Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пандемия, икономическа криза, климатични промени - краят не е чак толкова близо

Вярвате или не, светът и преди е минавал през същите тези кризи, но все пак е оцелял Снимка: Getty Images
Вярвате или не, светът и преди е минавал през същите тези кризи, но все пак е оцелял

Случвало ли ви се е да попаднете на хора, които тръбят гръмко в социалните мрежи или по улиците на населеното ви място, че краят е близо?

За някои хора такива срещи са ежедневие. Причината за това е, че от около половин десетилетие светът, в който живеем, се оказва едно меко казано странно и сбъркано място.

Пандемията е нещото, което занимава цялото ни внимание напоследък, но за да се схване цялостната картинка, трябва да върнем лентата назад.

Всичко започна през 2008 г. с избухването на Световната икономическа криза и рухването на много големи фирми и световни икономики. Сама по себе си кризата нямаше да има чак такива дългосрочни последици, ако към 2010 г. светът не навлезе в период на трайно засушаване. То обхвана най-вече тропичните и субтропичните области в северното полукълбо.

Климатичната криза нямаше да е толкова тежка, ако не беше започнала и икономическата. Резултатът от двете се оказа масова вълна от социални брожения, причинена от обедняване на населението, влошаване на условията за живот и икономическата стагнация.

Тази масова вълна от социални проблеми намери изражение в т. нар. Арабска пролет, реално започнала през зимата на 2010 г. в Тунис. Последва вълна от конфликти и граждански войни от Атлантическия океан до Индия, която преобърна световния политически ред с главата на опаки.

Вътрешните климатично-икономико-социални кризи се превърнаха в международни военно-политически конфликти.

В резултат от този меланж от фактори огромен брой хора от засегнатите региони започнаха да търсят спасение към други, по-мирни и проспериращи части на света и най-вече Европа.

Снимка: Getty Images

Така наречената "Мигрантска вълна" от 2013-2014 г. на свой ред разтърси Стария континент и то не толкова в хуманитарен, колкото в политически план. Вълната от "пришълци" (както ги възприемаха и възприемат мнозина - б.а.) създаде чудесни условия за катализиране на процеса по възраждане на крайното дясно.

Този процес вече беше подхранен от СИК (визирам Световната икономическа криза, макар че за България и другото е вярно - б.а.) и сега прилива на хора от други етноси, раси и култури, послужи като инжекцион за радикализиране на политическия дебат.

Погълнати от проблемите с арабските страни, иранската ядрена сделка и все по-настоятелното мерене на п... риоритети между САЩ и Китай, светът не забеляза, че климатичните аномалии продължават да се развиват, реколтите продължават да са слаби, условията за живот във все повече региони се влошават, а годишните температури достигат критични нива на покачване.

Именно и поради тази причина появата на пандемията хвана всички неподготвени и изненадани.

А тя беше напълно логична. Защо? Защото се е случвало и преди - при това много пъти и то в горе-долу същата последователност.

Първата половина на III в. (т.е. 200-250 г. сл. Хр.) подозрително прилича на първото десетилетие на XXI век. Обещание за икономически прогрес и безпроблемно, светло бъдеще, се заменят от икономически проблеми, вътрешни социални противоречия и тежки политически борби за големия кокал на властта.

Макар и сериозни, сами по себе си тези кризи не биха били толкова страшни, ако бяха останали единствения вид проблеми. Някъде около 240 г. обаче северното полукълбо навлиза в период на драматични климатични промени, които водят до драстично застудяване и засушаване.

Те носят след себе си значително влошаване на условията за живот в земите северно от р. Дунав. По онова време това са територии, заети предимно с гори, в които земеделието е мъчна работа, а населението страда от чест недостиг на храни. Капризите на климата и преди са тормозили германските племена, но сега ситуацията се усложнява изключително много.

Недостигът на храна и негостоприемните климатични условия създават криза на ресурсите сред племената и предизвикват вътрешни конфликти и вълни от миграции в посока юг, в търсене на цивилизация, мир и изобилие.

За разлика от днес, където повечето мигранти се надяват да спечелят тези неща с труда си, в тогавашната епоха е било прието мигрантите да ги вземат със силата на оръжието си.

Типичен пример за късноантичния мироглед ни дават готите. Те напускат своите родни места в южна Скандинавия, прекосяват Балтийско море и в крайна сметка се заселват в днешна Южна Украйна, откъдето техни банди и войски започват да нахлуват на територията на Римската империя. Това се случва в провинция Дакия или отвъд Дунав, по днешните български земи.

Заети с климатичните проблеми, икономическата криза и мигрантските вълни на германите, римляните не успяват да обърнат внимание на следващия феномен, който идва ръка за ръка с климатичните аномалии - разпространяването на вируси.

Снимка: https://catalogue.wellcomelibrary.org/record=b1158081

Така през 249 г. империята е изненадващо ударена от масов мор, останал в историята като "Киприянова чума" (по името на Св. Киприян, който я описва в своите текстове).

Дали болестта наистина е чума, или друг смъртоносен вирус (вируси), едва ли ще разберем. Факт е обаче, че смъртността е значителна по стандартите на епохата, "невиждана от 100 години" (през 160-180 г. сл. Хр. "Антониновата чума", вероятно едра шарка, отнема живота на около 10% от населението на Римската империя - б.а.).

Според някои извори в пика на Киприяновата чума в Рим умирали по 5000 души на ден, макар това да е вероятно преувеличение за смъртността в един единствен град.

Настрана от хуманитарната криза, Киприяновата чума служи катализатор за икономическия и социален упадък, който е налице и преди нея, и води до радикализиране както в политически, така и в религиозен план.

Именно около и след чумата започват най-масовите гонения срещу християните, които са считани за основни виновници за избухването ѝ.

Имперската икономика е в конвулсии, селското стопанство - също, трансферът на стоки е драматично занижен, умира и доста работна ръка. Влошените социални и икономически условия създават вторични вълни на социално и политическо напрежение, нови борби и нови войни. Те от своя страна водят до нова миграция.

Всичко това продължава около 30 години след края на основните вълни на мора. В крайна сметка под вещото ръководство на Диоклециан, който залага на децентрализация, приоритизиране на ресурсите и проблемите, и качествен кадрови подбор, нещата тръгват нагоре.

Първо свършва пандемията. После идва края на войните. След това се нормализира икономиката, успоредно с функционирането на институциите. Накрая идва стабилността.

Идва обаче и промяната в манталитета. Кризата е унищожила до голяма степен упованието в старите богове и старите традиции. Това дава възможност на християнството да се издигне като нова, доминираща религия, предлагаща любов, покаяние и спасение - всичко, от което съсипаните от криза народи са се нуждаели.

Триста години след Киприяновата чума Европа получава нова доза от същото.

Климатични промени и сътресения водят до проблемни реколти и нарушаване на условията за живот. Това предизвиква поредица от миграции, най-вече на славяните от земите на днешен Беларус към днешна Румъния, а след това и към Балканите.

Същевременно, без да усеща накъде духа вятърът на промяната, Юстиниан Велики хвърля Римската империя в поредица от кървави и изтощителни войни със съседите ѝ на запад и изток.

Мозайката от базиликата "Сан Витале" в Равена, на която е изобразен Юстиниан Първи с императорския си двор Снимка: Wikimedia Commons, Roger Culos
Мозайката от базиликата "Сан Витале" в Равена, на която е изобразен Юстиниан Първи с императорския си двор

Насред хаоса на конфликтите и икономическите неразбории, през 540 г. се появява чумата.

Пробуждането на вируса е породено от същите климатични промени, които пробуждат мигрантските вълни. Чумата, както и повечето опустошителни вируси в историята, идва от Далечния Изток и преминава като кървава валяк през човешките общества.

Юстиниановата чума трае 9 години и отнема живота на около 25% от населението на Средиземноморския свят. Между 543 и 545 г. смъртността и колапса на обществата е такъв, че нито Римската империя, нито Персия успяват да изпратят каквито и да е войски на фронта, въпреки че официално се намират във война една срещу друга.

Чумата поутихва около 549 г., но икономическия хаос и борбата за ресурси, породени от нея, траят още над десетилетие. Към 562 г. изтощените от войни Римска и Персийска империи постигат мир.

Колапсът на икономическия порядък и на военната сила на Източната римска империя обаче предизвикват продължение на мигрантската криза и продължаващото изселване на славяните към Балканските провинции. Някакво подобие на мир ще се установи едва след 590 г.

Трети нагледен пример за съчетание от климатични изменения, пандемия, политически хаос и вълни от преселници идва в средата на XIV век.

Черната смърт е най-популярният епизод от тази постановка, изпълнена със смърт, насилие и полит-икономически колапс. Но чумата нито е първият, нито единственият носител на кризата.

Всичко започва през 1330-те с нова вълна затопляне на климата в северното полукълбо, довело до промени в реколтата и раздвижване на населението.

Засушаването на климата в Мала Азия предизвиква засилване на миграционните процеси сред турците-селджуци и увеличаване на натиска по границите на Византия и на Балканите като цяло. Същевременно, борбата за влияние и ресурси в Европа води до избухването на Стогодишната война между Англия и Франция (1337 г.)

Тежки битки се разгарят и в Балтика между Тевтонските рицари, кралство Полша и езичниците литовци, ести и пруси, обитаващи блатата и горите на Прибалтика. В битките се намесват разбира се и руските княжества. Европа отново ври и кипи от войни от Ла Манша до р. Дон.

Миниатюра от XIV век, показваща погребение на жертви на чумата Снимка: http://balat.kikirpa.be/photo.php?path=X004175&objnr=20049662
Миниатюра от XIV век, показваща погребение на жертви на чумата

Това, което никой не знае, е че, около 1336 г. температурният пик в Китай води до пробуждането на вируса на бубонната чума.

Следвайки Пътя на коприната, вирусът бавно пълзи през Азия и достига Европа през 1346 г. От 1347 г. се разпространява в Средиземноморието. До 1354 г., когато постепенно затихва първата вълна, чумата ликвидира около 40% от населението на Стария свят.

Успоредно с болестта идва колапсът на икономиката от нарушения търговски обмен, както и колапсът на стопанството поради липсата на работна ръка за подчиненото на крепостническия труд феодално земеделие.

Малкото ресурси водят до нови борби и до засилване на преселническия натиск както между отделни райони на Европа, така и по отношение на външната миграция.

Именно през 1354 г. османските турци за първи път завладяват земи на Балканите. Сто години по-късно вече ще владеят 2/3 от полуострова, в това число и Константинопол.

Последиците от чумата са катастрофални в краткосрочен план - глад, вторични вълни до 1400 г., колапс на държавните и църковни институции, разпространение на допълнителни инфекции поради множеството непогребани мъртви.

В дългосрочен план Черната смърт води до раждането на Ренесанса, обновяването на европейската икономика, култура и наука и постепенното рухване на феодалната система.

Благодарение на чумата жените в Европа получават по-добри граждански права, градовете се обновяват и реформират, европейците започват да изследват света около себе си, давайки тласък на Великите географски открития.

Човекът се превръща в център на Вселената - смъртта на милиони е оставила твърде много въпроси в умовете на съвременниците, на които старите догми не отговарят.

На Европа са необходими около 60-70 години, за да преодолее най-сериозните негативни последици от Черната смърт. Войните и борбата за ресурси продължават грубо до ок. 1420 г., а в някои случаи и след това до към 1450-те. Населението се връща към пред-пандемичните нива около 1500 г.

Начинът, по който европейците гледат на себе си и на света, никога вече не се завръща към безропотното следване на средновековната догма.

Какво означават всички тези примери за днешния свят? Макар неща като технологии и комуникации да правят обществото ни по-динамично, има и фактори като болести и климат, чиято скорост не се определя от човешките спирачки.

Пандемията от COVID-19 няма да мине за 2-3 години, както мнозина се надяваха през 2020 г. Вероятно ни чака поне още половин десетилетие на маски, ваксини и антиваксъри, докато или всички не преболедуват, или не се ваксинират.

При това трябва да сме наясно, че както и другите пандемии, тази ще има следващи, макар и по-слабо интензивни повторения през идните 50-60 години.

Въпросът с климата е по-непредвидим. Земята естествено преминава през затопляния и застудявания, но човешката дейност е като наливане на масло в огъня на тези процеси. При всяко положение, кризата в климата ще тормози света поне още десетилетие.

Това означава слаби реколти, суши, миграция, нови болести, войни за ресурси, революции и разбира се религиозен радикализъм.

Миграцията на арабите през 2014 г. беше началото. Сега идва миграцията на суданци, афганистанци и други бедстващи народи. След още някоя и друга година ще дойдат нови вълни.

Снимка: Getty Images

Историята показва, че за да се запазят установените държави, те трябва да бъдат гъвкави, адаптивни и внимателни в подхода си. Агресията и омразата раждат още агресия и омраза.

Добър пример за адекватна политика към новодошъл народ е случаят с римляните и франките. Римляните заселват франките в Белгия в началото на IV век. Допуснати мирно, франките остават верни на Западната империя чак до 476 г., когато тя изчезва. Приемат чистото християнство от Рим, приемат културата, традициите и правото и в крайна сметка единствени от всички "варвари" създават трайна държавност.

Франкското политическо наследство днес дава на Европа едни от най-проспериращите ѝ страни - Франция, Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Швейцария.

Поуката е проста - не е нужно да се опитваме да унищожаваме другите - просто трябва да им предадем онези ценности, които са помогнали на европейските страни трайно да се докажат като най-успешния политически модел на планетата.

Същевременно е редно да не допускаме компромиси със собственото си население, неговите права, свободи и благоденствие.

Задачата пред Европа е безкрайно сложна и никой в досегашната история не я е решил правилно. От нас зависи дали ще подходим достатъчно рационално и дали след хилядолетия на кризи, най-после сме научили уроците на историята.

Колкото до края, той не е близо - нито краят на света, нито краят на кризата.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените