Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ЖП линията на шпионажа, която е запазена до днес

Високо в планината жп линията изпълнява ролята на Берлинската стена Снимка: iStock
Високо в планината жп линията изпълнява ролята на Берлинската стена

Дълбоко в гъстите гори на Централна Германия се намира една забележителна железопътна линия, носеща името Harzer Schmalspurbahnen, или съкратено HSB. Тя е успяла да оцелее след политическите сътресения на войните, последвалите икономически трудности и многократните закани за отстраняването ѝ.

Тесният железопътен път в планината Харц е намирал начини да се запази и да продължи съществуването си до днес като едно от малкото места по света, където все още може да се видят парни влакове, изминаващи 140-километрова отсечка през цялата година.

За съвременните туристи локацията е предимно маршрут, по който преминават, за да стигнат най-високия връх на планината - Брокен, издигащ се на 1141 метра. В годините на Студената война обаче мястото е разделителната линия между Изтока и Запада, използвана за шпионаж.

32 години преди обединението на Германия Харц е чувствителна точка и важна граница, изобразяваща политическото разделение Изток-Запад, което Уинстън Чърчил метафорично нарича "Желязната завеса". За да се премине от едната към другата страна на планината са необходими специални разрешения, дори и при гостуване на членове от семейството.

Високо в планината жп линията изпълнява ролята на Берлинската стена, разделяща Германската демократична република (ГДР) и Федерална република Германия (ФРГ). Пресичането на "фронтовата линия" се осъществявало с драконовски мерки, особено за живеещите в Източна Германия, тъй като на тях се гледало като потенциални бегълци към западния свят.

Снимка: iStock

За политическите сили обаче от двете страни на Желязната завеса Харц е точка, от която могат да наблюдават "съседите" и да събират информация, за да предвидят бъдещите им ходове. Правели са го както социалистите от ГДР, така и британците, действащи на територията на ФРГ.

Въпреки че планината от 1948 г. до 1959 г. функционира като туристическа дестинация, предимно за скиори, много скоро и от двете страни разбират, че районът е твърде деликатен, за да се движат свободно хора по него.

Първи правителството на Източна Германия обявяват своята част от Харц - от платото до връх Брокен, за военна зона и забраняват приближаването ѝ в радиус от няколко километра. Постепенно започват и изграждането на бетонна стена, която да скрие от погледите на "враговете" случващото се в ГДР. Железопътната линия обаче е запазена като таен път, по който социалистическите разузнавачи да минават на отсрещната страна - Западна Германия.

Във ФРГ също не спят. Около две села, намиращи се на тяхна територия, се издигат кули, които може да се видят и днес и чиято цел е била да улавят радиосигнали от Източна Германия и да ги разкодират. Кулите по пътя на днешната теснолинейка са изиграли ключова роля за шпионажа и събирането на информация по време на Студената война.

Западните сили са използвали и условията за ски през зимата в Харц, за да изпращат британски разузнавачи, представящи се за туристи, които да следят отблизо действията на съседите.

С кодовите имена "Енисей" и "Уриан" пък съветските военни са опитвали да поставят станции за подслушване на западната граница.

Днес тази част от историята можеше да е напълно изтрита, тъй като през 90-те години в Германия започва поетапното отстраняване на железопътните пътища за теснолинейки - твърде бавни са, а парните локомотиви - недостатъчно ефективни на фона на модернизираните им алтернативи с дизелово гориво.

Предприетата промяна на железопътните пътища тече с пълна пара, докато предприемачите от Harzer Schmalspurbahnen не откриват, че една от планираните за закриване теснолинейки води към значима част от германската и световната история.

А след като Берлинската стена е унищожена, за превозвачите е важно да се запази поне едно свидетелство за разделението преди 1989 г.

Снимка: iStock

По казуса се обединяват няколко политици и решават да дадат шанс на жп линията, превръщайки я в туристическа дестинация. С тяхна подкрепа и разрешение от прилежащите общини, пътят на HSB отново е открит през 1992 г. след краткото му закриване. Няколко години по-късно интересът към него нараства, заради което маршрутът е увеличен с още няколко спирки и вече стига до Кведлинбург.

Парните локомотиви също са запазени и от сантимент към миналото по-голямата част от туристите, които са решили да стигнат до връх Брокен, предпочитат тях пред съвременните влакове.

По маршрута на железницата се движат 25 парни локомотива с 88 вагона, а 120 щатни механици се стремят да ги поддържат годни в експлоатация, така че да работят целогодишно.

Когато ги попитат за бъдещето на теснолинейката, от Harzer Schmalspurbahnen са категорични - тя ще се поддържа, ако може и до 22 век, а влаковете по мрежата ѝ ще продължат да се движат на пара. За превозвачите не е важно колко ще спечелят от билетите на пътници, важно е само загубите да не са прекалено големи.

"Ние не сме компания, която търси максималната печалба. Ние сме компания, която намира начин да покрива разходите си, за да поддържа една историческа забележителност. Това е нашата мисия", допълват още.

   

Най-четените