"Стилягите" - непримиримите хипстъри на СССР

Ако смятате, че в СССР животът е бил само черно-бял, подобно на фотографиите от онова време - се лъжете.

Колкото и да изглежда странно на съвременните младежи, оказва се, че е имало и по някое и друго цветно петно - колкото за изключение, което да потвърди всеизвестното правило, че СССР е била строго тоталитарна държава.

Точно такова изключение са "стилягите".

Представете си ги като съветските "хипстъри" на 50-те години на 20 век.

Разбира се, за тяхната субкултура, както и за много други забранени движения по време на комунизма, не се знае особено много.

Ами то какво да се знае?

Не стига, че са били "тунеядци" (както се е наричало по време на комунизма в СССР безделничеството), ами на всичкото отгоре "стилягите", както подсказва и името им - са били облечени скандално модно, в стилни и доста по-красиви от социалистическата конфекция по това време - дрехи. Обикновено западни.

Тези същински "дендита" на 50-те години на 20-ти век са били представители на стил, отдаден на западното влияние, което означава, че любимата им музика не е била съветски пост-военни песньовки, ами джаз, буги-руги, блус и рок'н рол.

Всъщност с право можем да предположим, че всякаква вносна музика се е харесвала на "стилягите", но те ще останат запомени с предпочитанията си към саксофона като любим музикален инструмент.

Екстравагантните им (особено спрямо средния съветски гражданин) дрехи, са им придавали особен папагалски вид сред джунглата от социалистическа поствоенна конфекция.

Всъщност, нон-конформисткото движение на стилягите се заражда още в края на 40-те години, когато завърналите се от Европа съветски войници - победители във войната, домъкват в едва отървалия кожата поствоенен Съветски Съюз какви ли не "плячки" (по-точно "трофеи") - сред които, естествено, са дрехи, музикални плочи и какви ли не други предмети.

Така "стилягите", които обикновено са младежи между 15 и 25-годишна възраст, предимно мъже (защото модата за жените "стиляги" е по-неопределена, както пишат руските източници) и основно от по-големите градове - се оказват сред първите "жертви" на кратковременното западно модно влияние.

Лека-полека през 50-те години, сравнително малобройната, но много суетна прослойка на "стилягите" започва да оформя своя собствена субкултура със собствена музика, танци, мода и - разбира се, собствен жаргон. Започват да се появяват и последователи - предимно в големите градове.

Протестиращи по-скоро на битово ниво срещу стереотипния начин на живот в съветска Русия, но напълно аполитични в същността си*, младежите се отличават с циничен говор, особена походка и пълно отрицание на някои обществени норми, характерни за времето.

Естествено - публичното им назидание е неизбежно.

Представителите на субкултурата редовно са подигравани в пресата, мъмрени на консомолските събрания и - както подобава, редовно модните им дрехи са поругавани, а косите им - подстригвани.

Често е следвала разходка в милицията, фотографиране и публикуване на снимката на "стилягата" в пресата - като илюстрация за назидателни статии към младите хора.

Когато през 1956-та година в Москва пристига експозиция на Пабло Пикасо, а през 1959-та година се появява самият Кристиян Диор, заедно със своите модели на посещение - назидателното отношение към "стилягите" е кратковременно прекъснато - все пак те са и сред основните посетители на подобни събития.

След отпътуването на Диор, обаче, има свидетелства, че редовият и профилактичен тормоз срещу "стилягите", (както и срещу всички други субкултури, без изключение) започва отново.

През 50-те години нови дрехи и модели обогатяват стила на "стилягите".

Първите представители на модното течение носят двуредни сака с пъстри цветове, шапки с широка периферия, вратовръзки с дракони, маймуни и петли, хавайски ризи, пуловери с елени, остроноси ботуши...

В по-късните години облеклото на "стилягите" става по-елегантно, като момичетата продължават да нямат свой собствен отличителен стил - те имитират всичко, за което са разбрали, че е модерно на запад.

Основно се разглеждат списания от сателитните съветски страни и започват да се носят пищни поли, панталони, ярки блузи с цветни принтове.

През 50-те години, много рускини, които искат да се отличават от останалите, залагат на силен грим по очите и по лицето и имитират западните звезди, като например Бриджит Бардо.

Мъжете "стиляги" започват да си купуват дрехи от черноборсаджиите. Редовно се търгува и с пристигнали на посещение в СССР чужденци.

Поръчват се западни платове, шие се тайно. Не е прецедент представителите на по-бедни семейства да правят сами роклите и панталоните си от брезент, поради липса на други платове.

В оскъдицата на социалистическото общество на особена почит са "предметите на лукса" - чуждоземните химикалки, цигарета и запалки, както и американските карти за игра в стил Pin-Up.

Костюмите и аксесоарите (крещящи вратовръзки за мъжете и масивни метални или пластмасови бижута за жените) "стилягите" разхождат по главните булеварди на големите градове - като например по улица "Гроки" в Москва или "Невски проспект" в Ленинград - сегашен Санкт Петербург.

Всъщност забравената субкултура на "стилягите" е особено интересна и днес.

Причината за това не се корени само и единствено в любовта към историята.

В действителност, съвременната мода много наподобява тази на времената на "стилягите" с ярката си ироничност, контрастност, прически, съчетанието на различни модни линии и множеството аксесоари.

Разгледайте галерията със снимки на "стиляги", както и някои съвременни изображения, за да се убедите, че хипстърията съвсем не е от сега.

Тоест, драги тийнейджъри-бунтари - топлата вода не е открита вчера.

Гледайте онлайн и филма "Стиляги", който разказва по художествен начин именно за тази субкултура:

*Източник: магистърската теза на Юлия Карпова към CEU-Budapest