"Споделената отговорност" - това словосъчетание се превърна в най-повтаряния мотив от депутатите на ГЕРБ и партийния лидер Бойко Борисов в последните дни.
"Ще участваме в правителство на споделената отговорност"; "Правителство на споделената отговорност или нови избори"; "Правителство на споделена отговорност с повече партии има как да се направи"...
Това изглежда ще е мантрата, която Борисов и хората му ще повтарят отново и отново в 50-ото Народно събрание, докато се оформи нова власт или не стане ясно, че пак ще ходим на избори.
Още с излизането на окончателните резултати от вота на 9 юни стана ясно, че ГЕРБ-СДС се намират в сложна ситуация.
Като първа политическа сила, при това убедително водеща пред втория и третия, те имат отговорността да дадат решенията за формиране на следващото управление. За сметка на това нямат достатъчно подкрепа.
Да, могат да разчитат на ДПС, с които действат в прекрасна хармония още от предния парламент, но 1) двете формации разполагат с общо 115 народни представители - недостатъчно за мнозинство; 2) комбинацията от Борисов и лидера на ДПС Делян Пеевски е сигурна рецепта за протести по жълтите павета.
Затова още по време на кампанията лидерът на ГЕРБ говореше колкото се може по-високо и ясно, че дори с ДПС да имат общо 150 депутати, ще търсят по-широка подкрепа за формиране на правителство.
Причините за това са няколко. От една страна, такава трета формация в прегръдката на Борисов и Пеевски ще помогне за допълнителното легитимиране на новата власт. И колкото по-голяма е тази формация, толкова по-добре.
Паралелно с това третата партия/коалиция в това обединение ще може да обира негативите на общото управление, докато ГЕРБ и ДПС реализират своите цели за пред избирателите си.
Също така, трети играч ще действа като буфер между ГЕРБ и ДПС. Те сега може да работят заедно, но това в никакъв случай не означава, че си имат доверие. Между тях съществува съгласие, породено от общ интерес, а не голяма политическа любов.
Идеалният сценарий, към който се е прицелил и Борисов, е свързан с привличането на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) като партньор в тази политическа тройка.
Това е формацията на градските демократи, които по принцип са най-остро настроени срещу ГЕРБ и ДПС, така че включването на ПП-ДБ в коалицията ще предостави щит за управлението срещу големи протести.
ПП-ДБ също така е в момента и най-сериозната опозиция пред ГЕРБ, следователно вкарването им във властта допълнително ще ги обезличи, ще разбие тотално моралната и политическа им парадигма и ще доведе до още по-голямото им маргинализиране.
По същите причини коалицията на градските демократи няма да се съгласи да участва в общо управление с Борисов и Пеевски. На последните избори те загубиха над 300 хил. гласа и водеща причина за лошото представяне (макар и не единствена) беше именно участието им в "Сглобката" с ГЕРБ.
Затова и сега ГЕРБ на свой ред се опитват да им извиват ръцете с мантрата за споделената отговорност.
Първата политическа сила се опитва да наложи в общественото мнение наратива, че в името на държавата ПП-ДБ трябва да загърбят интереса си и да подкрепят правителство. В противен случай градските демократи щели да хвърлят страната към нови избори.
Проблемът е, че Борисов и хората му не предприемат крачки в посока доближаване до позициите на ПП-ДБ, не предлагат някакъв "морков", с който да ги спечелят, а говорят в ултимативен тон - "или правителство на споделената отговорност, или нови избори".
Тук ГЕРБ също до известна степен са поставени до стената, този път в очите на собствения им електорат. Нека не забравяме, че партията на последните избори загуби над 139 хил. гласа, а от 2017 г. насам е загубила над 600 хил. гласа.
Избирателите на ГЕРБ до голяма степен са отблъснати от идеята, че партията печели избори, но е принудена постоянно да прави отстъпки и да праща лицата си на заден план, за да се успокоят други политически сили. Борисов не може да си позволи да изглежда слаб в очите на собствените си гласоподаватели.
Затова е и този опит да се вмени, че цялата отговорност пада върху ПП-ДБ и от тях зависи дали ще има правителство - дали те ще върнат джентълменския жест на Борисов от предното Народно събрание, забравяйки какво се случи в преговорите за ротацията.
Пред лидера на ГЕРБ, разбира се, има и други пътища - в частност "Има такъв народ" (ИТН) и "Величие" (изключваме БСП и "Възраждане" от картинката, защото те много категорично казаха, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ).
Тези по-малки формации обаче не могат да се превърнат в такъв "щит срещу протести". Дори напротив, те допълнително биха настървили онези, които така или иначе биха излезли по улиците срещу управление на Борисов и Пеевски.
ИТН също така са откровено непредсказуем партньор - нещо, което ПП-ДБ усетиха на свой гръб. Партията на Слави Трифонов и Тошко Йорданов има афинитет към странни и екстравагантни политики, а на всичкото отгоре държи на експертно, а не на политическо правителство. Тепърва трябва и да се види какви биха били другите искания на партията.
От своя страна, "Величие" влиза в парламента с един откровено спорен имидж.
Спрямо едно от лицата, близки до партията, има мащабно разследване на НАП. Самата формация има сериозни русофилски залитания, които влизат в противоречие със заявената евроатлантическа позиция на ГЕРБ.
За капак на всичко, лидерът на "Величие" Николай Марков изглежда като човек, около когото лесно могат да се оформят медийни скандали и напрежение, което няма да е от полза за управлението.
Междувременно съвсем не е сигурно доколко ИТН и "Величие" биха искали да работят с ГЕРБ и ДПС.
Все пак историята досега не познава случай, в който дадена партия да влязла в коалиция с ГЕРБ или ДПС и да не е излязла от тези отношения с тежки електорални щети.
ИТН уверено се озоваха в 50-ото Народно събрание с увеличен резултат, но колко от иначе антисистемно оформения електорат на формацията би бил доволен да участват в общо управление с партията, която Трифонов и Йорданов само преди няколко години обещаха да "изчегъртат от властта"?
Същото важи и за "Величие", които попаднаха в Народното събрание, яхнали вълната на конспиративни теории и говорене срещу политическите елити. Влизане в коалиция с ГЕРБ и ДПС ще е тотална антитеза на цялата им реторика досега.
Вярно е, че от излизането на резултата от изборите "Величие" опитват да смекчат говоренето си и да изглеждат като някаква разумна алтернатива на "Възраждане", но все пак общо управление с Борисов и Пеевски може да се върне срещу младата партия като бумеранг.
Тази сложна политическа картина вече се вижда от невъзможността на 50-ото Народно събрание да си избере председател от първия път.
Шанс за оформяне на мнозинство, а оттам и на правителство има, но той ще е свързан с извиване на ръце и с много сериозни компромиси - от кого и всъщност дали въобще, тепърва предстои да видим.
Ако не друго, спокойно можем да обновим популярната българска поговорка - най-трудно се намират четвърти за белот, втори за секс и трети за коалиция.
