Коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) е изправена пред проблем, както гласуванията за избор на председател на Народното събрание много ярко показват.
Да, може и да не е проблем, който води до разпад в обединението, но със сигурност изисква ясно решение.
Една от основите на този съюз на градските демократи е идеята, че макар двете половини от коалицията да не се дублират по всичките си политики, те имат общи ценности, цели и позиции.
И двете формации се борят срещу корупцията, и двете искат разбиване на олигархичния модел, и двете са с прозападни, про-ЕС и про-НАТО позиции и за противостоене срещу експанзивните амбиции на Русия.
Както "Да, България" (част от ДБ), така и "Продължаваме промяната" възникнаха като антитеза на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов. Те приемат Делян Пеевски и ДПС за символ на корупцията в страната и искат да го изолират от всички лостове на власт.
Сега обаче се наблюдава разминаване във възгледите, както се видя в дебатите в Народното събрание.
От една страна ПП са склонни да гласуват с широкото, плаващо мнозинство за избора на Силви Кирилов ("Има такъв народ") за председател на Народното събрание, което да задейства работата на 51-вия парламент и да започне да установява санитарен кордон около Пеевски, но и около Бойко Борисов.
Съпредседателят на партията Асен Василев дори в прав текст казва, че според него не трябва да се върви към коалиция с ГЕРБ.
ДБ обаче смятат, че мнозинство без ГЕРБ не може да даде достатъчно гаранции за прокарване на антикорупционните политики, на които формацията държи.
Оттам виждат, че партията на Борисов стои стабилно и не проявява никакви признаци на изчегъртване. Нещо повече - това е най-голямата проевропейска формация у нас и е естествено на база външнополитическа ориентация да се търси мнозинство с ГЕРБ.
"Демократична България" имат проблем с това да влизат в мнозинства с групата на "Възраждане", чиито позиции много често дублират опорните точки на Кремъл.
Затова предпочитат да търсят общи действия с ГЕРБ, вместо да подкрепят шареното мнозинство за издигане на Силви Кирилов за шеф на парламента и потенциален следващ служебен премиер.
Ако може да опростим нещата, ДБ вярват, че Борисов може да се откъсне от Пеевски, докато ПП имат сериозни съмнения по този въпрос.
А разминаването може да се окаже причина за по-дълбоко разделение в коалицията на градските демократи и в бъдеще.
Изборът на Силви Кирилов е само временно решение за 51-вото Народно събрание, а дори следващи избори едва ли ще доведат до установяването на някакво ясно и категорично мнозинство, което спокойно да сформира редовно правителство.
Ако ПП продължават да са категорични в нежеланието си да работят заедно с ГЕРБ, те трябва да намерят достатъчно устойчиви партньори за мнозинство (ако искат да реализират политиките си).
На тях им трябват политически играчи, работата с които да не изглежда неприемлива в очите на собствените им избиратели. Ако няма да играят с ГЕРБ, кой друг може да им осигури мнозинство и на каква цена?
От друга страна, ДБ не могат да продължават да тупат топката до безкрай, очаквайки, че по някакъв начин ГЕРБ ще изпълнят исканията им.
Най-малкото защото Борисов и хората му не виждат особен смисъл в подобен ход, след като поне към момента 51-вото събрание изглежда обречено на неминуем провал.
"Да, България" и ДСБ или трябва да притиснат достатъчно силно първата сила, за да издействат от нея желаното (докато партньорите им от ПП са все така скептични и остри в коментарите си), или трябва да преосмислят стратегията си, за да не рискуват и сегашната си коалиция.
И двете половини на ПП-ДБ имат пред себе си достатъчно сложни въпроси за решаване, като от тях ще зависи как ще изглежда бъдещето за градските демократи.
Защото ако не действат за решаването на сегашния проблем, това само може да ги доближи към "време разделно".
