10. Димитър Бербатов
В края на срещата с Лийдс във вторник българинът бе върнат от сър Алекс Фъргюсън, за да запълни пробойната в защита и пасна като дялан камък в отбранителния вал. Смята се, че Бербатов рядко получава доверие да играе като титуляр в нападението заради по-лежерния си стил на игра, който не пасва на скоростните атаки на „червените дяволи", но пък с добрата си физика, опита и отличното позициониране той може да се окаже много полезен в отбрана. Дали от харизматичен голмайстор Берба може да се трансформира в класен централен защитник в края на кариерата си предстои да разберем.
9. Дейвид Джеймс
Манчестър Сити се нуждаеше от гол в последния си мач за сезон 2004/05 срещу Мидълзбро, за да се класира за евротурнирите. Тогава мениджърът Стюърт Пиърс реши в последните 5 минути вместо нападател да пусне в атака вратаря Джеймс. Въпреки няколкото си самоотвержени пробива и шутове към вратата на съперника, бившият национал не успя да намери мрежата и резултатът си остана 1:1, като Дейвид повече не игра на необичайна позиция.
8. Кристофър Самба
В края на сезон 2008/09 босът на Блекбърн Сам Алърдайс използваше мощния си централен защитник Крис Самба като нападател, оставяйки южноафриканския национал Бени Маккарти на пейката. Не е трудно човек да се досети за причините за подобен ход - 191-сантиметровият конгоанец с физическата си мощ създаваше дискомфорт и сред най-здравите съперникови защити.
7. Крис Сътън
Известният с голмайсторския си нюх нападател, който заформи страхотно партньорство с Алън Шиърър в Блекбърн през шампионския сезон 1994/95, бе полезен и в отбрана, където игра в доста мачове за Норич. Особено ценно в тази му роля при „канарчетата" бе неговото умение да разгадава ходовете на атакуващите играчи, познавайки начина им на мислене от собствен опит.
6. Хавиер Масчерано
Интелигентни полузащитници като аржентинеца правят да изглежда лесна трансформацията от халф в бранител. Масчерано облекчи до минимум главоболията на своя треньор в Барселона Хосеп Гуардиола, заставайки в центъра на защитата при честите контузии на титулярите Пуйол и Пике. Хавиер бе безупречен и на последния финал в Шампионската лига, отказвайки нападателите на Манчестър Юнайтед.
5. Антонио Валенсия
Еквадорецът имаше доскоро репутацията на добро крило в класическия смисъл на думата от времето, когато това означаваше повече нападател, отколкото полузащитник. Само че напоследък той показа, че не стои зле и като десен бек, особено в офанзивната концепция на Фъргюсън през новата кампания. Така Валенсия би имал и по-голяма възможност за изява, доколкото Нани и Ашли Йънг изглеждат фаворити за атакуващи халфове по двата фланга.
4. Микаел Есиен
Познат като класен играч в средата на терена, ганаецът се наложи да бъде върнат в защитата на Челси през 2007 г. Есиен си лепна на мястото до Джон Тери и в тази конфигурация „сините" загубиха само два от девет мача. Умелият тактик Жозе Моуриньо тогава заслужи комплименти за този майсторски ход.
3. Стивън Джерард
Изглежда разточително супер халф като Стиви Джи да бъде използван като десен бек, но понякога се налага. Така на легендарния финал с Милан в Шампионската лига през 2005, когато при резултат 0:3 на почивката Дитмар Хаман замени Стив Финън, се наложи именно капитанът да покрива пространството отдясно. Той се справи великолепно с тази отговорност, вкара гол и вдигна купата след инфарктния завършек на мача.
2. Джо Люис
Стюърт Пиърс повтори своя трик с Дейвид Джеймс през 2009 г., когато пусна вратаря на Питърбро Джо Люис като нападател в приятелски мач на младежкия отбор на Англия. Обяснението му беше, че искал да предпази от контузии полевите играчи.
1. Хорхе Кампос
Един от най-универсалните играчи в историята на футбола, Кампос се справяше еднакво добре и в двата края на игрището. Мексиканската легенда започва кариерата си през 1988 г. като вратар в УНАМ, но, тъй като не успява да измести титуляра Адолфо Риос, успява да убеди треньора си да го пуска като нападател. Така през първия си професионален сезон Хорхе вкарва 14 попадения. През следващата година вече е първи избор на голлинията, но в моменти, когато атакуващите играчи се затрудняват да отбележат, често сменят нападател с вратар и Кампос отново полита напред. Така в цялата си кариера ексцентрикът има 38 гола.
