Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ПСЖ и Мбапе рухнаха пред отбора на отхвърлените

Как ПСЖ и Мбапе рухнаха пред отбора на отхвърлените Снимка: Getty Images

Това е една вдъхновяваща история за всички, които се чувстват отхвърлени или нежелани.

Една пъстра група от играчи в жълто-черни екипи, нарочени за безполезни и ненужни, излезе на "Парк де Пренс" и сломи страховито изглеждащия (поне на хартия) Пари Сен Жермен.

Пред една невероятна (и враждебно настроена към гостите) публика Борусия Дортмунд постигна втора поредна победа над тима с най-високия бюджет и най-желания бъдещ свободен агент в света Килиан Мбапе.

В началото на сезона никой не е очаквал точно от дортмундци, изпуснали по съсипващ начин титлата на Германия преди година, да се доберат до финала в Шампионската лига. Но ето, че те са там, докато свръхталантливият Мбапе ще напусне клуба от родния си град без да му е донесъл европейска купа.

Твърде суров ли е етикетът "нежелани" за играчите на Борусия Дортмунд? Ни най-малко.

Матс Хумелс, автор на победния гол в реванша и най-добрият футболист в двата мача, се оказа ненужен в Байерн Мюнхен преди няколко години. Също като съотборника му Никлас Сюле.

Титуляри за Дортмунд бяха трима преотстъпени: Ян Маатсен (нежелан от Челси, по презумпция, че е твърде нисък да играе ляв бек), Джейдън Санчо (нежелан в Манчестър Юнайтед, защото не оправда трансферната си сума и се изпокара с Ерик тен Хаг) и Марсел Забицер (нежелан от Байерн, защото човекът, който го привлече, вече не е там).

Голмайсторът от първия мач Никлас Фюлкруг пък беше всеобщо пренебрегван до 29-годишна възраст, когато в Германия решиха, че е най-добрият им централен нападател и изведнъж го повикаха да играе на Световно първенство.

Дори местната легенда Марко Ройс, с целия му принос за "жълто-черните", вече не е необходим и играе последните си мачове за Борусия. Наскоро клубът му съобщи, че просто няма да продължи неговия договор.

Всичко това е в ярък контраст със скъпоплатените състезатели на френския шампион.

Планът на катарските собственици се промени и те вече не искат утвърдени мегазвезди като Неймар и Лионел Меси, а опитват да намерят звездите на бъдещето.

Това не им пречи отново да изсипват огромни средства за такива като Рандал Коло Муани (100 млн. евро), Усман Дембеле (50 млн.) и Гонсало Рамош (80 млн.).

За да помогнат на Мбапе и компания най-после да стъпят на европейския връх, босовете привлякоха и треньор визионер като Луис Енрике, който няма да подхранва звездните егота и да глези играчите, а ще ги учи на отборна етика и саможертва.

Във вторник вечер обаче ефектът "Енрике" не си пролича и ПСЖ проспа първото полувреме, макар че изоставаше в общия резултат.

След почивката пък уцели 4 пъти гредите, но дори при най-чистите положения пред Кобел домакинският натиск си оставаше стихиен.

Наставникът нямаше нещо по-добро като идея от това да хвърли Мбапе, Дембеле, Ли Канг-ин, Брадли Баркола и Марко Асенсио едновременно на игрището с надеждата някой някак да пробие барикадиралите се гости.

Треньорът на Борусия Един Терзич - избегнал на косъм уволнението през този сезон покрай петото място в Бундеслигата - вече беше реагирал и беше пуснал допълнителен защитник в лицето на Сюле.

От Мбапе още веднъж се очакваше най-много и още веднъж той така и не се доказа като решаващ футболист на това ниво в Шампионската лига.

След като беше обезличен на фланга, голмайсторът се премести към средата на атаката, но там имаше още по-малко пространство за него.

Подхлъзването му накрая, когато имаше чиста възможност да отбележи, беше показателно за всичко, което му се случи през вечерта.

През 2017 г. Мбапе напусна Монако и се завърна у дома в Париж, за да напише история със столичния тим, преди да премине в някое по-силно първенство.

Не му липсват индивидуални постижения и титли с ПСЖ, но голямата цел остана извън неговия обсег, а този заключителен опит завърши твърде безславно.

Прекалено удобна изглеждаше възможността за класиране на финал при съперник като Борусия и когато тя беше пропусната, хубавите моменти по-рано в турнира някак избледняват.

В някои отношения Луис Енрике беше прав в изказването си след мача: ПСЖ наистина имаше повече на брой положения през двата двубоя.

От друга страна, треньорът греши, защото броят положения не означава, че играчите му са били по-добри и са заслужили успеха.

Означава само, че той разполага с по-качествени футболисти от съперника си.

Но поне засега отделните футболисти не образуват по-силен отбор от този на Дортмунд.

И затова показателят очаквани голове на ПСЖ сочи 3.22, а в двата полуфинала те не се разписаха нито веднъж.

Разбира се, този състав ще се учи и ще прогресира. 

Лидерите като Ашраф Хакими, Усман Дембеле и Маркиньос имат още предостатъчно години пред себе си.

И малко по-младите ще се подобряват: Витиня е на 24, Гонсало Рамош на 23, Баркола на 21, Бералдо на 20, а Уарен Заир-Емери едва на 18. 

Те ще се завърнат в Шампионската лига, макар и вече без суперзвезда като Мбапе в състава. Даже може да се окажат по-добри без него.

Но засега им се налага пак да изпият горчивата чаша, защото просто футболът е такъв.

И понякога бляскавите, силно желани суперзвезди, наред с многообещаващите таланти, отстъпват пред недооценените и отхвърлените. 





 

Най-четените