Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Котките" - провал от началото до края

Филмът напомня за групов проект, създаден от напушени колежани, които са го предали точно преди крайния срок Снимка: Universal Pictures
Филмът напомня за групов проект, създаден от напушени колежани, които са го предали точно преди крайния срок
Филмът на носителя на "Оскар" Том Хупър се появява близо четири десетилетия по-късно. На сцената Хупър събира световни знаменитости като Джуди Денч, Иън Маккелън, Идрис Елба и поп звезди като Тейлър Суифт и Джейсън Деруло.

Снимка: Universal Pictures
Филмът на носителя на "Оскар" Том Хупър се появява близо четири десетилетия по-късно. На сцената Хупър събира световни знаменитости като Джуди Денч, Иън Маккелън, Идрис Елба и поп звезди като Тейлър Суифт и Джейсън Деруло.
Ако сте били част от колективната истерия, когато първият трейлър на филма се появи през юли, и сте изразили чувството, което може да бъде описано единствено като международно объркване и отвращение, може би няма да сте изненадани от това: "Котките е ужасен". Снимка: Universal Pictures
Ако сте били част от колективната истерия, когато първият трейлър на филма се появи през юли, и сте изразили чувството, което може да бъде описано единствено като международно объркване и отвращение, може би няма да сте изненадани от това: "Котките е ужасен".
Отдавна не е имало толкова високобюджетен филм, натъпкан със звезди, който да се усеща като провал от началото до края. Снимка: IMDB
Отдавна не е имало толкова високобюджетен филм, натъпкан със звезди, който да се усеща като провал от началото до края.
Обезпокояващ, объркващ, много грозен и изключително не забавен, критиката препоръчва "Котките" да бъдат свалени от екран веднага. Снимка: Universal Pictures
Обезпокояващ, объркващ, много грозен и изключително не забавен, критиката препоръчва "Котките" да бъдат свалени от екран веднага.
 През цялото време до финала, "Котките" изискват от публиката да преживее слапстик номера, изпълнени от Ребъл Уилсън и Джеймс Кордън (и двамата - в ролите на дебели и мързеливи котки) и сериозни изпълнения на Денч и Маккелън, които напомнят за панахида. Междувременно героят на Идрис Елба прилича на злодея Мориарти от "Шерлок Холмс" и отвлича котките една по една като опит да спечели прераждане. Снимка: Universal Pictures
През цялото време до финала, "Котките" изискват от публиката да преживее слапстик номера, изпълнени от Ребъл Уилсън и Джеймс Кордън (и двамата - в ролите на дебели и мързеливи котки) и сериозни изпълнения на Денч и Маккелън, които напомнят за панахида. Междувременно героят на Идрис Елба прилича на злодея Мориарти от "Шерлок Холмс" и отвлича котките една по една като опит да спечели прераждане.
Въпреки че за мнозина представлението е безсюжетно, то си има всъщност доста прост сюжет: веднъж годишно котките в Лондон се събират на бал, по време на който една котка ще бъде избрана, за да се прероди в нов живот.

Снимка: Universal Pictures
Въпреки че за мнозина представлението е безсюжетно, то си има всъщност доста прост сюжет: веднъж годишно котките в Лондон се събират на бал, по време на който една котка ще бъде избрана, за да се прероди в нов живот.
Огромните декори са смели, а танците - впечатляващи. Но същевременно всичко е сведено до специални ефекти, което кара отделните парчета да бледнеят на фона на хаотичната технология, използвана, за да накара хората да приличат на котки. Снимка: Universal Pictures
Огромните декори са смели, а танците - впечатляващи. Но същевременно всичко е сведено до специални ефекти, което кара отделните парчета да бледнеят на фона на хаотичната технология, използвана, за да накара хората да приличат на котки.

Може ли да се провали филм по обичан мюзикъл, в който участват звезди от ранга на Идрис Елба, Джуди Денч и Иън Маккелън?

Може. Може да се провали зрелищно. Поне за това говори световната критика за дългоочаквания филм на Том Хупър "Котките".

В зависимост от това кого питате, "Котките" е или обичан мюзикъл от Андрю Лойд Уебър, или хулен мюзикъл от Андрю Лойд Уебър, пише критикът Тайлър Коутс в изданието Wired. Ето какво още казва той:

"За първи път поставен в Лондон през 1981 г. и по-късно - на Бродуей през 1982 г., където се играе в продължение на 18 години, мюзикълът почива върху проста основа: разказва се за котки. Котки, изиграни от хора, облечени в тесни костюми, покрити с котешки грим, изрисувани като деца от селски карнавал. Те пеят и танцуват, основно за котешки неща.

Представлението е хит, който носи на създателите си награда "Тони" за най-добър мюзикъл и посмъртна номинация на поета Т.С. Елиът, върху чиито текстове е изградена музикалната творба.

Пишейки за спектакъла в "Ню Йорк Таймс" Франк Рич отбелязва: "Това е мюзикъл, пренасящ публиката в напълно фантазен свят, който може да съществува само в театъра и все пак, днес, дори това се случва рядко. Независимо какви провали или прекалявания, дори баналности има в "Котките", то вярва в чистата театрална магия и без съмнение я предоставя".

