Сицилия е дала на света сочните аранчини, семплата, но богата на вкусове капоната, паста "А ла Норма" с патладжан и рикота. Дала е и една от най-красивите торти, които са наслада както за небцето, така и за очите с пищната си декорация от плодове.
Торта Касата има прелюбопитна история и скромни корени.
Далеч, далеч в миналото в Сицилия за десерт не е имало нещо специално. Вместо това домакините забърквали овча рикота с мед и това е.
Ако на живописния остров се намирали пресни сезонни плодове, те се режели грубо към сместа от рикота, и никой не се занимавал с украсяване и декорации.
Както капонатата и пастата с патладжан, така и предшественикът на Касата е образец на кухнята на бедните.
И е щяла да си остане такава, ако на остров Сицилия не беше нахлуло мощно влияние от европейския Север. Когато по бреговете на острова започват да акостират нормани, те пренасят със себе си и рецептите за пандишпаново тесто и бадемов марципан.
Местните се влюбват в марципана и до днес в Сицилия той се използва в редица традиционни десерти.
Сицилианските пекари обаче почти веднага се сещат, че могат да редуват рикотата с мед с тесто и марципанов слой.
От Ориента на острова пък пристигат захаросаните плодове, които съвършено допълват вече изброените съставки.
Касата все така си оставала торта, която не се прави и хапва всеки ден. Когато започва да придобива пищния си модерен вид, тя е сладкиш, специално приготвян за Великден и символизиращ с цветовете си Възкресението и събуждането на природата за нов живот.
За да има още по-празничен вид, горният слой на тортата съдържал и шамфъстък, който я оцветявал в зелено. Подредени отгоре, захаросаните плодове напомняли на красива поляна, върху която току-що за разцъфнали цветя.
А с откриването на Америка и навлизането на какаовите продукти в Европа, в Касата започват да се появяват и парченца шоколад, макар и до днес да има спорове дали те са задължителни.
Към края на XIX век Касата вече има вид и вкус, каквито знаем и в наши дни.
Рецептата се открива в записките на италианския сладкар Салваторе Гули, който представя сладкиша на кралските семейства от Европа. За да плени още повече аристократите, Гули подарява тортата в богато декорирани метални кутии - произведение на изкуството сами по себе си.
Така десертът се превръща в неимоверна гордост за Сицилия и най-вече за родния град на сладкаря - Палермо.
На острова Касата можем да опитаме и като индивидуално поднесен десерт под формата на малка тортичка за един. А можем и да си я приготвим у дома, тъй като не изисква сложни техники.
Ето и необходимите продукти:
За пандишпана:
- 4 яйца
- 200 грама захар
- 200 грама брашно
- Кората на един лимон
- Щипка сол
- 4 супени лъжици вряла вода
За пълнежа:
- 700 грама рикота, за предпочитане овча
- 400 грама захар
- 300 милилитра вода
- 100 милилитра сладък плодов ликьор
- 1 супена лъжица мед
- Кората на един лимон или портокал
- 250 грама марципан
За глазурата:
- 300 грама пудра захар
- 180 милилитра вода
- Украса - сушени плодове, сметана, ядки
Начин на приготвяне:
Започваме с приготвянето на пандишпановия блат като загряваме фурната на 160 градуса. Жълтъците на яйцата се разбиват със захарта, лимоновата кора и солта до получаването на бледожълт въздушен крем.
Добавят се водата и брашното и отново се разбива. Отделно белтъците се разбиват на сняг и се добавят към вече готовата смес от жълтъци. Разбърква се внимателно с шпатула и се разпределя във форма за печене.
Пандишпанът се пече за около 30-35 минути до златисто.
През това време си приготвяме сместа от рикота като разбиваме с миксер всички продукти без марципана. Трябва да се образува гладък крем, в който по желание можем да добавим и парченца шоколад и сушени плодове.
Сглобяваме Касата, като за основа във формата слагаме пандишпана.
После мажем половината смес от рикота, отгоре разпределяме марципана и изсипваме останалата рикота.
Правим глазурата от захарта и водата и измазваме тортата. Оставяме я за няколко часа да се охлади, най-добре - за цяла нощ. Преди сервиране украсяваме със захаросаните плодове и ядките.
