Отдалеч остров Хашима прилича на огромен боен кораб, каквото е и прозвището му сред японците.
Намира се на 15 километра от Нагасаки и онези, които успяват въобще да го приближат или посетят, с удивление разбират, че това всъщност е изоставен бетонен лабиринт.
Обграден е с високи стени и отвътре е сложна плетеница от сгради и тесни улички.
В някои отдавна опразнени помещения се виждат телевизори, радиа, дрехи, но всичко стои, сякаш населението е избягало оттам панически като след ядрен взрив.
Около 1890 г. на Хашима са открити въглища, при това с изключително висока калоричност и качества.
Mitsubishi бързо успява да придобие мините на острова и планира да извлече от него големи печалби, заселвайки го с миньори и техните семейста. Площта на Хашима е 6,3 хектара, но само мините и инфраструктурата им заемат 2,5 хектара.
На останалата площ в разцвета на Хашима живеят около 5300 жители.
До 1920 г. на острова се появяват жилищни кооперации, болница, училище. Условията там са трудни заради капризите на климата, но в изграждането на съоръженията са вложени възможно най-модерните материали.
Още през 1916 г. на Хашима се появява първата в света жилищна кооперация от стоманобетон. Този подход позволява на острова да се построят редица разнообразни по размер и предназначение сгради.
Скоро обаче застрояването става прекалено активно и излиза извън контрол.
Заради морския въздух влажността на въздуха достига до 95%, докато въглищният прах прави атмосферата още по-задушлива. Уличките постепенно стават клаустрофобично тесни, пожарите никак не са рядкост, жегата почти през цялата година е непоносима и прахът дори полепва по кожата.
Зачестяват и белодробните болести и онкологичните заболявания.
Малката площ на Хашима е странно оползотворена. На деветия етаж на един от блоковете има детска градина, дворът на училището се ползва и за обществени сборища и има легендарно стълбище, което започва от най-ниската част на острова и стига до най-високата.
То е наречено "Стълбище към ада", защото изкачването му в горещините, влагата и въглищния прах е истинско предизвикателство. А фактът, че миньорите печелят повече от много жители на Токио, все по-малко компенсира ада, в който се трудят и живеят.
През Втората световна война далеч не всички на Хашима са там доброволно - островът се използва като наказателна колония. На него са заточвани китайци и южнокорейци, принуждавани да работят без възможност да избягат.
След края на войната пък местното население започва бавно, но уверено преселение към Нагасаки, макар и там заплатите да са чувствително по-ниски.
На 20 април 1974 г. Mitsubishi официално прекратява дейност на Хашима и "затваря" острова.
Немалко семейства са принудени да напуснат за една нощ, което обяснява апокалиптичната гледка в някои помещения. Известно време е напълно забранено да се ходи до острова, защото бетонните му чудовища не са безопасни и се рушат неконтролируемо.
В наши дни посещението на Хашима се осъществява само на групи и задължително с опитен гид.
Големи части са все още забранени за достъп от съображения за сигурност.
Малкото оцелели жители на острова не го помнят с добро и споделят истории за теснотията там, за домакините, които си подават продукти през терасите, и за пълната липса на уединение и лично пространство.
Ако пък ви се струва, че сте посещавали Хашима, то най-вероятно е заради "007 Координати: Скайфол" от поредицата за Джеймс Бонд.
На екрана островът разгърна зловещия си и призрачен вид и послужи за един от най-впечатляващите декори, виждани във франчайза.
