Само до преди десетина години самоуправляващите се автомобили бяха представяни като футуристична, научнофантастична концепция. Но всъщност идеята за тях е много стара - почти архаична. Защото първите коли, пътували по пътищата без човешка намеса, се появяват още преди почти век.
Първата кола без шофьор, известна като "Американското чудо" се движи по Бродуей в Ню Йорк още през 1925 година.
Тогава возилото без водач се управлява чрез радио вълни и привлича въодушевени тълпи, отделени чрез полицейски ескорт с мотоциклети, докато отива към Пето авеню.
Тогава колата, произведена от Hulett Motor Car Company, е точно толкова впечатляваща, колкото и самоуправляващите се автомобили, по които работи Google в момента.
Човекът-оператор обаче не е можел да се отдалечава на повече от 15 метра разстояние и е трябвало да контролира празната кола от второ возило, движещо се непосредствено зад нея.
Всъщност, макар че "Американското чудо" от 1925 е първият автомобил без шофьор, това далеч не е първото возило изобщо, което се движи без човешки екипаж. Според Х.Р. Евърет, автор на книгата "Безекипажни системи през Първата и Втората световна война", първото наземно возило без екипаж е трицикъл, контролиран чрез радиовълни, който е разработен от испанския изобретател Леонардо Торес-Кеведо през 1904-та.
По-късно, през Първата световна война, военните използват различни малки, контролирани по радиото возила за доставка и детонация на експлозиви.
А през 1921 година през Ню Йорк със скорост от 2 км/час минава "Мистериозна кола". Това обаче реално не е автомобил, обяснява Евърет, и се е нарича "кола", просто защото има четири колела. Дължината на чудото е само 150 см, така че не е достатъчно голямо, за да превозва каквито и да е пътници.
Подобно, но малко по-голямо возило преминава през Дейтън, Охайо през 1921-ва, съобщава подкастът No Such Thing As a Fish. "Стотици хора... се бяха спрели и гледаха смаяно", съобщава издание, наречено Electrical World, за да видят как "колата" без шофьор се движи, следвана от оператор. "Когато колата наближаваше кръстовища, тя спазваше светлините на светофара и прозвучаваше клаксон, ако се изпречи на пътя пешеходец или друго препятствие", отбелязва статията.
По това време колите без шофьор са средство за изпробване и демонстриране на точността на радиоуправлението.
Въпреки че радиоуправлението би могло да бъде ефективно и от голямо разстояние (изобретателят на колата без шофьор от Охайо Реймънд Вон твърди, че "управлението би било ефективно от разстояние 70 км"), операторът на колата все пак трябва да бъде наблизо, за да забелязва препятствията и да реагира на тях.
"Тогава колата предизвиква силен интерес, но така и не се намира практично приложение за нея", казва Евърет. "Каква полза от радиоуправлявана кола, когато трябва да бъдеш на 15 метра, за да я контролираш, и трябва да я следваш с друга кола? Изобретателите го съзнават по онова време, но идеята е била просто да се каже: "Хей, вижте какво можем вече да правим и можете да си представите бъдещето, когато ще можем да го правим още по-добре".
Въпреки че сега има сериозен интерес към самоуправляващите се коли, историята на возилата без шофьор като цяло е забравена и на Евърет са нужни 10 години, за да направи проучването за книгата си.
"Много от тези разработки са били демонстрирани само на локално ниво, пред малцина хора в конкретен град", коментира той. "Може би е имало статии във вестниците, може би не, но и пресата обикновено е била основно местни, така че не се е разчувало така, както сега. И в крайна сметка хората забравят за тези постижения".
Концепт за самоуправляваща се кола, 1957 година / Getty
Въпреки че контролираните чрез радио безпилотни возила масово са използвани и в двете световни войни, те се оказват технология, която повечето хора предпочитат да забравят. "След войната никой реално не иска да говори или мисли за военни оръжия", казва Евърет.
Има много малка технологична връзка между ранните коли без шофьор и сегашните разработки на Tesla, Google, Uber и други.
Актюаторите, превръщали електрически сигнали в механични действия за контролиране на волана и спирачките в колите без шофьор през 20-те години на миналия век, са ранен предшственик на тези, които се използват сега. Но като цяло според Евърет "изследванията днес започват наново, от съвсем различна перспектива".
Концепт за самоуправляваща се кола, 1961 година / Getty
Въпреки че технологията за автономни самоуправляващи се коли днес е много различна от тази на радиоуправляемите возила, Евърет очаква съвременните разработки да се сблъскат с доста трудности в началото, точно както и първите коли без шофьори преди над 90 години. "В началото е имало много проблеми, както винаги се случва, с надеждността и обхвата, такъв тип неща," заявява той. Съвременните самоуправляващи се коли също ще се наложи да преодолеят технологичните си трудности, преди да бъдат наистина полезни.
"Проблемите, с които те ще се сблъскат първоначално, ще са доста сериозни, но в крайна сметка ще ги преодолеят," казва Евърет. "Мисля, че със сигурност това е бъдещето."
