Неговите филми са брилянтно изпипани, неговият личен стил е неповторим, а скандалната му слава и днес остава ненадмината. Името му остана записано със златни букви на първо място сред най-противоречивите и талантливи артисти на 20 век.
Пиер Паоло Пазолини се превърна в синоним на авангарден гении, чиято дейност обхваща (но в никакъв случай не се ограничава с) киното.
Всъщност, каквото и да знаете или дa си мислите, че знаете за Пазолини, не забравяйте, че на първо място той е писател.
Или поне така предпочита да се представя, чрез личността на актьора Уилям Дефо, в излезлия преди година френско-италиански филм "Пазолини" (трейлър)
Чак сега филмът "Пазолини" дебютира по кината във Великобритания (а по българските кина, най-вероятно ще можем да го видим най-рано на "София Филм Фест"...).
Но в рамките на една година, заглавието обиколи всички най-престижни фестивали в света. И в, крайна сметка, фестивалното представяне се оказа отличен жест към творчеството на италианеца, чиито филми, така или иначе, приживе отбелязват триумф основно по фестивалите.
Защото Паоло Пазолини е всичко друго, но не и комерсиален творец.
Британската премиера на екстравагантното заглавие под режисурата на американеца Абел Ферара, е повод да си припомним за един от най-талантливите режисьори на 20 век, тъй като
през 2015-та се навършват точно 40 години от насилствената смърт на Пазолини.
На 2 ноември 1975 година, италианският гении е намерен мъртъв в една барака при морската гара на плажа в Остия, в покрайнините на Рим.
Той е пребит до смърт, а за убийството е обвинен един непълнолетен младеж. По-късно става ясно, че убийците всъщност са били петима.
Вестниците публикуват отвратителна снимка на мъртвото тяло на режисьора, а въпросите не спират:
"Защо отнеха живота му? Кой го направи?"
Отговорите на тези въпроси остават недоизяснени и досега, като така и не става ясно дали това убийство е политическо ("Аз съм марксист, който гласува за Комунистическата партия", дразни Пазолини обществеността), дали е хомофобско (режисьорът е открит в своята хомосексуална ориентация) или е в следствие на отмъщение, заради скандалното му творчество (последният му филм "Сало или 120-те дни на Содом" е забранен в десетки страни, заради потресаващите извращения и сцени насилие, които показва...)
Едно е факт: на погребението си, Пазолини е изпратен от огромна маса почитатели, а италиански вестник пише:
"Мястото му на човек, който поставяше въпроси, сега е празно".
Уилям Дефо се справя блестящо с ролята на Пазолини, като докарва дори физическата прилика с режисьора. Сценарият се концентрира основно върху последните - най-важните - 24 часа от живота на твореца, а филмът е изключително интересен от гледна точка на това, че показва съвременния поглед към тази болезнена рана от миналото на италианската и европейската култура, каквато представлява убийството.
И все пак, колкото и да е важно да си припомняме някои неща от историята, не е зле винаги да помним, ч едно е да гледаш филм за Пазолини, а съвсем друго - филм на Пазолини.
Горещо препоръчваме и двете.
