Дж. Р.Р. Толкин някога бе казал, че "убедителните приказки трябва да са крайно практични. Трябва да имаш карта, без значение колко груба и незавършена е тя".
Но в новия и последен филм на Питър Джаксън по "Хобит" - "Битката на петте армии", който дебютира по кината миналата седмица, няма карта; няма дори и план. И зрителите се оказват крайно далеч не само от Средната земя, но и от каквато и да е правдоподобност.
Не че можем да укорим Толкин за това - Джаксън ни докара до това, и точно той трябва да бъде обвиняван
С това не твърдим, че сме против Питър Джаксън.
Всъщност, преди години, следихме алчно и ненаситно трилогията "Властелинът на пръстените" през Средната земя. Харесваме, когато фентъзито е вълнуващо и ни отвежда на места, където никога не сме били, и героите му да правят страхотни, готини, героични неща.
Първата трилогия по Толкин уцели десятката във всяко отношение и ни накара да се вълнуваме за героите й; те бяха цялостни, многостранни личности (хора, хобити, елфи, джуджета), чиито приключения и черти от характера все пак бяха убедителни.
Нищо подобно обаче не е налице с "Хобит".
Но това е фентъзи, ще кажете. Това е история за джуджета, елфи, дракони, вълшебници, пушилист и вълшебни пръстени. Всичко може да се случи, нали? Ами... не съвсем. За да бъде едно фентъзи сполучливо, то трябва поне донякъде да се опира на реалността.
А в крайна сметка, филмите по "Хобит" просто не изглеждат убедителни
Проблемите произлизат още от "Неочаквано пътешествие" - първия филм от трилогията.
Тази част беше масово критикувана и осмивана заради прекалената употреба на екшън сцени - и критиките бяха напълно заслужени.
Примерно магьосникът Радагаст (Силвестър Маккой), който караше теглена от зайци шейна, за да отвлече вниманието на орките, така че Гандалф (Йън Маккелън), джуджетата и Билбо (Мартин Фрийман) да имат време да избягат.
Или противоречащият на всякакви физически закони епизод в пещерата на Краля на гоблините, в която участниците в приключението са преследвани по серия от компютърно генерирани платформи; боевете им с гоблините са ужасен балет в духа на "Тройката дебили".
Но когато Билбо пада от поне сто метра в пещерата на Ам-Гъл и оцелява?
Това беше моментът, когато беше ясно, че филмът е просто обречен.
Във втория филм, "Пущинакът на Смог", много от зрителите се намръщиха при вида на сцената с реката и бъчвите, изглеждаща по-намясто в увеселителен парк на Disney, отколкото във филм по Толкин.
Абсурдният опит на джуджетата да предизвикат цунами от разтопено злато, което да излеят върху яростния дракон Смог, бе върха на високомерие от страна на режисьора.
Да не говорим за глупавия сюжетен ход с романтична връзка между елф и джудже, за който Питър Джаксън наскоро призна, че е било "хладнокръвно решение", целящо да привлече "много млади момичеща, гледащи този филм".
Не можем да виним Джаксън за лоши декори
Отношението към детайлите - от всеки декор, всеки специален ефект, всеки реквизит, броня и разрушен град, до последната пушеща свещ и люспа на дракона - е ненадминато.
Средната земя изглежда свръх-реална.
Но в тези филми по "Хобит", по-важното, което трябва да бъде направено както трябва, е ситуационният реализъм: сюжетните обрати, това, което правят героите, дали те се движат през пространството по убедителен начин.
А всичко това тук е тотално изгубено.
Искреността на борбата на Торин и Билбо се подкопава напълно от тоталното игнориране в сюжета на физика, логика и убедителност. Абсолютно се изпарява меката, обмислена и по-убедителна детска приказка на Толкин.
Не че това е първият път, в който Джаксън се е оказвал неспособен да се спре навреме.
Помислете за ранните му филми: "Лош вкус"; "Мозъчна смърт"; "Meet the Feebles". Той винаги е обичал кръвта и червата (и слузта), както и евтините шеги.
И това е загатнато на места дори и в трилогията по "Властелинът на пръстените".
