Покрай бреговете на Каспийско море в Дагестан изплува необичайно морско чудовище. То е наследство от Студената война и е разработено през 70-те години на миналия век като част от амбициозен, но и доста спорен проект на СССР.
Официалното наименование на това чудо на съветската инженерна мисъл е МД-160 и това е най-големият екраноплан, произвеждан някога в Русия. Той е част от програма за екраноплани, наречена "Луна" и въпреки че поразително прилича на самолет, е по-скоро водно превозно средство.
Тежи 400 тона и е с дължина на крилете от 44 метра.
Екранопланите, които Съветският съюз разработва, са предвидени да се движат плавно на няколко метра над водата като използват мощността на реактивни двигатели. Така те могат да отблъскват атаки по вода или на свой ред да атакуват военноморски цели.
МД-160 се оказва обаче единственият екраноплан от своя клас, чиято конструкция е напълно завършена. Той може да лети на около 4 метра над водата и се предполага, че достига скорост от около 550 км/ч. Движението се осигурява от осем двигателя, модел НК-87 "Кузнецов".
Чертежите за екраноплана датират още от 1975 г. и са дело на инженер на име Ростислав Алексеев.
Производството му започва през 1986 г. в Нижни Новгород. Въпреки че на пръв поглед екранопланът изглежда като гигантска летяща лодка, МД-160 всъщност е прецизна бойна машина, която може да пренася до шест ракети и е снабдена с точни радари, които да локализират вражеските мишени.
Фактът, че екранопаните могат да се движат и над ледена повърхност кара Москва да влага огромни усилия и средства в програмата "Луна".
МД-160 е завършен окончателно през 1991 г., точно когато СССР изпада в колапс.
Това не пречи машината да бъде зачисленa към Каспийската морска флотилия, откъдето идва и прозвището му - "Каспийското морско чудовище". От него е трябвало да бъдат произведени общо осем екземпляра, които да образуват стегната флотилия от "морски чудовища" и да са винаги в бойна готовност под командването на Москва.
Икономическите сътресения, които Съветският съюз преживява при разпада си, обаче налагат замразяването на програмата "Луна", както и на редица други военни проекти.
Въпреки че краят на СССР слага край на строежа на екраноплани, работата по тях далеч не върви гладко и преди това. През 1989 г. ядрената подводница К-278 Комсомолец потъва и променя плановете за изработката на втори екраноплан от модела МД-160.
Идеята е той да не е с бойно предназначение, а да служи по-скоро като летяща линейка за инциденти в морето. Името на бъдещия екраноплан е "Спасител". До началото на 90-те години той е почти напълно готов, но през 1991 г. работата по него е изоставена.
Така МД-160 остава единственият завършен екраноплан от своя клас.
Трябва да се отбележи, че в периода, в който трае програмата за изработка на този тип превозни средства - от 60-те до 90-те години на XX век - СССР успява да завърши няколко по-малки екраноплана. Знае се, че 11 модела "Орльонок" са завършени и зачислени към съветската армия, формирайки отделен авиоотряд.
В същото време в изпитание е и екраноплан с наименованието "Тунгус", който е снабден с въздушни възглавници и се предполага, че плановете са били да се превърне в амфибия.
А идеята за екранопланите като част от руската армия далеч не е загърбена напълно. През 2017 г. руското правителство обмисля дали да не възобнови разработката на медицинския "Спасител" заради стратегическото значение на Арктическия регион за Русия. Тогава властите се колебаят, защото екранопланът е почти завършен и не се изисква старт от нулата.
На следващата година Кремъл отново съобщава, че има планове за възобновяване на програмата за боеспособни превозни средства, които могат да летят ниско над водата и са от серията на "Орльонок", от която има прототипи.
По последни данни, които изданието "The Drive" цитира, тестовете на тези екраноплани трябва да започнат през 2022 г.
"Каспийското морско чудовище" обаче остава ненадминато и Русия има надеждата, че го очаква бъдеще на музеен експонат.
До 31 юли тази година МД-160 седи изоставен в руска военноморска база и не привлича особено внимание, освен с размерите и външния си вид. Голям процент от частите му са унищожени от ръждата, а боята му постепенно пада и подсказва, че никой не се грижи за него.
В края на юли той е изтеглен до брега на Дербент в Дагестан, където местните жители се затрудняват да го издърпат изцяло на сушата и го зарязват до второ нареждане.
Кремъл има амбицията МД-160 някак си да стигне до покрайнините на Москва и да стане част от руския военен парк "Патриот". Остава въпросът дали все пак "Каспийското морско чудовище" ще се нареди до други музейни експонати в парка и как точно руските власти ще успеят да преместят 400-тонния екраноплан.