Филмът на носителя на "Оскар" Том Хупър се появява близо четири десетилетия по-късно. На сцената Хупър събира световни знаменитости като Джуди Денч, Иън Маккелън, Идрис Елба и поп звезди като Тейлър Суифт и Джейсън Деруло.

Как изглежда филмът в сравнение със сценичната версия? Успява ли да пренесе публиката в свят, който може да съществува единствено във филмовата вселена? Дава ли обещанието за филмова магия, особено чрез "технологията за дигитална козина", с която създателите му се хвалиха толкова много преди премиерата?

Ако сте били част от колективната истерия, когато първият трейлър на филма се появи през юли, и сте изразили чувството, което може да бъде описано единствено като международно объркване и отвращение, може би няма да сте изненадани от това: "Котките е ужасен".

Отдавна не е имало толкова високобюджетен филм, натъпкан със звезди, който да се усеща като провал от началото до края. Обезпокояващ, объркващ, много грозен и изключително не забавен, със сигурност няма да съм единственият критик, който препоръчва "Котките" да бъдат свалени от екран веднага.

Онова, което от десетилетия е нещо като попкултурна шега, днес е по-скоро ексцентрично забавление.

Сякаш Хупър и компания са се заели със задачата да направят най-лошия филм, който могат да постигнат; сякаш това е една епична шега - най-милото нещо, което бих могъл да кажа за него.

Не е като изходният материал да не е абсурден. Представете си: възрастни, които се събират на сцената, за да направят мюзикъл за котки, изиграни от хора; те в продължение на два часа и половина тичат и скачат по сцената, пеейки чалнати песни като част от ревю, което завършва с песен, позната на всеки (дори да не е гледал представлението).

Memory със сигурност има по-дълъг живот от спектакъла, като Барбара Стрейзънд е записала версия на песента, също както и певицата Никол Шерцингер, която играе ролята на Гризабела във възобновеното представление в Лондон.

За повечето хора чакането на паметната песен е дълго - филмът е по-кратък от театралния спектакъл, но все пак трае около два часа. През цялото време до финала, "Котките" изискват от публиката да преживее слапстик номера, изпълнени от Ребъл Уилсън и Джеймс Кордън (и двамата - в ролите на дебели и мързеливи котки) и сериозни изпълнения на Денч и Маккелън, които напомнят за панахида. Междувременно героят на Идрис Елба прилича на злодея Мориарти от "Шерлок Холмс" и отвлича котките една по една като опит да спечели прераждане.

Въпреки че за мнозина представлението е безсюжетно, във филма то всъщност има доста прост сюжет: веднъж годишно котките в Лондон се събират на бал, по време на който една котка ще бъде избрана, за да се прероди в нов живот.

Филмът много мъчително се опитва да направи това дори по-ясно, представено през очите на младата Виктория - красива бяла котка, изиграна от балерината Франческа Хейуърд. Във филмовата версия този бал напомня повече за телевизионно риалити, в което всяка котка пее и танцува, но не само за забавление, но и за да спечели пътуване до мястото, което напомня котешки рай. Героят на Идрис Елба междувременно отвлича кандидатите един по един, за да подсигури, че ще остане единствен избор.

Изненадващо, никоя от звездите във филма не изглежда особено добре. Повечето актриси в ролите изглеждат така, сякаш главите им са по-големи от тялото и напомнят за филм на Дейвид Линч.

Представлението е спектакъл, който е и абсолютно комичен. Но е спектакъл именно заради усилията на изпълнителите, както и заради креативността на костюмите, грима, хореографията. Всичко това, на теория, присъства и във филма. Огромните декори са смели, а танците - впечатляващи. Но същевременно всичко е сведено до специални ефекти, което кара отделните парчета да бледнеят на фона на хаотичната технология, използвана, за да накара хората да приличат на котки.

Резултатът е нещо, което изглежда фалшиво и изключително разсейващо, без усещане за пропорция (Колко голяма трябва да е една котка? Не съм сигурен, че някой от замесените е направил сметките).

Хупър призна, че до последно е довършвал филма, часове преди премиерата му в Ню Йорк в понеделник вечер и всичко това кара "Котките" да изглежда като групов проект, създаден от умовете на напушени колежани, които са го предали точно преди крайния срок.

Със сигурност съм твърде строг. Вероятно филмът просто не е бил направен за мен. Аз обичам "Котките" - гледал съм представлението четири пъти, три пъти от които - като възрастен, не заради иронията, но заради искрена привързаност. Но филмът не донесе същото ниво на удоволствие, и е нещо, което не бих препоръчал дори за гледане с ирония. Вероятно това е филм за ново поколение деца, които да се влюбят в мюзикъла точно както аз. Докато гледах "Котките" преди няколко вечери, си мислех точно това. Тогава младеж на две седалки от мен се изправи, обърна се към майка си и каза: "Мразя го!". Така че може би - не."

Най-коментирани

Най-четените