Да нахраниш диктатор

Вие сте това, което ядете, но също така и как се храните и с кого. Храната влияе на настоението, на червата и на мирогледа ви, пишат Виктория Кларк и Мелиса Скот, автори на "Вечеря с диктатор: ръководство по лош вкус как се забавляват тираните".

В сегашната ера на гурме и гурмани, гледаме с нови очи на някои от най-страховитите диктатори на XX век, като ги подлагаме на безмилостен кулинарен анализ. Без да се опитваме да омаловажаваме техните престъпления, като ги хуманизираме, все пак желаем да ги сведем до човешки мащаби.

Понякога границата между човек и чудовище е много тънка

Макар да сме принудени да достигнем до извода, че злините и фалшивото усещане за величие не могат да бъдат приписани на употребата на каквато и да е конкретна храна или физическо състояние, все пак могат да се проследят някои тенденции.

С остаряването на диктаторите, те започват все повече да се вманиачават по чистотата на храната, която консумират. Ким Ир Сен е изисквал всичките оризови зърна за ястията му да бъдат индивидуално подбирани и е създал институт, чиято единствена функция е била да открива начини за удължаване на живота му.

Генсекът на румънската комунистическа партия Николае Чаушеску е вбесявал неведнъж чуждестранните лидери, които е посещавал, като е носил със себе си всичката необходима за престоя му храна - югославският му колега Йосип Броз Тито е бил шокиран от настояването на Чаушеску да пие суров зеленчуков сок през сламка, избягвайки всички твърди храни.

Огромното мнозинство от диктаторите произлизат от скромни, селски семейства

Това означава, че любимите им храни не са от категорията на "кордон бльо".

Въпреки пищното гостоприемство, оказвано на кралски персони и звезди на театралната и филмова сцена, Тито е обичал най-много резен затоплена свинска сланина, докато Чаушеску - когато е бил в родната си страна - е имал голяма слабост към яхния, направена от цяло пиле... включително краката и човката.

Набожният португалски католик Антонио Салазар е обичал сардините, защото му напомняли за бедното детинство. В мемоарите си той споделя, че се е налагало да дели една сардина със свой роднина.

Някои от най-прочутите диктатори - Адолф Хитлер, Мао Дзедун и Бенито Мусолини - са установили, че стресът от гигантските отговорности, които са поели върху себе си, е имал доста неблагоприятен ефект върху храносмилането им.

Хроничният метеоризъм на Хитлер може и да е допринесъл за това той да стане вегетарианец, както и със сигурност е спомогнал за предписването от лекар-измамник на име Теодор Морел на цели 28 различни лекарства, включително такова, за което се твърди, че е направено от екстракт от изпражнения на български селяни.

От друга страна, прочутият с метеоризма си Муамар Кадафи изглежда не е бил твърде повлиян от тези си гастроентерологични злочестини. Насред Втората световна война, тежко болен, Мусолини е бил прегледан от нацистки лекар, който го е диагностицирал с опасно тежък запек.

Мао Дзедун, който е бил страстен привърженик на консумацията на месо, през целия живот е страдал от черва: "Ям много и отделям много," пише той в писмо до свой другар от ранните му години. Много по-късно, при посещение в СССР за среща със Сталин, той открива с голямо негодувание, че не може изобщо да посети тоалетната, защото в цяла Москва не са останали клекала, с които той е свикнал.

Сталин вероятно е имал желязно здраве, пасващо на стоманеното му име

Около маса, претрупана с вкусни грузински специалитети, храненето във вилата му в Кунцево е било предпочитано място за властови игри.

Траещи 5-6 часа, от 23 часа до 5 сутринта например, те са се превърнали в изтънчена форма на изтезание заради задължителното участие в игри по надпиване, песни и танци.

Препиването, парализиращият страх и жестоките подигравки по време на вечеря веднъж са накарали Никита Хрушчов да заеква и са му докарали енуреза. Югославският диктатор Тито е успявал да поддържа темпото при почерпките единствено като е повръщал в ръкавите на сакото си.

Фердинанд и Имелда Маркос изглежда са се наслаждавали на не толкова брутална форма на властови игри в сравнение с тези на Сталин. Имелда някога е карала целия състав на филипинския генерален щаб да се преоблече в женски дрехи за един от рождените дни на съпруга й.

Като заклет вегетарианец, за Хитлер се твърди, че е забавлявал сътрапезниците си с разговори за случващото се в украинска кланица - толкова отблъскваща тема, че месоядните му гостите му не са могли да довършат ястията си.

Трудно е да си представим обаче, че Жан Бедел Бокаса от Централноафриканската република, Иди Амин от Уганда или Франсиско Нгуема от Екваториална Гвинея - всички те подозирани, че са практикували канибализъм - биха дори и мигнали по време на такъв разговор.

Естествено, няма да осигурим рецепта за човешко тяло, пълнено с ориз и фламбирано в джин, цитирано от бившия готвач на Бокаса, който обаче така и не е могъл да си спомни какъв е бил полът на тялото, което по негови твърдения Бокаса го е накарал да сготви.

Дегустаторите неизбежно са били нещо подразбиращо се и доста ценено в антуража на най-жестоките и параноични властници

Хитлер е имал на разположение цял екип от 15 жени-дегустатори през военните години - нищо не е било слагано на масата му, докато момичетата не са го изпробвали и не са минали 45 минути след храненето.

Непослушният син на Саддам Хюсеин - Удай, бил пребит и хвърлен в затвора заради това, че е убил един от дегустаторите на баща си. Николае Чаушеску никога не е пътувал, без да е придружаван от високопоставен офицер от "Секуритате", който е бил и химик, снабден с мобилна лаборатория за проверка на съдържанието на храните.

И все пак в крайна сметка, естествено, всичките дегустатори, химици, чудатости и претенции на света не са могли да спасят тези мъже от смъртта. Всички те са се споминали - и много от тях не са умрели от естествена смърт.