Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Втората световна война през очите на Путин, или Как се каляваше историята

Прочитът на руския президент за действията от ВСВ - както дяволът чете евангелието
Прочитът на руския президент за действията от ВСВ - както дяволът чете евангелието

През последните 20 години, Русия предприе поредица от стъпки към оформяне на държавна позиция по историческите въпроси, свързани с Втората световна война. Целта на тази позиция е да затвърди насърчавания от Кремъл казионен патриотизъм.

Русия се възвеличава като самостоятелна, уникална цивилизация, която следва свой собствен път на развитие под ръководството на настоящия политически елит.

В тази идилична авторитарна картина няма място за съветската вина за избухването на Втората световна война, отсъства щедрата материална подкрепа от САЩ, а Съветският съюз се представя като спасител и възстановител на източноевропейските икономики след 1945 г.

Цялата тази полит-историческа конструкция служи най-вече за задоволяване на вътрешнополитическите стремежи на Путин по пътя му към следващия етап на авторитаризма. Поредният щрих от историческото платно, рисувано в Москва, е статия, подписана лично от Владимир Путин, в която се излага актуалната руска позиция по водещите проблеми на Втората Световна война и нейният завършек.

Накратко, статията обобщава следната картина. Втората Световна война е продукт на безотговорната политика на Великите сили, подведени от своята арогантност и опит за задоволяване апетитите на Нацистка Германия.

Макар и индиректно, текстът загатва че отстъпките, направени на Хитлер през 1938 г. са далеч по-важни за събитията от септември 1939 г. в сравнение с договорa между Рибентроп и Моллотов, определен като "двудневна визита на германския външен министър в Москва".

Относно вината на СССР, текстът не съдържа никаква конкретика по отношение погрешните ходове на Сталин спрямо Запада и Германия. Не се спестява и критиката към Полша, чийто действия през 1938-39 г. са заклеймени като провокативни и неделима част от причините и поводите за избухване на конфликта.

След неколкократно повтаряне на мантрата за споделената световна отговорност, статията преминава към разглеждане на войната. Изрично е заявено, че Генералният щаб на СССР никога не е изготвял планове за започване на война срещу Германия. Авторът подчертава, че СССР разполага единствено със стандартните планове в случай на война с Германия, подчертано дефанзивни и разчитащи на масирана контраофанзива, с която врагът да бъде разгромен.

Отсъства какъвто и да е коментар за годината, в която СССР и Германия си сътрудничат - съвместната окупация на Полша, завземането на Балтика и войната срещу Финландия, която предизвиква първия по-сериозен разрив между Сталин и Хитлер.

Няма и дума за очевидната липса на подготовка и координация, която води до колапса на РККА през юни и юли 1941 г. Вместо това се припомня героизма на бранителите на Брестката крепост.

Самата война е предадена в героични и трагични краски. Пропуска се каквото и да е конкретно споменаване на помощта, която САЩ оказва на СССР - т.нар. Ленд-лийз. Мимоходом е отбелязано, че помощта е еквивалент на 11% от индустриалния капацитет на СССР, без да се даде какъвто и да е контекст на това число.

Интересен е и епизодът с десантът в Нормандия - отварянето на "Втори фронт" (всъщност трети, в Италия е открит фронт още през 1943 г. - б.а.) в Европа е представено като пряко следствие от операция "Багратион".

Пропуска се фактът, че операция "Багратион" започва две седмици след началото на десантите в Нормандия и се подчертава, че именно съветската офанзива отвлича към себе си сили от Западния фронт. В действителност, резерви от Франция се прехвърлят на изток още в края на 1943 г. - т.е. "Багратион" сама по себе си няма отношение към отслабването на Западния фронт - всичко на всичко от Франция са изтеглени 46 000 войници и около 360 танка.

В края на войната се подчертава и ключовата според статията роля за разгромът на Япония. Авторът отбелязва че именно СССР разгромява "едномилионната армия на Квантунг" и освобождава Корея. Разбира се, фактът че преди това САЩ са помели съпротивителните сили на Япония в Тихия океан , особено ВМС и ВВС, е оставено без коментар.

Последният, но забележителен етюд от сюжета на повествованието е твърдението, че СССР спасява Източна Европа от гладна смърт и възстановява пометените от войната икономики на държавите, които в последствие ще сформират СИВ. Обратно в реалния свят, колосалният срив на българската икономика след 1944 г., чудовищната инфлация в Унгария от 1946 г. и смазването на частната собственост и индустрия рисуват съвсем различна картина. Разбира се, за планът "Маршъл" - ни дума, ни вопъл, ни стон.

Накрая, авторът обръща внимание на необходимостта от съществуване на Съвета за Сигурност на ООН - единствената институция, гарантираща опазването на дълготраен мир по света.

Положени са кански усилия за да не се спомене започналата след 1948 г. Студена война. Този неудобен исторически мотив е заменен от хвалебствия за прозорливите Трима велики - Сталин, Чърчил и Рузвелт, които са завещали на съвременния свят формулата за стабилност и благополучие. Статията завършва с напомняне за завръщане към заветите на Тримата Велики и опазването на тяхното наследство в днешния многополюсен свят.

Цялостно, статията е издържана в най-добрите традиции на съветската реторика. Липсва конкретика, тезите са оставени отворени, с възможност за разнопосочно тълкуване. Има множество подводни камъни, доловими само за по-опитното око, докато на повърхността остава една хармония, спокойствие и помирение между Великите сили, които днес са се отлъчили от заветите на славните вождове от миналото.

Текстът ще допадне на мнозина, разполагащи с повърхностни познания за Втората Световна война и несъмнено ще е музика за ушите на почитателите на Путин и неговите доктрини в световен мащаб. Най-важното от всичко, текстът трябва да послужи за да се циментира мирогледа на средностатистическия руснак за мястото на неговата родина в световната история.

Важно е да се отбележи, че сама по себе си, тази статия не е "пренаписване на историята". Тя е част от една твърда, неотклонна политическа програма, която Русия реализира през последните двадесет години.

В това отношение, няма как да не признаем на Путин, че е последователен и решителен в своите действия. Проблемът на подобна реторика е, че тя представя света като черно-бял и съответно всяко противопоставяне на изложената догма се възприема като нападение срещу руските ценности, жертви и история.

Подобен подход е пагубен за науката история, чийто движещ механизъм е развенчаването на догмите и постоянното обновяване на знанието на база нови и нови открития.

Опитът за циментиране на едно историческо статукво, води до сериозна обществена и политическа стагнация, която се използва ловко за манипулация на гражданите и за продължаване на начертания авторитарен курс, по който Русия се е устремила - обратно към златните дни на Йосиф Висарионович.

Най-четените