Гибралтар със сигурност е известен с много неща, сред които са зашеметяващите му гледки и примамливи курорти. Но в региона се намира и забележителен спомен за времената на Франсиско Франко и Втората световна война.
По бреговете на град Ла Линеа се намира сложна система от над 640 бункери, съоръжения и тунели.
В това число влизат не само подземни и наземни бункери, но и картечни гнезда, противовъздушни установки и тунели, които свързват всичко това. Те са построени в началото на 40-те години на миналия век и, разбира се, малка част от тях са в прилично състояние днес, но дори и полуразрушени, видът им е внушителен.
Когато през 1940 г. Франция пада под нацистка власт, Гибралтар остава единствената държава в Континентална Европа, която е срещу Силите на оста. Въпреки симпатиите си към военните си опоненти, Франко се страхува, че Испания може да е следващата страна, нападната от Британия и Франция.
Протокът Гибралтар от своя страна е една от ключовите транспортни зони на Стария континент и диктаторът не иска в никакъв случай тя да попада в британски ръце. Германците пък имат собствени апетити към протока и затова изпращат собствени шпиони на място, под претекст, че ще помогнат на Франко с отбраната.
Берлин вижда в бункерите началото на Операция Феликс - плана на Хитлер да завладее Гибралтар.
Въпреки това строежът на бункерите в протока и особено на териториите около Ла Линеа се представя пред Франко като подсилване на позициите. Затова и в момента се предполага, че испанският лидер оказва далеч по-голяма помощ на хитлеристкия режим, отколкото първоначално смята да даде.
Всъщност без помощта на германците Франко не би бил способен да построи подобен брой бункери и установки, макар че основната част от труда пада на раменете на 15 хиляди военни затворници. Построяването на по-големия брой бункери отнема едва няколко месеца, като в някои случаи на място са до 30 хиляди строители наведнъж.
Работниците се трудят при кошмарни условия на труд, като пред El Pais един оцелял си спомня изтощителните часове работа без храна, безбройните инциденти с тежки наранявания и непрекъснатите инфекции, които плъзват сред затворниците.
По негови изчисления при строежа на бункерите са загинали най-малко 500 души - смъртни случаи, които са можели да бъдат избегнати.
Резултатът обаче е налице и на някои места на всеки квадратен метър има по един бункер.
Това невероятно число защитни и отбранителни съоръжения така и не влизат в употреба по предназначение. Операция Феликс е изоставена и Германия концентрира всичките си сили в нападението над СССР, войната предприема съвсем друг ход и завладяването на Гибралтар остава на заден план.
В днешни дни бункерите приличат на странни мегалити по бреговете на протока.
Повечето от тях са със силно компрометирана структура заради метеорологичните условия и влажността. Въпреки това пред изданието Sur испанският историк Карлос Джордан обяснява, че когато гледаш към съоръженията, почти можеш да си представиш хилядите затворници, които ги строят.
"Ако използвате добре въображението си, то ще ви отведе директно в 1940-1945 година, когато Испания упорито се подготвя да бъде нападната", допълва Джордан.
Въпреки забележителния им вид, бункерите са затънали в бюрократични спорове, заради които няма консенсус нито чия собственост са в момента, нито колко точно са на брой. Андалусийският културен център все още се колебае дали да ги обяви за културна забележителност по Закона за наследството от 1985 г.
"След две десетилетия тези бункери ще са на 100 години и ще говорят още повече за случилото се около тях", категоричен е Джордан.
Освен това бункерите разказват една от по-малко познатите истории от Втората световна война. Историкът подчертава и друга особеност - подобни съоръжения могат да бъдат видени само на три места в момента - освен в Гибралтар, такива има само в Пиренеите и на Канарските острови.
Засега обаче липсва достатъчно воля, за да бъдат съхранени тези почти уникални бункери, които изумяват всеки, посетил Гибралтар.
