Хърватия отива на балотаж на президентските си избори. Това стана ясно след вчерашния вот за нов държавен глава, провел се в страната.
На втория тур ще се явят кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия и бивш премиер Зоран Миланович, който получи най-голям процент от гласовете - 29,56% от гласовете, и действащият държавен глава Колинда Грабар-Китарович с 26,67%.
Избирателната активност е 51,01% - гласували са 3 854 774 хървати.
Грабар-Китарович стана президент през 2015 г. с подкрепата на дясноцентристката партия Хърватска демократична общност (HDZ), която доминира в Хърватия от независимостта на страната през 1991 г., като 51-годишната дама лавира в политиката си между умерените в партията и националистите.
Колинда Габар-Китанович по време на Световното първенство в Русия, където Хърватия записа добър резултат
Премиер от 2011 до 2016 г., преди Миланович беше иронизиран за своята арогантност, но сега се опитва да се върне с обещание да направи Хърватия "нормална" страна с независима съдебна система и уважаване на малцинствата.
Съдбата на вота обаче може да се реши от кандидата, заел третото място на вота - поп-фолк певецът Мирослав Шкоро, за когото на първия тур гласуваха 24,40% от далите вот.
Шкоро се явява кандидат на националистите и през цялата кампания поддържаше рейтинг, близък до този на първите двама. Смяташе се, че той ще отнеме от десните гласове на Грабар-Китарович (както и стана).
Шкоро каза в навечерието на първия тур, че ако спечели, ще амнистира осъден военнопрестъпник, разпалвайки национализма, който произлиза от войната през 1991-95, избухнала след като Хърватия се отдели от бивша Югославия.
Подобно България, в Хърватия президентът няма законодателни или изпълнително правомощия, но вотът в страната може да има значение за силата на консервативното правителство в страната, в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Хърватия поема председателството на ЕС от 1 януари.
