен гол на Ньовил в края на полувремето върна Байер във водеща позиция.
Дойде време тимът на Топмьолер да се защитава и да удържи необходимото 1:1 срещу нападатели като Рууд Ван Нистелрой, Диего Форлан и Оле Гунар Солскяер.
Когато Пиерлуиджи Колина наду свирката за последно, стадионът ликуваше - един откровен аутсайдер в Шампионската лига щеше да играе първи финал в историята си и се надяваше на успех срещу още един от европейските колоси, Реал Мадрид.
Нещо повече. Бербо и компания щяха да играят финал за Купата на Германия срещу Шалке, а до последно се бореха и за титлата, затова виждаха пред себе си възможността за никому неочакван требъл.
Красивата приказка обаче се сдоби с безмилостен и зловещ край.
И трите трофея бяха изгубени в разстояние на броени дни, като първо увехнаха надеждите за титлата.
Байер загуби от Вердер в 32-рия кръг, когато пък Борусия спечели своя мач срещу Кьолн благодарение на дузпа в последната минута. Истинската катастрофа дойде в предпоследния кръг, когато Байер гостуваше на борещия се да не изпадне Нюрнберг и загуби с 0:1, докато дортмундци победиха Хамбургер в трилър със 7 гола, 3 от които паднаха в последните 10 минути.
Така кръг преди края Байер вече беше втори в класирането и въпреки успеха над Херта с два гола на Балак, чудо не се случи - Борусия Дортмунд не изпусна шанса си и стана шампион на Германия.
Впоследствие дойде разочарованието за Купата, където Бербатов откри резултата срещу Шалке и стана голмайстор на турнира с 6 попадения.
Последваха обаче цели 4 гола във вратата на Бут и накрая тимът намери сили само за утештелно попадение на Улф Кирстен, а Шалке защити трофея си от предния сезон.
Остана финалът на Шампионската лига - още една незабравима футболна вечер през онази 2002 г., когато Леверкузен и Реал изнесоха спектакъл на "Хемпдън Парк" в Глазгоу.
Близо 20 години по-късно срещата се помни преди всичко със знаменития гол от воле на Зинедин Зидан, оказал се и побѐден.
Но вечерта беше изпълнена с емоции и класни изпълнения, а Бербатов имаше шанса да влезе в игра още в 39-ата минута на мястото на Бърдарич.
Тогава резултатът беше 1:1 след ранните голове на Раул и Лусио, но скоро Зидан отправи удивителния си снаряд с левия крак - истинска футболна поезия.
Байер Леверкузен направи каквото можа през втората част, за да изравни, но 20-годишният суперталант на вратата на Реал Икер Касияс твореше чудеса, а най-доброто му спасяване дойде след удар на Бербо.
Накрая дори Ханс-Йорг Бут опита да отбележи с глава, но напразно - Байер падна от трите стола на земята в едно от най-големите разочарования в модерната футболна история. А 16-те гола на Бербатов през кампанията не бяха достатъчни за трофей.
"Направихме невероятен сезон и не спечелихме нищо. Заслужавахме поне една купа", въздъхна Бербатов години по-късно, когато се върна към онзи сезон.
Всичко много бързо се разпадна и Топмьолер беше уволнен броени месеци след финала в Шампионската лига, още през февруари 2003-та, когато Байер започна да флиртува със зоната на изпадащите.
Бербатов обаче вече беше получил не просто безценен опит, но и достатъчно мощен тласък на кариерата си, за да се зародят в него и много по-сериозни амбиции.
"Исках да остана дълги години и да бъда Марадона на Леверкузен. Исках да направя история с този клуб. С годините обаче израстваш, развиваш се, ставаш по-добър и идва интересът от големите клубове. Спомням си, че Валенсия и Байерн проявяваха интерес. Започваш да си задаваш въпроса дали да останеш в зоната на комфорт или да предприемеш нещо ново".
4 години след уникалния сезон, в който "аспирините" докоснаха величието, Бербатов премина в Тотнъм.
Следваха най-силните години на българския нападател - две в Спърс и четири в Манчестър Юнайтед. Постиженията му в елита на Англия са такива, че изобщо не се нуждаят от коментар.
Но тях нямаше да ги има без ускореното футболно образование, придобито в Байер Леверкузен.
Както призна самия Бербо близо две десетилетия по-късно: "В Германия станах мъж. Това беше училището на живота за мен".
*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР
