Лъскавият курорт, който войната в Югославия превърна в "Залива на изоставените хотели"

Кървавият разпад на Югославия без съмнение e една от трагедиите на XX век. Той беляза всеки град и дом и стана причина за катастрофа, която малцина можеха да си представят, че може да се случи в Европа след ужасите на Втората световна война.

Въпреки че минаха почти три десетилетия от края на сраженията, на много места все още има белези, напомнящи за случилото се. Един от тях се намира на красивото Далматинско крайбрежие в Хърватия.

Някога Купари е бил един от най-престижните курорти на Адриатика, но днес от него са останали само  руини, известни като "Залива на изоставените хотели".

Историята му започва още в началото на миналия век, когато Хърватия е все още част от Австро-унгарската империя. Тогава няколко чешки предприемачи купуват земя по крайбрежието, виждайки сериозен туристически потенциал на място, където към онзи момент е имало само една стара фабрика за тухли.

Първата световна война забавя сериозно проекта, но той все пак е завършен през 1921 г. Тогава е открит пансион "Купари", който малко по-късно е разширен в луксозния хотел "Щранд".

Старата тухлена фабрика изчезва напълно, създадена е крайбрежна алея и през 1924 г. се появява "Гранд Хотел Купари" с игрища за футбол и тенис, зала за боулинг, лазарет и дори поща.

В следващите години се появяват още няколко места за почивка с атрактивна архитектура и богата туристическа база, пригодена за летен и зимен туризъм. В навечерието на Втората световна война целият комплекс разполага с общо 320 легла - най-много в района на Дубровник.

Истинското разширение се случва след 1945 година и идването на режима на Тито.

Целият комплекс е национализиран и обявен за обект с национално значение. Превърнат е в почивен курорт за армията, предназначен най-вече за семействата на военните.

Цялото разширение се случва по план на босненския архитект Давид Финци, който в онези години е смятан за един от най-добрите в света с опит в Европа и САЩ.

Той съставя обширен план за развитието на целия район, който включва строежа на три хотела към вече съществуващите два основни. "Горчина" е завършен през 1963 г., а "Горчина 2" - пет години по-късно. Близо до хотелската зона пък, точно до крайбрежието, е построен къмпинг с още три малки хотела, вили и жилищни сгради.

Капацитетът на Купари е бил за настаняване едновременно на повече от 4500 гости. Появява се и цяло градче, разположено на пешеходно разстояние от хотелите, за да могат да бъдат обслужвани. Там е имало административни сгради, болница и магазини.

Малко по-далеч от хотелите, в края на крайбрежната алея, е била създадена отделна група сгради, включително жилищни блокове и вили за висши правителствени служители и военни, включително самият върховен лидер Тито.

Основното бижу на целия комплекс е хотел "Пелегрин". Той е открит през 1963 г. и представлява истински архитектурен шедьовър за времето си, с особено футуристична фасада и 500 стаи.

"Хотел "Пелегрин" се появява на кориците на всички архитектурни списания тогава", споделя пред Euronews историкът Борис Видакович. "По онова време Финци изненада както експертите, така и широката публика. Сградата му представлява пионерски проект, поставил началото на ново поколение хотели."

Lifecafe Животът

Призрачният град, който живее върху самия ад и потъва в шарени графити

Пламъците под Сентралия могат да тлеят под града още 100 години

Към края на 80-те комплексът разполага с общо 9 хотела. Чак по това време е отворен за масово посещение на туристи, но това продължава сравнително кратко.

През март 1991 г. започва войната за независимост на Хърватия. През лятото на същата година силите на Югославската народна армия обсаждат Дубровник и започват да бомбардират града. Сражения се водят и в самото градче Купари, а основните хотели са редовно обстрелвани и после плячкосани.

След края на войната курортът е поставен под контрола на хърватската армия. Част от материалната база е възстановена в три от хотелите, но средства за повече няма. Останалото е оставено на допълнителна разруха и опоскване.

През 2000 година по-голямата част от комплекса е национализирана и през последния четвърт век държавата се доверява на различни концесионери, но прогресът е бавен и труден.

Това, което е останало, прилича на призрачен град. С течение на времето природата се е завърнала. В стаите и лобитата, които някога са били изпълнени с блясък, красота и пищна украса, сега растат бръшлян и плевели. Множество дървета са израснали в бившите приемни зали, а някога задимените баровете вече са дом на бездомни животни.

В момента основният играч е голяма компания от Сингапур, която управлява десетки хотели в цял свят. Плановете са всички стари сгради да бъдат разрушени и на тяхно място да се построи нов петзвезден курорт.

Не се знае обаче кога точно ще се случи това.

Дотогава призрачните сгради в Купари ще привличат феновете на постапокалиптичната архитектура в "Залива на изоставените хотели".

Webcafe Репортаж

Призрачният плаващ хотел на Северна Корея

Изоставената сграда с 200 стаи започва дългото си пътешествие още в Австралия