Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да смениш кариерата - не е толкова страшно, колкото звучи

Изборът на нов професионален път може да промени целият ти живот. А тук ви разказваме за два успешни примера за това. Снимка: iStock
Изборът на нов професионален път може да промени целият ти живот. А тук ви разказваме за два успешни примера за това.

Понякога може да дойде един момент в кариерата на човек, когато се стига до въпроса: "Дали да не сменя попрището?".

Промяната в кариерата е наистина голямо и преобръщащо живота решение - работил си години наред в една сфера, развивал си се там, но заради някакво лично неудовлетворение решаваш да поемеш по съвсем нов път.

Въпреки това далеч не са малко тези хора, които се решават на подобна стъпка. Защо го правят, как се адаптират към новата среда и какво им носи промяната?

На тези въпроси се опитваме да отговорим, като ви представяме два успешни примера за това как смяната на кариерния път може да те отведе към работа, която те зарежда много повече и ти помага да се развиваш.

Когато питаме 32-годишния Петър Велков защо решава да се прехвърли от бизнеса и мениджмънта в областта на образованието, той посочва, че в неговата глава винаги я е имало идеята за това да работи в тази сфера.

Петър Велков Снимка: Личен архив
Петър Велков

Велков произлиза от семейство на учители и хора, които работят в сектора на образованието, затова възможността един ден да работи в класна стая вместо в офис винаги е била на дневен ред за него.

Въпреки това той завършва бизнес администрация в УНСС, а кариерният му път го отвежда до позиции в сферата на управлението в различни компании, а след това и до работа на фондовата борса.

В един момент обаче се сблъсква с работата на "Заедно в час" - неправителствената организация, която помага на млади хора да започнат работа в сферата на образованието, осигурявайки им обучение и придобиване на формално педагогическо образование.

Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.

"Заедно в час" беше перфектното попадение за мен, защото даваше възможност на хора, завършили каквото и да е образование, работили каквато и да е работа, да не губят 4-5 години, за да се специализират, за да влязат в образователната система. Ключовото нещо, което на мен ми липсваше към онзи момент, беше инструментариумът да бъдеш успешен в класната стая", споделя Петър.

Той става част от проекта и като част от него в продължение на две години е учител на деца в начален етап на образованието си в столично училище. А оттам започва и дългият му път в образователната система.

За Петя Карабиберова водещата причина да остави първата си работа в едно списание за реклама и маркетинг, за да се преориентира в сферата на услугите и колцентровете, е доста по-прозаична - търсенето на по-добро заплащане.

Петя Карабиберова Снимка: Личен архив
Петя Карабиберова

"Работата в списанието беше много интересна, супер любопитна, много изпълваща, много креативни хора. Обаче заплащането не беше достатъчно да поддържам независим живот в София, както и да продължавам едновременно с това образованието си", споделя тя.

Избраният нов кариерен път я насочва към една съвсем различна права, като сега работата ѝ е доста далеч от сферата на публичните комуникации. Години, след като приема мястото в колцентър, Петя вече е мениджър на екип за обработка и анализ на данни за продажби към една от големите международни компании с офис в България.

И тя, и Петър преминават през дълъг и изпълнен с растеж професионален път, който ги отвежда на много различно място, отколкото образованието им предполага.

Но докато Карабиберова се развива в корпоративната сфера, отдалечавайки се все повече от маркетинга и комуникациите, Велков успява да намери как да съчетае бизнес бекграунда си и страстта си към образованието в едно.

Той споделя, че макар работата в класната стая да го вдъхновява и да е удоволствие за него да преподава, още с влизането в системата на образованието той се сблъсква с културния шок на тоновете бюрокрация в институциите и закостенялото отношение.

"Най-трудно беше да свикна с работата с държавната машина и с бюрокрацията. Тази бюрократична система може да смаже всякакво желание да бъдеш иноватор и да правиш нещата по най-ефективен начин. Това нещо може да отблъсне един млад човек от сферата на образованието. Изисква се много силна мотивация, за да минеш през всички пречки - остарели изисквания, бюрократщина и дори с отношението на по-възрастните учители", разказва Петър.

Петър като млад учител с двама от своите ученици. Снимка: Личен архив
Петър като млад учител с двама от своите ученици.

Именно това го тласка да продължи развитието си в сектора по малко по-различен път.

Както сам казва, за него водещ фактор винаги е била идеята да повлияе възможно най-много за подобряването на ситуацията. И макар в класната стая да има такъв ефект с децата, започва да търси начини как да повлияе на самата система.

