През последните години в Европа сякаш свикнахме да живеем с постоянната заплаха от терористични атаки. В някои държави те почти станаха ежедневни истории, на които все по-рядко се обръща медийно или обществено влияние.
Това е така вече две десетилетия след датата 11 септември, която може да се каже, че изцяло преобърна с главата надолу международната политика.
Но всъщност тероризмът не е ново явление за нашата част на света, като спокойно може да се каже, че модерното разбиране за това понятие се заражда именно в Европа. В смутния период от Френската революция неслучайно познат и като Големият терор - периодът от почти 11 месеца на масови екзекуции на всички "врагове на революцията".
Според идеологът на този режим Максимилиан Робеспиер, терорът е така нужният инструмент, чрез който да се осъществят идеите на революцията.
"Терорът не е нищо друго освен справедливост - бърза, тежка и непреклонна."
Това са думите на Робеспиер, които в идното бъдеще характеризират действията на анархисти, националисти, леви и десни радикали, както и религиозни фанатици, и ще поставят основите на модерния тероризъм, според който насилието срещу цивилни е оправдано, след като се извършва в името на висши цели и идеали.
Тук сме събрали за вас някои от най-мащабните терористични атаки извършвани в Европа, някои които продължават да имат отзвук и до днес.
Атентатът над Локърби
Това е най-смъртоносната терористична атака, която е правена на територията на Великобритания и отнема живота на 259 пасажери и екипаж, заедно с още 11 души, които загиват от падащи отломки. Самолетът лети по курс от Франкфурт за Детройт с прекачване в Лондон и Ню Йорк, когато над територията на Шотландия е детонирана бомба.
Първоначално се смята, че атаката е извършена от Народния фронт за освобождение на Палестина, но малко по-късно уликите започват да водят към служители на либийските тайни служби, действали от Малта.
След тригодишно разследване през 1991 г. е повдигнато обвинение срещу Абделбасет ал-Меграхи и Ал Амин Фимах, коiто чак осем години по-късно са предадени на британските власти. Фимах е оправдан, но Меграхи е осъден на доживотен затвор и пуснат през 2009 г. заради рак на простатата. Завръща се в Либия, където е посрещнат като национален герой.
Реално до 2003 г. либийската държава отрича каквото и да е участие в атентата, но в крайна сметка международната общност получава това признание чрез официално писмо до ООН.
В него не се споменава за личната намеса на диктаторът Муамар Кадафи, но се смята, че атентатът е бил по негова заповед като следствие от няколко американски и канадски военни операции срещу неговата армия, които спомагат за загубата на войната му със съседен Чад.
Бомбени атаки в Мадрид
Общо 192 души загиват, а други 2000 са ранени, когато през пролетта на 2004 г. клетки, свързани с Ал Кайда извършват координирани и почти едновременни самоубийствени бомбени атаки в четири влака в Мадрид. Сред жертвите има 12 български граждани.
Първоначалната идея на терористите била всичко да се случи, когато влаковете достигат едновременно до централната гара, като терористите смят, че общата взривна вълна ще причини хиляди жертви и ще срути самата сграда.
Няколко седмици по-късно полицията разкрива втора група от седем души, които са обкръжени от полицията в мадридски апартамент. Когато разбират, че нямат избор, те се самоубиват, а впоследствие властите намират в жилището детонатори и експлозиви в готовност за извършване на следваща атака.
В случая има и българска връзка. В началото на май испанската полиция арестува наш гражданин с прякор Турчина, за когото става ясно, че е имал роля в канал за оръжие, чрез който терористите са се сдобили с няколко автомата и пистолети.
Атентатът в "Света Неделя"
Една от най-кървавите терористични атаки на 20-и век е извършена на 16 април 1925 г. в София. Извършен е навръх Велики четвъртък от членове на военното крило на Българската комунистическа организация, които взривяват покрива на църквата по време на погребението на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от други дейци на БКП.
На опелото присъства целият политически и военен елит на страната, а идеята на терористите е той да бъде ликвидиран с един-единствен удар. Загиват над 150 души, а други 500 са ранени, като много от тях умират от раните си по-късно.
Самият атентат се случва две години след провала на Септемврийското въстание, когато в рамките на БКП започват да вземат надмощие радикалите, провокирани от острия отговор на държавата срещу техния бунт. Предполага се, че има известна намеса и от страна на Москва, от където БКП получава финанси и оръжие.
Още в същата вечер след атентата е обявено военно положение в цялата страна, а през следващите седмици се извършват масови арести на комунисти и членове на БКП. Много хора са екзекутирани без съд и присъда.
Атаките в Париж от 2015 г.
Трагедията, която шокира света на 15 ноември 2015 г., отне живота на общо 130 души в една от най-известните столици в света. Група от девет въоръжени терористи, членове на "Ислямска държава", атакуват координирано централната част на града и северното предградие Сен Дени.
Първо трима атентатори самоубийци се взривяват в района около стадион "Стад дьо Франс", където по това време има мач на националния отбор по футбол. Тази атака е последвана почти веднага от серия масови стрелби и взривове в центъра на града. Там терористите нахлуват напосоки в различни кафенета и ресторанти започват да избиват хора напосоки.
Последните трима терористи се насочват към концертна зала "Батаклан", където има събитие с над 1500 посетители. Когато полицията пристига на мястото нападателите вече са се барикадирали в едно от помещенията с няколко десетки заложници. Всичко приключва с нападение на специалните части, които ликвидират тримата терористи, избили 90 души в залата.
Смята се, че тази атака е най-тежката във Франция след Втората световна война. Властите отговарят с 3-месечно извънредно положение за цялата страна и забрана на всякакви публични събирания. Няколко дни по-късно полицията в Германия успява да предотврати подобен атентат срещу приятелски мач между домакините и Нидерландия, като властите успяват навреме да евакуират хиляди хора от стадиона в Хановер и намират поне пет заложени бомбени устройства.
Клането в Болоня
През август 1980 г. се случва най-кървавата терористична атака в историята на Италия. Загиват 85 души, а 200 са ранени при бомбен взрив на централната гара в град Болоня. Почти четири десетилетия по-късно все още има съмнения относно това кой е извършител на деянието, тъй като никой не поема отговорност.
Все пак осъдени има. Това са Валерио Фиораванти и Франческа Мамбро - членове на радикалната неофашистка организация Революционно въоръжено ядро. След дълго укриване двамата са заловени от полицията и осъдени на доживотен затвор. Макар и да признават за извършването на много други престъпления, включително убийства, те отричат да имат връзка с атаката в Болоня. В момента и двамата са на свобода и работят в организации за защита на човешките права.
Съществуват и други теории за трагедията, които включват дори участието на легендарния терорист Карлос Чакала, а според бившия италианския президент Франческо Косига Фиораванти и Мамбро със сигурност са невинни, като по-вероятно атаката да е извършена от леви радикали.
Бомбени атентати в Лондон
Трагедията се случва година атентатите в Мадрид и попадат в същия контекст на възход на джихадизма, инспириран от успехите на Ал Кайда след 2001 г. Макар и да не заявяват принадлежност към никоя терористична мрежа, четиримата извършители казват, че са вдъхновени от личности като Осама бин Ладен и Айман ал-Зауахири във видео, записано от тях преди атентатите.
И четиримата терористи са граждани на Великобритания, родени и израснали на Острова. Трима от тях детонират самоделни бомби на различни локации в лондонското метро, докато последният атентатор-самоубиец го прави в автобус. Загиват общо 52 невинни в най-кървавата атака във Великобритания след "Локърби".
