94 процента в Rotten Tomattoes. 73 в Metacritic. 8,2 в IMDB.
Човек би решил, че тези оценки са за някой сериозен филм, който едва ли не е сигурен кандидат за Оскар. Всъщност обаче и критици, и публика оценяват така високо филм по комикс – “Тор: Рагнарок“, третото (уж) соло приключение на комиксовата версия на скандинавския Бог на гръмотевиците.
Ако се мръщите недоверчиво, спокойно – обяснимо е. Ясно е, че първите два филма от поредицата не бяха особено запомнящи се. Най-големият им успех е, че в тях изгря звездата на Том Хидълстън, чието превъплъщение в Локи го превърна в най-добрия злодей във филмовата вселена на Marvel (MCU) до момента и го изстреля и към други роли.
Всичко друго в „Тор“ и „Тор: Светът на мрака“ обаче предизвиква само леки въздишки сред помнещите ги. Да, бяха ОК приключенски филми с комедийни елементи, но дотам.
„Тор: Рагнарок“ цели да промени това и за момента успява. Изненадващо високите оценки на зрители и критици са придружени и с успешен международен дебют. В края на октомври филмът дебютира на киноекраните в 17 държави, включително у нас, и лесно изкара солидните 109 милиона долара само за уикенд.
А това изглежда е само началото, тъй като от днес лентата тръгва по кината и на двата най-важни пазара – САЩ и Китай, както и в останалия свят. А Marvel вече са отворили чувалите и чакат парите да започнат да валят, защото експериментът им с поредицата (и франчайзът като цяло) сякаш се оказва успешен.
Какво е различното? Нека разчовъркаме поредният комиксов блокбъстър, за да открием какво го отличава от останалите.
Ами… самоиронията.
Основна критика към филмите от филмовата вселена на Marvel (MCU) е, че са несериозни. В тях липсва драма, а дори да е налице такава, тя е опропастена от шега в най-неподходящия момент. Филмите за „Iron Man”, “Guardians of the Galaxy” и дори „The Avengers” те забавляват в киносалона, но така и не успяват да те ангажират емоционално. Дори най-могъщият комиксов злодей, оживял на киноекран, се превръща в пародия на себе си след като Добрият Герой ™ го атакува не с юмруци, а с някоя шега на ниво пети клас.
В това няма нищо лошо, но в един момент писва. Marvel Studios и собствениците им от Disney вече години печелят милиарди годишно от тази формула на уж сериозен филм, но с все повече смешки. Която, нека бъдем честни, започна да се изтърква. А конкуренцията им от DC/Warner Bros. тепърва се опитва да приложи същата формула и в своите филми, макар и не толкова успешно. Преди да сте казали „Wonder Woman”, ще ви напомним за „Suicide Squad”.
Какво направиха Marvel с критиките по свой адрес? Приеха ги, макар и с леко закъснение, но вместо да тръгнат в обратната посока и да търсят някакъв поетичен драматизъм във филмите си, решиха пробно да превърнат заредения със скандинавска епичност Тор в комедиен персонаж. И това проработи.
Взимайки пример от двата успешни филма за „Пазителите на галактиката“, „Тор: Рагнарок“ е комиксова комедия с приключенски и екшън елементи, като основната порция от действието се развива в космоса. Водещото в случая обаче е комедията, но сюжетът с нищо не намеква за това.
В третия филм от поредицата Богът на гръмотевиците Тор (Крис Хемсуърт) е изправен пред най-голямото си предизвикателство – трябва да се бори с вече предопределеното бъдеще. Задава се Рагнарок – предполагаемият край на света за Тор и неговите братя и сестри асгардци. Богът на гръмотевиците обаче се оказва далеч от дома, лишен от силите си и принуден да е част от гладиаторски битки. Битки, които трябва да преживее, за да се върне в Асгард навреме, за да го спаси от плановете на Богинята на смъртта Хела (прекрасната Кейт Бланшет).
Каква драма! Каква епичност! Какъв голям залог!