"Двете кули" включва онзи неуместен инцидент с Леголас, сърфиращ върху щита си, а шегите на Гимли за "консистенцията на катеричите изпражнения" и орк, "гърчещ се, защото му бях забил топора си във важен нервен център!" нямат място в света на Толкин.
В "Завръщането на краля", Джаксън прекаляваше с евтините ярки призрачно зелени ефекти - той явно особено обича ефекта на призрачна мъгла - и не може да се сдържи да не накара Арагорн, Гимли и Леголас да бягат от лавина от черепи.
Всичко това обаче изглежда простимо, заради сериозността на всичко останало в първата трилогия.
Но сега подходът му към "Битката на петте армии" не е по-различен
Той изобретява гигантски ровещи земята червеи, през чиито тунели маршируват атакуващите орки.
Троловете имат катапулти на гърба си.
Мускулестият стрелец/герой Бард (Люк Еванс) скача в количка, търкаляща се надолу по стълбище, за да убие трол.
Като побъркан убиец във филм на ужасите, оркският злодей Азог чака под леда, за да издебне от засада предводителя на джуджетата Торин (Ричард Армитидж).
Суперелфът Леголас (Орландо Блум) пътува на стоп върху гигантски прилеп - и още веднъж, върху стар гигантски трол, като мечът му е забит в мозъка на създанието като джойстик, с който да го насочва.
И да не би Уили Койота да тича въпреки гравитацията нагоре по каменен мост, рушащ се под краката му? Не, почакайте, пак е Леголас.
Да, Джаксън е страхотен екшън режисьор, и героите му винаги са изглеждали умели (и невероятни късметлии) в боя.
Но в "Петте армии" компютърно генерираните битки достигат нови нива на кинетично безумие.
Една конкретна битка, включваща Гандалф, Саруман (Кристофър Лий), Елронд (Хюго Уийвинг), Галадриел (Кейт Бланшет) и Некроманта, със същия успех би могла да бъде и от "Смъртоносна битка" заради всичката гимнастика, комбота и завършващи удари.
Към края, всеки главен (и второстепенен и третостепенен) герой се е сблъскал с някой архивраг, и това е уморително за зрителите.
В оригиналната книга на Толкин, Билбо Бегинс описва усещането, след като е носил Всевластния пръстен
"Чувствам се изтънен, като масло, намазано върху твърде голямо парче хляб".
Същото това усещане, за съжаление, важи и за случилото се с простата история за пътуването на един хобит и откриването на истинската му същност.
Като финалния щурм на генерал Шърман през Юга, това ще е последното преминаване на Джаксън през Средната земя.
"Без съдействието на наследниците на Толкин, няма как да има още филми", заяви Джаксън на пресконференцията след световната премиера на "Битката на петте армии" в Лондон.
Поне за момента, наследниците на Толкин определено не изглеждат склонни да продават правата за екранизация на която и да е от другите му творби.
Подобно на елфите, напускащи Средната земя и поемащи към Валинор, изглежда, че силата на Джаксън и хватката му над Толкин някой ден ще отслабне.
А междувременно, той със сигурност подготвя своята свръхразширена, пълна с още повече танцови движения версия на "Петте армии" за DVD, добавяйки още повече кръв, черва и фатални битки.
Преди да го стори, остава да се надяваме някой фен да монтира неоторизирана скъсена версия на цялата тази трилогия по "Хобит", която да я върне към здравия разум.
И към убедителността.
"Хобит"е поне сто пъти по-адекватен и уловен"от "Властелина" (изключвам шейната, теглена от зайци). Още не съм гледал третата част, но първите две, макар и някои залитания около основния сюжет и някои любовни тинтири-минтири, бяха далеч по-уловили духа на книгите от "Властелина" (може би защото "Хобит" е ПРИКАЗКА, а не фентъзи), който "Властелин" беше мъчение за гледане. Особено третата част, от която към края исках да си прережа вените, да се самообеся и да си направя сепуко в едно.
Не знам какъв дух е уловен в "Неочаквано Пътешествие" щото аз "улових" един 45 минутен пир в който джуджешката сган се забавляваше за сметка на оттегчения зрител замеряйки се с храна и показвайки простотия която у нас се вижда "on live" за да гледа и на филм, съгласен съм че и това е по книгата но това не значи не е досадно за гледане и не може да се прескочи. Определено беше голяма скука "Пътешествието" като изключим някои моменти.
Не съм чел "лорда", Билбо съм го почвал и спрях от скука. Гледал съм и 6-те филма. Стават, но като цяло не разбирам целия ореол около тях - отдавам го на феновете които са чели книгите. Казаха ми че лорда следвал книгите буква по буква. Очевидно с прескачания обаче, защото за хора като мен някои неща идваха изневиделица и трябваше в движение да питам кое, кой, защо. Имаше и безумно скучни пасажи (говорещите дървета). В Хобит пък обратно - има набутани неща дето ги няма в книгата (любовни истории и др. ) та около мен масово имаше мърморене (и кикотене). Нито в лорда, а особено пък в Хобит не видях добре изградени образи и сериозно поле за актьорска изява. В последния филм отначало си мислех (за предводителите на армиите) - тия не знаят какво ще правят, само оркът има някаква стратегия. И тактика. В последствие това чувство ми се уби след като в двубоя с джуджето оркът бе сведен отначало до обикновен олигофрен (маха като алтав с големия камък додето се скапа). Айде да не издавам повече...
"... Казаха ми че лорда следвал книгите буква по буква..." Това кой ти го е заявил, му кажи, да ходи да се хвърли от някъде.
Не казвам, че филма няма пропуски, но Джаксън изстиска максимума. Хобит е детска книга (самия Толкин признава, че я е написал за децата си) и повече не може да се очаква. Не е Властелина. Във филма обаче, образите на героите се развиха, докато в книгата не се запомния нито едно джудже освен Торин. Дори смъртта на Фили и Кили е описана в скоби, докато Джаксън разви не само тях, но и елфите, некроманта и Азог(въпреки, че историята с него е доста променена). Вярно е и че не разказа историята на Бард, а образа на Даин беше доста изопачен и дори леко нелеп, но като цяло филма е на нивото на книгата и не заслужава това пренебрежително отношение. Тази оценка, ще я отдам по-скоро на емоционалната пристрастност на автора отколкото на обективно мислене и оценяване. Напоследък публикациите тук заприличаха повече на публикация на някой Трол, което е наистина жалко.
Ъ, статията е тъпа, макар да съм съгласен със заглавието и с някои от споменатите моменти. Проблемът на трилогията за Билбо Бегинс е, че е трилогия. Че от триста странички с все илюстрациите се направиха десетина часа филм - със същото времетраене беше екранизиран хилядастраничният "Властелинът на пръстените". Че "Билбо Бегинс или До там и обратно" е детска книжка, която нито може, нито има претенциите да понесе тежестта на епичната епичностна епика, предвещаваща свършека на света - затова и идиотският хумор на сцената с троловете или първата среща на Билбо с джуджетата изобщо не си пасваше с мрачнеещия Торин и неговата драма с Азог. Това си е просто приказка за група джуджета и един хобит, които отиват на приключение, разменят си дебелашки лафчета и забавляват дечицата - и като такава е прекрасна. Можеше цялата да се побере в два часа и филмът щеше да е доста по-фокусиран и по-добър. Вместо това получихме най-развлачената филмова трилогия изобщо, от която гледах само първия филм - и даже го харесах, всъщност, но това е, защото Мартин Фрийман ме кефи принципно.
Изключително предубедена статия, написана в крайно непрофесионален стил. Неслучайно в тази гилдия си има една много хубава поговорка, че който не става за режисьор или автор от него излиза годен критик. Въпросният критик може и да е чел книгата, но едва ли е наясно с това как се прави сценарий и се сглобяват кадри. Да се постигне пълен синхрон между книга и филм е много трудно. Това няма да стане, нито с един, нито с два, а може би и с три филма. Критичните бележки са толкова несвързани и неаргументирани, че всичко прилича общо-взето на попреписани записки оттук - оттам, написани само с цел да се оплюе филма. Дано това да не е така.