История за политическа употреба

Европа е континентът, който е най-пострадал от Втората световна война. Общият брой на жертвите е над 73 милиона в периода 1937-1945. В миналите 70 години българското общество няма ясна оценка, която да представи историята обективно.

СССР дава най-много жертви и никой не може да оспори неговия принос за края на Войната. Но, както казва Рей Брадбъри, сякаш всички забравиха, че Русия спомогна за започването на Втората световна войната. А удобното премълчаване и преиначаване на факти само затвърждава митове, които в перспектива още повече ще разделят Европа, вместо да я обединяват.

И докато в Европейския съюз се взема поука от грешките на всички, то в съвременна Русия и България се търси грешката в другия.

Война за вътрешна употреба

През последните години в Русия все по-ясно изкристализира неоконсервативна политика, която се базира на различни и взаимоизключващи се факти от историческото й минало. По този начин победата над "Хитлеро-фашизма" се пренася като заслуга изцяло на Русия, а на 9 май - заради часовата разлика - се празнува Деня на победата, който отбелязва края на Великата отечествена война. Краят на Втората световна война е факт няколко месеца по-късно след капитулацията на Япония.

От друга страна се вижда и ясно приписване на участието на СССР като принос само на Русия за края на Войната, която претърпява най-много загуби. Но фактите говорят друго - Беларус е страната, понесла най-много разрушения, а всеки трети неин гражданин загива по време на Втората световна война.

За родину, за Сталину

По-опасната тенденция е, че в съвременна Русия все повече се митологизира фигурата на Сталин, който е толкова виновен, колкото и Хитлер за най-опустошителната война за човечеството.

Към днешна дата все по-рядко се споменава за Договора за ненападение между Германия и Русия, по известен като "Пакта Рибентроп-Молотов". Чрез него ръцете на нацистка Германия са отвързани, за да започне своята военна инвазия, а разделянето на Полша е само част от "колаборацията" между двата най-деспотични режима, които историята познава.

Към днешна дата в Русия Сталин е приеман като герой, спасил я от пълна разруха. Вече не толкова деликатно се прокарва политика за реабилитация на режима му - причина за над 20 милиона избити по лагери, Гладомора в Украйна и, исторически погледано, за жертвите, които Русия в частност и Съветският съюз като цяло дават по време на ВСВ.

Затова в Русия все повече се говори за "хитлеро-фашизма" и двуличието на Запада, който "никога не се е отказвал от нацизма".

Обединена Европа като символ на мира

Докато в Русия се реабилитират страховете от войната, то Европейският съюз търси пълния интегритет на своите членове. След Втората световна война свободната част на Европа, която е на Запад от Желязната завеса, започва да търси предпоставки за обединение в различието.

На 9 май празнуваме именно обединението на Европа, която създава предпазни механизми срещу още една такава кървава война. На 9 май 1950 външният министър на Франция Роберт Шуман предлага създаването на общност, която да гарантира мирът между държавите от Европа чрез взаимен контрол.

Предложението за Европейска общност за въглища и стомана, която по своя замисъл ще предотврати използването на тези основни ресурси за немирни цели, е на служителя във френското министерство на външните работи Жак Моне.

Договорът се подписва през април 1951 г. от Германия, Италия, Франция и страните от Бенелюкс. Така се дава началото на Обединена Европа, която с времето се превръща в пример за стабилност, мир и икономически просперитет. Затова датата 9 май е важно да се разглежда в контекста на Обединена Европа, а не като последния етап от една война.

Липсата на българска оценка

Докато повечето страни в ЕС имат ясна оценка, която осъжда агресията както на Германия на Хитлер, така и на Русия на Сталин, то в България продължаваме да живеем с комплекса на "16-тата Република". Всяка година се празнува победата над "хитлеро-фашизма", без да е дадена ясна оценка за ролята на България.

Политическият елит съумява да не обяви война на СССР и да не прати нито един войник на Източния фронт, въпреки настояването на Германия, но в същото време държавата ни е сред най-пострадалите от Съветска Русия. Голяма част от близо 40 хилядите жертви, които България дава в последната фаза на войната, са неудобните на новия режим, подкрепян от Москва.

Всъщност, България обявява война на Германия на 5 септември 1944, като малко след това е окупирана от Червената армия. Докато опитните и образовани български войни са пратени на първа линия, зад тях стрелят политкомисарите, които в своето мнозинство са партизани без никаква военна подготовка.

Участието на България и дадените от нея жертви са подготовка за инсталирането на зависимата от Москва БКП като основна политическа сила, а голяма част от жертвите са заради разчистване от противниците на режима.

Паралелно тогава тече и т. нар. Народен съд, който е уникален случай в целия свят - осъжда хиляди българи на смърт за съпричастността към войната, преди тя да е приключила.

