От 12 век до средата на 19 век японските самураи (името им идва от думата samurai - "тези, които служат") са легенда.
Тази военна каста се ражда в средновековна Япония след като провинциални войници успяват да наложат контрол в страната. Като въоръжено крило на управляващата монархия, самураите бързо се издигат на привилегирована позиция във феодалното общество.
Класата на последните смъртоносни наемници на феодална Япония започва да изчезва в средата на 19 век по време на процеса, познат като "реставрацията Мейджи".
Тази икономическа и социална промяна довежда до падането на шогуната Токугава и установяването на конституционна монархия в страната.
С полагането на края на феодализма, законът забранява се носят мечове.
От самураите остава единствено онова, познато и днес като "бушидо", а именно морален код на честта, повлиян от конфуцианството и дзен будизма.
Бушидо е общата възхвала на военното безстрашие, дисциплина и лоялност и включва в себе си общи положителни качества като милосърдие, щедрост, смелост, благородство.
Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
Снимките в галерията са заснети между 1863 и 1900 година и показват периода след реставрацията Мейджи, когато Япония се отваря към света, а самураите изживяват последните си дни.
Черно-белите фотографии са от архива на Getty Images, като цветовете в някои от тях са допълнително добавяни на ръка.