Ден преди гласуването на проектокабинета "Росен Желязков" математиката показва мрачна перспектива за мандатоносителя ГЕРБ.
Ако политическите партии в 50-ото Народно събрание останат верни на думите си досега, предложеното с първия мандат правителство ще събере гласовете на депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС - общо 114 народни представители.
Това е със 7 по-малко от необходимия минимум за постигане на мнозинство при пълна пленарна зала.
Всички останали партии са заявили, че няма да подкрепят кабинет на ГЕРБ. И все пак някои анализатори, политици и коментатори не бързат да отписват правителството от първия мандат.
Едната причина за това се крие в начина, по който ГЕРБ подходиха спрямо приемането на мандата и представянето на проектокабинета си.
Партията на Бойко Борисов реши да не чака седем дни и директно представи структура и състав на Министерски съвет пред президента Радев. Този път нямаше преговорни екипи и увещания, а гласуването беше ускорено за сряда.
Ключов в случая беше коментарът на лидера на ГЕРБ, че ако правителството бъде прието с гласове на отцепници от други партии или с игри с кворума, то само ще подаде оставка... но само след като бъде свършена малко работа.
В частност - актуализация на бюджета, приемане на законови промени по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и други за подсигуряване на стабилния път на България към еврозоната.
Ако трябва да сме честни, игрите с кворума и гласовете от отцепници към момента изглеждат като единствения възможен начин кабинетът "Желязков" да мине през гласуване в пленарна зала.
А с тези си думи Борисов оставя вратата отворена за едно временно правителство в името на "национално отговорни цели", което да свърши неотложна и спешна работа, за да не губи България пари.
Тази формулировка позволява на колебаещи се отделни депутати да бъдат съблазнени да гласуват в името на общата отговорност. Не подкрепа за кабинет на ГЕРБ, разбира се, а само за установяване на временна власт, която да свърши най-спешната работа. Нали...
Досега от ГЕРБ не са представили план за тези спешни промени, нито дават повече яснота по темата, което на практика означава, че искат празен чек за няколко месеца престой на власт... или половин година. Все пак Борисов каза, че няма да ни праща на избори през зимата.
Междувременно всички погледи са отправени към най-малката политическа сила в 50-ото Народно събрание - "Величие", която изглежда на крачка от разпадането.
Вътрешният сблъсък между двамата ѝ лидери - основателя Ивелин Михайлов и шефa на парламентарната група Николай Марков - се превърна в публично шоу с обвинения в зависимости, отправяне на заплахи и извиване на ръце да се гласува в подкрепа на правителство на ГЕРБ и ДПС (по думите на Михайлов).
Сега бизнесменът и идеолог на партията, който не е депутат, обрисува една мащабна картина за изнудване за политическа подкрепа, в която доскорошният му партньор Марков играе ключова роля.
И макар от групата на "Величие" в официално съобщение да отричат всички тези обвинения, се появиха доста спекулации за потенциалния ѝ разпад и отцепването на петима депутати.
Макар и забавен, този политически цирк на най-малката партия в парламента може да има доста важна роля за проектокабинета "Желязков".
Подкрепата на петима от "Величие" (която съвсем не е гарантирана) може да влее необходима капка кръв за "съживяване" на правителство с първия мандат. Но тя няма да бъде достатъчна.
Добавени към 114-те депутати на ГЕРБ-СДС и ДПС, те отново не достигат до заветното мнозинство от 121 народни представители.
Това, което остава, са двамата независими - изгонената преди дни от групата на ДПС Айсел Руфад, обвинена за слабите резултати на партията в Шумен и в Турция, и изгоненият от БСП бивш шеф на младежкото СДС Калоян Методиев, както и потенциални разколебани партийци от другите политически сили.
И трите варианта не изглеждат обаче особено възможни.
Руфат е прясно низвергната от новата власт в ДПС, Методиев е близък до Корнелия Нинова, която отрича всяка възможност за работа с ГЕРБ, а партиите в НС вече параноично се пазят от вътрешни предателства.
Така че дали ще мине кабинетът, ще разберем наистина в последния момент, при гласуването му в пленарната зала.
Опитът показва, че българската политика може да бъде наистина непредвидима.