Да, обаче Marvel Studios с досегашните си 16 филма ни научиха, че колкото и голямо да е предизвикателството, колкото и силен да е злодеят, главният герой винаги намира начин да победи, често дори без нито един от положителни персонажи да се гътне за каузата (и за малко насилена драма). Накрая доброто тържествува, а с допълнителните сцени по време на надписите ни казват „Взехме ви парите за този филм, събирайте за следващия“.
В „Тор: Рагнарок“ Marvel казват едно голямо „Майната му!“ и решават, че умишлено ще засилят шегите, ще намалят сериозността почти до нула, а провалените драматични моменти ще бъдат целенасочена гавра с критиките срещу тях.
Новият филм за Бога на гръмотевиците сякаш е пародия на всичко, излизало изпод бранда на компанията. Тор и Локи са държат като вдетинени братя, въпреки няколкото предателства и опити за убийство (от страна на Локи) в предни 3 филма. Джеф Голдблум (The Grandmaster) и Кейт Бланшет (споменатата вече Хела) преиграват умишлено, очевидно забавлявайки се с персонажите си. Дори шизофреничната епопея на д-р Брус Банър и неговото зелено и гигантско алтер-его Хълк тук е разгледана от нейната комична страна, а вместо неконтролируем и опасен звяр, Хълк всъщност е доста успешен глуповат, но симпатичен партньор.
Причината за всичко това се крие не само в политиката на Marvel Studios, но и в режисьора, който са избрали за проекта. Новозеландецът Тайка Уайтити дебютира в Холивуд с тази лента, която прилича на нормален филм за Тор, но след умерена злоупотреба с наркотици.
По време на прожекцията, на която гледах филма, всички в салона, без значение от възрастта и пола им, се тресяха от смях. Едва ли имаше повече от 5 минути между сцени, които да предизвикат най-малкото масов кикот сред публиката. Със сигурност имаше и такива сред най-гръмогласно смеещите се, които са пуснали някоя и друга сълза.
На излизане от салона хората не мълчаха, а продължаваха да се смеят и да обсъждат филма. И задоволството беше налице – нещо, на което не винаги съм ставал свидетел след прожекция на „по-сериозни“ филми на Marvel.
Смях. Ето как компанията спечели зрителите, а по този начин ще продължи да прави пари. Не, че имаше шанс да спре да ги прави, но еднообразния коловоз, в който филмите от MCU бяха влезли, оставяше някои зрители разочаровани. След „Тор: Рагнарок“ броят на недоволните определено е по-малък. Което значи повече препоръки към приятели и повече пари.
„Тор: Рагнарок“ доминираше и по родните киносалони. В дните между 27 и 29 октомври супергеройската лента е изкарала 334 328 лева, сочат данните на Националния филмов център. Гледали са го над 30 хиляди души.
Премиерата в Щатите обаче е най-големият тест за това дали експериментът на Marvel е бил наистина успешен. Прогнозите са за това, че новият филм за Бога на гръмотевиците ще изкара над 100 милиона през първия си уикенд. Това автоматично ще го постави сред филмите от MCU с най-силен финансов дебют на американска почва.
Разликата с предните два филма от поредицата е значима. През първия си уикенд „Тор“ изкара 65 милиона долара, а „Тор: Светът на мрака“ – 85 милиона. С невероятно високите оценки и нарасналата популярност на персонажа, не е учудващо, че всички прогнозират много по-голям финансов успех за „Тор: Рагнарок“.
Нещо, което ще зарадва Marvel Studios и собствениците им Disney, и може би ще промени насоката на всички MCU филми занапред.
Вариантите за това какво следва от тук нататък са два. Marvel може да решат да преориентират повечето си филми към този по-комедиен стил, защото виждат, че той печели симпатиите на зрители и критици.
По-добрият вариант обаче е те най-накрая да осъзнаят, че трябва да дават малко повече свобода на режисьорите, както са направили с Уайтити. Шаблонният вид и еднообразието е един от най-сериозните проблеми на последните няколко филма на Marvel. Нещо, което в “Тор: Рагнарок“ няма как да усетите, защото ще сте заети да се смеете на дебилните смешки, заливащи ви от екрана.