И въпреки че България дава жертви именно като страна, която се бори срещу нацистка Германия, тя е осъдена да изплаща репарации години наред. Само издръжката на Червената армия, която окупира България, струва към днешна дата милиарди левове, без да броим всичко заградено и издевателствата над населението.

България губи и новоосвободената Беломорска област и Западните покрайнини, но запазва Южна Добруджа, която е върната в пределите на родината с активната дипломатическа намеса на Германия. Под давлението на Москва се създава и Македония, където "българин" в графа произход не съществува, а на база на българския език се създава и македонският.

България "губи войната" още на 9 септември, когато е окупирана от съветската армия. Именно заради тези "парадокси" е крайно време да бъде ревизирана оценката ни като нация към явната агресията на Сталинова Русия срещу България по време на Втората световна война и в периода след 1944 г.

Днес, както винаги, ще бъдем залети с демагогия за жертвите, които България дава по време на Втората световна война и благодарността към Русия, че ни е спасила от "монархо-фашизма". Митовете в българската реалност през последните 70 години са се вкоренили толкова дълбоко в обществото, че нямаме сили да погледнем рационално на историята и следствията от нея.

Инженираната по такива поводи емпатия от страна на политиците и до ден днешен не дава възможност истински да осъзнаем болката и страданието на Войната. Защото както говорим за жертвите на нацистка Германия, така трябва и да си дадем ясна оценка за жертвите на Съветска Русия.

Осъждането на всеки тоталитарен режим, който е виновен за смъртта на милиони, е задължение на всяка демократична страна, която цени човешкия живот. Обединението и превенцията на друг катаклизъм от такъв тип минава през общата оценка, осъзнаване и осъждане на вината на всеки участник във войната - усилието, в което Европейският съюз се старае повече от 60 години.

Ето защо е крайно време на 9 май да започнем да празнуваме и да говорим за Деня на Европа, който е обединителен фактор. Да помним, не да забравим. В противен случай ще продължаваме да живеем в митове и полуизказани истини, които все повече създават пропаст, разделяща обществото ни.

#1 1951 09.05.2015 в 13:40:41

"България губи и Южна Добруджа..."

#3 1951 09.05.2015 в 14:36:31

Прочетох статията и съм ужасен от безкрайно ниското ниво на автора и неговите "познания". Бих му препоръчал да прочете "История на Втората световна война" от Базил Лидъл Харт (не е руснак, нито комунист).

#4 Диман 09.05.2015 в 15:17:34

Не разбрах, къде по-точно авторът казва, че България губи Южна Добруджа?! Или аз не мога да чета или и двамата коментиращи не могат!!!

#6 1951 09.05.2015 в 16:27:30

Ха-ха! Миналото се пренаписва непрекъснато и Куцаров си оправя глупостите в статията в реално време Сега ще е интересно да се разбере как така ВСВ е почнала през 1937 г.

#7 IvanN 09.05.2015 в 16:38:53

На фона на цялата днешна дискусия за деня на победата или деня на Европа, превърната в дискусия съответно за или против Русия, бих искал да припомня израза "Няма вечни приятели, има вечни интереси". Ще припомня и девиза на цар Борис III: "Винаги с Германия, никога срещу Русия". Според мен големият въпрос за България не е в миналото, а в настоящето, и той е какви са нашите интереси и защитаваме ли ги. Дали царят не е бил прав? Не забравяме ли днес втората част на неговия девиз и къде е националният ни интерес? Дали всъщност националният ни интерес не е именно в баланса между полюсите? Не залитаме ли прекалено в една посока?

#8 TheRock 09.05.2015 в 16:40:05

Нямам какво да добавя!!! Това е историческата истина! А в България не се прави оценка на миналото защото я управляват още слугите на Москва!

#9 TheRock 09.05.2015 в 16:45:34

IvanN, стига с тоя Борис 3, не изпращаме войници на фронта срещу Русия защото армията е била на турската граница, за да реагира ако Турция се намеси на страната на Русия!!! Само митове и легенди!!! Тогава Русия са водени преговори за влизане на Турция във войната на страната на САЩ, Англия и Русия! След войната Сталин е предлагал да се даде на Турция българска територия по поречието на Марица за награда, Англия се е противопоставила!!! Плащаме милиони дилари репарации на Гърция. Издръжката на Руската армия докарва в България глад и почти във фалит!!! Руснаците да си празнуват, те днес са олицетворение на новите нацисти, само че православни! Ние сме европейци и нямаме работа с диваци като руснаците!

#10 IvanN 09.05.2015 в 16:50:10

TheRock, може и да си прав, но аз лично имам усещането, че в Европа днес едни са по-европейци от другите, а ние сме от тези, които са по-малко европейци. И това е защото сами не си защитаваме интересите. Пример за добра практика в това отношение - Гърция.

#11 Алилуйщина 09.05.2015 в 16:53:20

Аз пък ще добавя! Знаем, че историята на войната се пише от победителите, но напоследък “съюзниците” старателно се опитват да изключат СССР от тяхната група и да убедят обществеността, че Съветският съюз е бил част от “силите на злото” и за да бъдат по-убедителни размахват пактът за ненападение “Рибентроп-Молотов”, с който ужким Германия и СССР са си поделили Полша. Първо възниква въпросът, щеше ли да съществува Полша ако СССР беше загубил войната? Вторият въпрос касае Мюнхенското споразумение от 29-30 септември 1938г., с което Англия , Франция Германия и Италия се споразумяват за разпокъсването на Чехословакия. По силата на това споразумение Германия получава Судетската област, Полша получава Тешинска Силезия, а Унгария получава част от територията на Словакия (т.нар Закарпатие). Нека споменем,че по същото време Чехословакия има договор за военна помощ с Франция и Великобритания, но “съюзниците” уведомяват чешкото правителство, че ако не изпълни условията на споразумението, страната ще трябва сама да се противопостави на Германия. На 30 септември 1938г. британският премиер Невил Чембърлейн и Хитлер подписват договор за ненападение между двете страни. Полша също има договор за военна помощ с Франция и Великобритания. На 1-ви септември 1939г. Германия напада Полша. На 3-ти септември Франция и Великобритания обявяват война на Германия. Поляците очакват помощ, но получават ли такава? Започва т.нар. “странна война”. Французи и Германци се обстрелват с артилерия през границата, но нито една от двете страни не напада другата. Нито една от двете държави не нарушава въздушното пространство на другата. Британските въздушни рейдове се изчерпват с “разузнавателни мисии” и хвърляне на пропагандни листовки. Така, след като са предали Чехословакия на Хитлер, “съюзниците” предават и Полша. Съветската армия навлиза в източна Полша на 17-ти септември, когато полската армия вече е разбита, правителството бяга в изгнание и Полша фактически не съществува, като независима държава. Трябва да споменем и фактът, че териториите завзети от Червената армия са влизали в границите на Руската империя до 1913г. и са придобити от поляците в резултат на договора от Рига, с който приключва Полско-съветската война (1919-1921г.) Тези земи са населени предимно с белоруси и украинци. Принадлежността им към СССР е потвърдена от Чърчил и Рузвелт на Техеранската и Ялтенската конференции. Въпреки това, Полша е компенсирана за тях, като получава територии на запад, които преди войната са били в границите на Германия.

#12 Шамито 09.05.2015 в 17:28:27

В ЕС е в ход мантрата "Да забравим миналото и да се обединим" в името на западните ценности.В България е в ход"ДА забравим турското робство".Но човешката еволюция е доказала безпощадно че забравяйки миналото оставаш без бъдеще.Че Англия и Франция са невинни за избухване на войната/да не говорим за въжеиграчите САЩ/ си е тест за политическа диагноза.

#13 TheRock 09.05.2015 в 17:52:39

IvanN, усещането е в нас самите!!! Ние българите сме по-европейци от европейците по простата причина че България е в сърцето на Европа. Комплексите че не сме европейци и че сме втора ръка хора ги налагат точно тези които ни откъснаха от Европа и ни закачиха за дивите руски азиатци!!

#14 TheRock 09.05.2015 в 17:53:36

Алилуйщина, а какво прави Русия на 17.09.1939 година???

#15 1951 09.05.2015 в 18:07:22

Куцаров пише за 40 000 убити в боевете срещу Германия... Според последното изследване на агенция "Архиви" по време на Втората световна война (в боевете срещу Съюзници, партизаните у нас, в Югославия и в Гърция и при кампанията срещу Германия) са загинали точно 12 587 български военни. Няма да е зле и това да оправите.

#16 TheRock 09.05.2015 в 18:27:10

https://www.youtube.com/watch?v=9po73BlvBnk

#17 Алилуйщина 09.05.2015 в 20:15:25

TheRock | 09.05.201517:53 Алилуйщина, а какво прави Русия на 17.09.1939 година??? ---------------------- На 17 септември 1939 г. СССР не напада Полша, а денонсира Рижкия договор, наложен на Съветска Русия през 1921 г Тези земи са на изток от „линията Кързън“въведена от британският външен министър лорд Кързън, с декларация на Върховния съвет на съюзниците в Първата световна война /Великобритания, САЩ, Франция, Италия и Япония/, още на 8 декември 1919 г. е призната за източна граница на възстановената полска държава. Смята се, че това е и границата между православието и католицизма. През 1920 г./ полско-съветската война /Полша заграбва тези преобладаващо руски земи . През септември 1939 г. Съветският съюз денонсира Рижкия договор, след като Хитлер напада Полша. С двустранния договор между Полша и СССР от август 1945 г. „линията Кързън“ – с незначителни корекции в полза на Полша – и днес е източната полска граница.

Новините

Най-четените