Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Справедливост тук не търсете - 20 години след смъртта на Аркан все още няма осъдени "Тигри"

Връзки със сръбската ДС ли са причината за това ролята на паравоенния лидер и неговата "Доброволческа гвардия" да не бъдат преследвани
Връзки със сръбската ДС ли са причината за това ролята на паравоенния лидер и неговата "Доброволческа гвардия" да не бъдат преследвани

Вече 20 години минаха от показното убийство на сръбския мафиот и паравоенен лидер Желко Разнатович, по-известен по света като Аркан. На 15 януари 2000 г. той е застрелян с полуавтоматичен пистолет, докато пие с приятели в лоби бара на луксозния хотел InterContinental в Белград. По това време той е на 47 години.

За убийството е осъден младши полицай Добросав Гаврич, но той успява да избяга от Сърбия и в момента живее в Южна Африка, където се бори срещу опитите на екстрадицията в Белград.

За тези 20 години от смъртта му обаче съдебната система сякаш забравя за нещата, които Аркан прави приживе. Неговата паравоенна бригада - Сръбската доброволческа гвардия, по-известна като Тигрите е обвинявана за редица престъпления, включително убийства, изнасилвания и изтезания, но до момента само един неин член - Бобан Арсич - е осъден, при това задочно в Хърватия.

От Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) посвещават текст на зверствата на мафиота по време на войната, които и до днес остават ненаказани.

Самият Аркан беше обвинен от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) преди смъртта си, но след убийството му делото бива прекратено.

Две десетилетия по-късно мнозина предпочитат да забравят за действията на мафиота и за престъпленията, които той и хората му са извършили. Те обаче остават твърде живи в спомените на жертвите и техните близки.

В годините преди войната Аркан успява да изгради престъпна империя от кражби, като операциите му са както в чужбина, така и в рамките на Югославия. Името му дори попада в списъка на най-издирваните престъпници на Интерпол.

През това време той успява да събере около себе си и феновете на белградския футболен гранд "Цървена звезда". Някои от най-твърдите привърженици на тима от хулиганската група "Делие" впоследствие ще станат ядрото на Сръбската доброволческа гвардия през 1990 г.

Към ултрасите от "Делие" тогава се присъединяват също така много от хората от престъпната империя на Аркан, както и националисти доброволци, които искрено се възхищават на Разнатович и размаха на действията му.

След избухването на войната тази малка, но компактна и изключително опасна част "Тигрите" става известна с убийства, изнасилвания, мъчения, грабежи, контрабанда и всякаква престъпност във военните зони.

Част от фактите за престъпленията на Аркан и хората му биват установени около съдебните процеси на Трибунала в Хага. По време на тези процеси имаше и свидетели, които дават показанията си за извършеното от мафиота, неговите "Тигри" и техните престъпления. Посочени биват и конкретни имена на бойци, както и местата на някои от инцидентите.

И до днес обаче няма обвинителен акт, който да включва някой от тях или назовава Аркан като командир, който е дал заповед за извършване на престъпления.

Неговата предполагаема връзка със сръбските служби за държавна сигурност, която установява, че Сърбия е била пряко замесена във войните в Босна и Хърватия - въпрос, който и до днес представлява предмет на спорове в разследванията на МНТБЮ, включително и в делата срещу Йовица Станишич и Франко Симатович от югославските служби.

Според Ивана Занич, директор на базираната в Белград неправителствена организация за хуманитарно право, мнозинството от сърбите днес са на мнение, че военизираните бригади като тази на Аркан не са били под контрола на сръбската армия или полиция. Според нея обаче това далеч не е така.

"Това не е вярно, всички тези части са били под единственото командване на армията или полицията", настоява Занич.

"Ако беше проведено разследване, на върха на тази командна верига в повечето случаи биха били генерали от Югославската народна армия, които сръбските власти и прокуратурата за военни престъпления защитават през всичките тези години, откакто има съдебни процеси за военни престъпления в Сърбия", казва тя.

В обвинителните актове, издадени от МНТБЮ, се казва, че Аркан и неговите бойци са били активни на няколко места в Хърватия и Босна по време на войните от 1991 до 1995 г.

Според обвинението по делото срещу Станишич и Симатович, в периода от септември до декември 1991г. сръбските сили в Хърватия, включително Сръбската доброволческа гвардия на Аркан, са убили 61 души, предимно в село Дал.

В обвинителния акт се твърди, че Аркан е бил част от съвместна нелегална операция, наред с най-изтъкнатите сръбски лидери в Хърватия, Босна и Сърбия, като целта на тази операция е била "насилствено и трайно отстраняване на мнозинството от не сърбите, главно хървати, босненски мюсюлмани и босненци хървати от големи райони на Хърватия и Босна и Херцеговина".

Обвинителният акт също поставя Аркан и хората му в Зворник в Босна през април 1992 г., където са убити близо 20 не-сръбски цивилни граждани по време на нападение над града.

