За близо 20 години Facebook постигна една безпрецедентна революция в начина, по който комуникираме. От елементарен сайт за сравняване на снимки в началото на 2004 г., днес платформата представлява един технологичен мастодонт с влияние надвишаващо това на цели държави.
С близо 2,89 милиарда потребители Facebook представлява място, където могат да се формират, манипулират или насочват мненията и нагласите на цели общества и огромни маси от хора.
В това число, разбира се, влизат и всякакви групи с противоречиви или откровено деструктивни цели като терористични и престъпни организации.
Така още някъде през 2012 г. в Стандартите на общността на Facebook наложена първата забрана на "организации с доказана престъпна и терористична дейност". Оттогава насетне това скромно правило прераства в една гигантска система от ограничения, позната и като "Политика относно опасни лица и организации", която в момента предизвиква както одобрение, така и безброй критики за ограничаване свободата на словото.
През последните години въпросната политика се прилага все по-често и по-драстично като по този начин засяга един изключително широк спектър от хора и организации - от действащ американски президент до радикални джихадистки организации като "Ал Кайда" и "Ислямска държава" или конспиративни движения като QAnon.
И всичко това в името на сигурността. Само че докато има логика в блокирането на откровени екстремисти и терористи (колкото и разтегливи да са тези понятия), то самата политика все повече засяга по непропорционален начин изключително голям брой хора, които остават блокирани без дори да разберат защо.
Една от причините е, че мерките на Facebook в това отношение са почти изцяло базирани върху списък с над 4000 лица и организации, включващ политици, писатели, исторически личности, но също така и терористични мрежи и фигури като Осама бин Ладен и Адолф Хитлер, а тяхното възхваляване, коментиране или дискутиране би могло да доведе до различни наказания от страна на модераторите в социалната мрежа.
До съвсем скоро списъкът бе таен, но през тази седмица The Intercept се добра до него и успя да го разпространи публично.
В него забранените лица и организации са разделени в четири категории - омраза, престъпления, тероризъм и милитаризирани социални движения. От своя страна, Facebook има въведена система от три нива, която регулира при какви обстоятелства може да се прилага политиката за ограничения.
Например Първо ниво включва тези групи, които извършват насилие срещу цивилни или участват в организираната престъпност. Тук Facebook премахва абсолютно всякакво съдържание, което изразява подкрепа за тях.
Около 70% от зачислените към това ниво са свързани с терористична дейност, а по-голямата част от другите 30% са свързани с латиноамерикански наркокартели, улични банди, както и над 250 крайнодесни расистки организации.
Във Второто ниво влизат "насилствени недържавни актьори" като някои от бунтовническите групировки в гражданската война в Сирия, за които Fecabook позволява разпространение на тяхна дейност, стига тя да не е свързвана с показването или промотирането на насилие.
Трето ниво пък представя най-леките ограничения и наказания и засяга лица или групи, които изразяват реч на омразата или показват намерение да извършат актове на насилие.
Без значение от нивото абсолютно всеки, включен в списъка няма право да присъства по какъвто и да е начин във Facebook. В този смисъл тези нива са за останалите потребители и тяхното отношение към забранените субекти.
Общо 53,7% от включените в списъка влиза в категорията тероризъм, 23,3% са милитаризирани социални движения, 17% разпространяват език на омразата, а 4,9% се занимават с престъпност. Самото попадане в този списък реално може да има съществено въздействие и да доведе до изтриването на хиляди страници, профили и групи.
Включително и такива, които реално не са изразявали каквато и да е симпатия към някое от лицата или организациите в списъка.
Един от проблемите в случая е, че досега списъкът се пазеше в тайна от Facebook и вероятно щеше да си остане така, ако не бе разпространен от The Intercept. Обяснението за потайността е свързано с прекъсване на възможностите въпросните групи да намерят вратички и да заобиколят наложените правила.
"Ние представляваме едно конкурентно пространство и затова се опитваме да бъдем максимално прозрачни, като същевременно даваме приоритет на сигурността, ограничавайки правни рискове, както и вариантите на тези групи да заобикалят правилата ни", обяснява за The Insider Браян Фишман, ръководещ Политиката на онлайн гигнанта за опасни лица и организации.
Едно без съмнение доста неясно и мъгляво обяснение, а потребителите остават в една странна ситуация, при която не могат да пишат и публикуват неща за определени хора и организации, без всъщност някой публично да идентифицира кои точно са те. Фигури като Бин Ладен и Хитлер са ясни за всички, но ако случайно направите пост за авиокомпания Blue Airways, свързана с дефинираната като терористична организация Иранска революционна гвардия, то това може да ви донесе дълготраен бан.
Като цяло това, което прави впечатление в целия списък е, че той силно рефлектира външнополитическите приоритети на Вашингтон от последните 20 години. Повечето определени като терористи в списъка на Facebook присъстват и в този на Държавния департамент и са считани за врагове на САЩ или техните съюзници.
Подобно нещо не би трябвало да бъде изненада, тъй като самата платформа е с американски произход и в голяма степен промотира именно тези ценности. Но по същество създава и един дисбаланс в отношението си към всички свои потребители, които не са американци или не споделят американския светоглед.
Всичко това поставя Марк Зукърбърг и подопечните му в доста сложна ситуация.
От една страна опитът за регулиране и контрол на милиарди потребители се счита за ограничаване на свободата на словото и налагане на авторитаризъм.
От друга страна обаче Facebook е една частна компания с пълното право да налага каквито политики пожелае, по какъвто начин реши. В същото време тя също така е и най-голямата социална платформа в историята на човечеството и съответно трибуна, от където би могло да се провокира насилие.
Да не се направи абсолютно нищо пред лицето на тази реалност би представлявало крайна небрежност и върховна безотговорност.
Въпросът в крайна сметка е именно тук - как компанията събрала безпрецедентно голямо влияние върху определянето на общественото мнение ще успее да намери баланса между всичко това.