Велков преминава през позиции в "Заедно в час" и в "Института за прогресивно образование", които са свързани с оценка на влиянието на програми за преподаване, както и с обучения на учители.

Именно там на помощ му идват много от познанията му за бизнеса, управлението на хора и ресурси, както и способите за постигане и измерване на цели.

"Успешният бизнес, както и успешното образование се базират на измерванията - да можеш да видиш дали методите, които използваш, водят до резултати и до какви резултати. Измеримо, а не субективно. Измерването ти дава възможност да промениш подходите и стратегията си, ако нещо не работи. И това важи както в бизнеса, така и в училище", обяснява той.

И докато Петър се опитва да се бори с големите вятърни мелници в българското образование, Карабиберова се изправя пред един друг проблем, през който преминават много хора в днешно време - професионалното прегаряне.

Нейната работа в сферата на обслужването е свързана с директни разговори с клиенти, което води до сериозно натрупване на негативни емоции.

"Беше заради напрежението от крайните срокове, заради това, че понякога работиш с клиенти, които много лесно си изкарват лошия ден върху теб от другата страна на слушалката, без да има ти какво да направиш с това. Това вкарва едно усещане за безсилие. И всъщност усетих, че в някакъв момент отивам на работа с адско нежелание", разказва тя.

Освен това тогава вече е мениджър на екип, а позицията изисква от нея да се опитва да предпазва колегите си от тази негативност. С времето ѝ тази задача ѝ отнема все повече и повече усилия. Именно затова решава, че е крайно време да смени.

Снимка: Личен архив

С препоръка от приятел кандидатства в по-голяма компания, където макар да е на по-ниска позиция от предишната заемана, навлиза в истински етап на развитие.

"На новото място започнах едно ниво надолу по корпоративната стълбичка. Но от гледна точка на това, че съм вече 9 години в тази компания, със сигурност си заслужаваше да направя този ход. Той ми позволи да раста много по-плавно", обяснява Петя.

"Правиш две стъпки назад, гмуркаш се и виждаш как стоят нещата от самото начало. Опознаваш хората, с които работиш, опознаваш начина на мислене, опознаваш принципите, етиката на компанията, нейните вътрешни правила и процедури. Така след това вече е много по-лесно да разбереш как се вписваш ти, къде са силните и слабите ти страни и къде можеш да ги приложиш. Къде може да си полезен, къде имаш нужда от още малко помощ, от кого можеш да си вземеш тази помощ - в корпоративна среда според мен това е много ценно", допълва още тя.

За Петър адаптацията към новите позиции в кариерата му минава през завършването на магистратура "Публична администрация" в УНСС.

По думите му, успява да обедини всички знания и умения, които е натрупал към онзи момент, и да ги съчетае с допълнителни знания за реализирането на политики в сферата на образованието на чисто институционално ниво.

"Това доведе до последните няколко години, в които съм бил консултант по различни проекти към Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването по теми, свързани с пандемията и с образованието. Консултирам и отделни компании отново по проекти, свързани с оценка на въздействието", разказва той.

Кариерата на Велков се развива и през няколко мениджърски позиции в различни компании, включително MindHub и SoftUni, където фокусът му остава образованието на децата и как то може да се подобри, като се обедини с модерни практики и поглед към теми като програмиране.

От няколко години насам работи в частното Международно училище "Увекинд".

Там, освен че преподава математика на деца, се занимава отново с много от мениджърските и управленските процеси, като периодично помага с консултиране по различни проекти към Министерството на образованието и частни компании.

Именно в това училище Велков се чувства на подходящото място.

"Намерил съм баланс между това да правя онова, което обичам, но и да подпомагам с работата си за общото развитие. Правя комплексни неща, които са ми интересни в сферата на бизнеса, на технологиите, на публичните политики. И същевременно преподавам. Така цялостно успявам да реализирам повече от интересите, които имам", споделя Петър.

За Петя кариерното развитие също едва ли ще спре на този етап. Въпреки това удовлетворението за нея идва от самия характер на работата.

"Доволна съм с това, с което се занимавам, защото работата е много динамична. Всеки ден има по нещо любопитно, което се случва. Работиш с много хора, с много различни характери. Стоиш на границата между това да ти е комфортно, но също така да си разтегнал способностите си. Не минава и ден, в който да не научиш нещо ново", коментира Карабиберова.

Двамата са доказателство, че смяната на попрището може да бъде успешен процес. А най-важното е да правиш това, което ще те удовлетворява най-много.

И не е проблем да пробваш различни неща, докато откриеш кое е "твоето нещо".

---

"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain.

 

Най-четените