Друго от престъпленията, за които МНТБЮ подозира Аркан и групата му е от 1995 г. в Сански Мост в Босна, където според обвинението в рамките на няколко дни са убити близо 65 души от хора на "Тигрите".

Делото на Трибунала срещу представителите на босненските сърби Мико Станишич и Стоян Зуплянин установява и факти за вероятно най-известното престъпление, извършено от Аркан и хората му - клането в Биелана през пролетта на 1992 г.

Конфликтът в града между сърби и босненци започва на 31 март 1992 г., като тогава пристигат и мъжете на Аркан в града.

"Около 3 април 1992 г. от улиците и къщите на града са събрани общо 48 тела, включително на жени и деца; 45 от тези жертви са не-сърби и никой от тях не е носил униформи. Повечето от мъртвите са били простреляни в гърдите, устата, слепоочието или задната част на главата, някои от близко разстояние", се казва в присъдата за Станишич и Жуплянин.

Юсуф Трбич е един от оцелелите след клането. По това време той е местен журналист в Бихела. Мъжете на Аркан го залавят в началото на април 1992 г. и в часовете след това го пребиват и измъчват брутално, от време на време в присъствието на самия Аркан.

"Те знаеха какво правят", разказва Трибич пред BIRN през 2014 г. "Нямах милиметър бяла кожа - всичко беше черно и синьо."

Най-много подробности за Аркан и неговите тигри излизат на яве по време на процеса над Слободан Милошевич, в който бивш административен служител на Сръбската доброволческа гвардия дава показания като защитен свидетел.

В документите по делото той присъства само с кодово име - Б-129, като в показанията му се виждат сериозни връзки между "Тигрите" и сръбската държавна сигурност.

"В щаба беше правило, че когато човек от ДС дойде, той няма да чака навън, а ще му бъде позволено да влезе веднага в щаба и ще бъде придружен до офиса на командира", казва свидетел Б-129 ,

Свидетелят също така разказва за участието на "Тигрите" в боеве в Трескавица в Босна през 1994 г., и във Велика Кладуса, където помагали на местния босненски лидер Фикрет Абдич.

"Знам със сигурност, че в Трескавица и Велика Кладуса не са имали знака на СДГ, Сръбската доброволческа гвардия, тъй като им беше казано преди да напуснат, че не им е разрешено да ги използват. Това означава, че във Велика Кладуза това, което имаха, бяха знаци, използвани от армията на Фикрет Абдич", заявява още Б-129 пред МНТБЮ.

Свидетелят също разказва за участието на групата в операция в Баня Лука в Босна през 1995 г., при която са извършени и престъпленията в намиращото се наблизо село Сански мост.

"Тази операция започна през началото на септември (1995). Когато казвам "операцията в Баня Лука", имам предвид Сански мост, Мърконич Град, Ключ и Придодор. В тази операция участваха около 200 "тигри", както и самият Аркан", са неговите думи.

През януари 2016 г., след приключването на мандата си като главен прокурор за военните престъпления в Сърбия, Владимир Вукчевич заяви, че тече предварително разследване върху дейността на "Тигрите" във войните.

Според прокуратурата за военни престъпления на Сърбия делото е образувано по наказателна жалба от пострадала страна на 24 декември 2015 г., като разследването е срещу неизвестен извършител.

Филип Сварм, журналист на сръбското седмично списание „Време“, който внимателно следи Аркан, заяви, че откриването на дело, свързано с паравоенния лидер, би означавало да се отправят с изключително чувствителни въпроси като ролята на сръбското разузнаване и режима на Слободан Милошевич във войните в Хърватия и Босна.

По думите му голяма част от онези хора, които са били част от Сръбската доброволческа гвардия вече или не са сред живите, или са в затвора, но никой не иска да се връща към темата за Аркан - отчасти заради нещата, които може да излязат наяве.

Драган Пеевац е сръбски бежанец от Хърватия. През 1995 г., скоро след като е избягал в Белград от войната, е арестуван от полицията. Властите в сръбската столица обаче не го държат, а директно го изпращат обратно в Хърватия в един от тренировъчните лагери на Аркан, за да стане един от неговите бойци. След като изкарва тренировъчната програма, докато вижда как други подобни хора като него, дошли съвсем не по доброволни подбуди, биват смачквани от бой, той е разпределен в частите на "Тигрите" до края на войната.

Мнозина като него имат същата съдба - избягали да търсят спокойствие в Сърбия, а след това върнати от местните власти в регионите с военни зони. Досега Сръбската държава не е направила нищо, за да признае действията си или да се извини за тях.

Самият Пеевац, който днес вече е адвокат, не се и надява вече на справедливост. За него всичко до момента е целенасочена политика на Сърбия, която няма тепърва да се промени.

Най-четените