Никой не може да каже, че Страстната седмица не започва изпълнена със страсти.
След като в понеделник сутрин новинарският поток ни посрещна не само със заглавия за Оскарите и Мария Бакалова, но и с новината, че Слави Трифонов най-сетне е обявил намеренията си за мандата, големият въпрос на дневен ред е: А сега накъде? Какво ще се случи оттук нататък?
Лидерът на "Има такъв народ" анонсира, че от името на неговата партия мандатът ще приеме шахматната шампионка и икономист Антоанета Стефанова, но веднага след приемането ще го върне, тъй като формацията не разполага с достатъчно гласове за формиране на стабилно мнозинство.
Този основен проблем - че никой не може да формира кабинет, изпъкна ярко още в нощта след вота - дълбоко разделение, ясна непримиримост и категорично отрицание присъстваха още тогава в речите на политическите лидери.
Продължават да присъстват и сега. "Има такъв народ" предпочете да спази принципната си позиция, че няма да приема помощ от ГЕРБ, БСП или ДПС за съставяне на кабинета, отколкото да се опитва да състави кабинет, върху който ще има твърде малко пряк контрол.
Президентът Румен Радев все още не е обявил дата, в която да даде на ИТН мандата за съставяне на правителство, но се очаква това да стане скоро. Веднъж щом му бъде върнат от Антоанета Стефанова обаче, държавният глава ще трябва да пристъпи към връчването му на трета политическа сила, избрана от самия него.
Според Конституцията на Република България, чл. 99, ал. 3, ако първите две политически сили на последните парламентарни избори не успеят да представят пред Народното събрание състав на Министерския съвет, който да бъде гласуван и приет, държавният глава сам решава на кого да възложи третия мандат за формиране на правителство.
Която и да е избраната политическа сила, тя също ще има срок от 7 дни да събере подкрепа за свой вариант на управляващия кабинет. Към момента потенциално мандатът може да бъде даден на БСП, ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".
От тях БСП на практика би била в същата изолация, в която се намира и ГЕРБ с разликата, че разполага с дори още по-малко депутати сама по себе си. ДПС са единствената формация, която е успяла да прокара не един, а даже два кабинета през даден ѝ трети мандат - този на Любен Беров през 1992 г., след като правителството на Филип Димитров пада при неуспешен вот на доверие, и този на Сергей Станишев през 2005 г., след като БСП и НДСВ не успяват да се разберат преди това за разпределението на силите в Министерския съвет.
За втория случай се казва, че решаваща роля в преговорите, които да осигурят стабилното мнозинство на Кабинета на Тройната коалиция, играе тогавашният държавен глава Георги Първанов. В крайна сметка НДСВ на Симеон Сакскобургготски се съгласява да подкрепи правителството заради предстоящото приемане на България в Европейския съюз.
В сегашната ситуация за ДПС ще е доста по-трудно да оформи достатъчно мнозинство, за да изпрати цял кабинет на власт. Със своите 30 депутати, на партията на Доган и Карадайъ ще е нужда подкрепата на поне две други политически сили, а проблемът при тях е, че нито една формация не иска да се обвърже в момента с тях.
Тези, които остават, са "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" - и двете коалиции обаче са заявиха по време на консултациите си при президента, че по-скоро не биха поели ангажимента да представят проектокабинет.
Въпреки това от ДБ вече обявиха, че възнамеряват да проведат събрание, на което да се реши какви да бъдат плановете им, ако Румен Радев все пак им даде третия мандат.
От своя страна, "Изправи се! Мутри вън!" демонстрираха досега най-голямо желание за принципно съставяне на правителство и от тях може да се очаква действително да проведат разговори с други политически сили за формиране на кабинет. Въпреки това те са най-малката сила в този парламент с едва 14 депутати, което прави задачата особено трудна.
Затова и като цяло шансовете да се постигне някакъв състав на Министерски съвет, който да мине през гласуване в Народното събрание, остават сравнително малки. Която и да е парламентарна група да получи мандата от президента, ще е изправена пред нуждата да води сложни преговори с най-малко две други политически сили, което само по себе си се оказва в момента "Мисията невъзможна".
Така че като основна вероятност се очертава опцията за служебно правителство и нови избори.
Ако третият мандат не произведе състав на Министерски съвет, който да бъде гласуван в рамките на 7 дни, идва ред на президента да разпусне Народното събрание, да назначи свой служебен кабинет и да насрочи нова дата за избори.
Кога обаче може да очакваме разпускане на парламента и дата за нови избори?
Тук трябва да обърнем внимание на факта, че Румен Радев все още не е дал втория мандат на "Има такъв народ". Той сам заяви още в петък при връщането на първия мандат от Даниел Митов, че възнамерява да даде малко време на политическите сили да помислят и да преговарят помежду си.
Можем да очакваме известно забавяне предвид идващите Великденски празници и Гергьовден, когато в рамките на 10 дни има 8 почивни и на никого не му е точно до политика.
Така че ако до края на седмицата ИТН минат през "Дондуков 2", то почти със сигурност третата политическа сила ще получи мандат за правителство след 10 май и ще има 7 дни да го върне отново. Така получаваме една времева рамка между 10 май и края на месеца (най-много) за окончателно изчерпване на възможностите за създаване на кабинет в рамките на това НС.
Много е вероятно роля за тази времева рамка да изиграят и промените в Изборния кодекс, които в момента минават през Народното събрание и бяха приети в петък на първо четене. Възможно е формациите в парламента да са по-склонни да се забавят малко, за да могат да прокарат всичките промени, които смятат за необходими, преди да тръгнат към разпускане.
Според чл. 64. ал. 3 от Конституцията на Република България избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Така ако краят на 45-ото НС настъпи между средата и края на май, изборите за 46-ото НС трябва да дойдат в средата на лятото - месец юли. Дори да има още някакво забавяне, то ще е най-много до началото на август.
По-големи забавяния в случая могат да предизвикат един друг проблем - забавяне на датата за президентските избори.
Според чл. 93, ал. 5 на Конституцията изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент. Което на практика поставя президентския вот някъде през ноември (както е по традиция). Тъй като вотът за президент се назначава от Народното събрание, като времето за провеждането организирането и провеждането на вота е максимум три месеца (и минимум два).
С други думи, в началото на септември най-късно вече трябва да има работещо ново Народно събрание.
Към момента все още не се говори за състав на потенциалното служебно правителство, но такъв вероятно вече е обсъждан от президента Радев и приближените му, като се говори, че той ще бъде оглавен от някой от екипа му по сигурността.
Определено ни предстоят интересни няколко месеца и едно горещо политическо лято, в което мислите за почивка ще бъдат смесени и с размисли за това за кого да дадем вота си.
