Уди Алън е вселена. Особняк, безкраен талант, циник, шантав хипохондрик, скандален до мозъка на костите си, неразбираем и обожаван. Това е човекът, създал някои от най-добрите филмови продукции на нашето време.
Свикнали сме да поставяме режисьорската професия над тази на сценариста, но 3 от 4-те Оскара, които Алън печели през годините за своите филми, са за сценарий.
Именно словото е това, което отличава почерка му. Уди Алън е писател, създал едни от най-запомнящите се и култови диалози в киното и едни от най-абсурдните и невероятни сюжети, които парадоксално остават и болезнено реалистични.
В своите филми Уди Алън винаги е засягал двете най-изконни и универсални теми, касаещи човешкото съществуване изобщо - любовта и смъртта.
Той успява да пречупи някои от най-зловещите човешки страхове през особения си хумор и така да ги победи. Хуморът по Уди Алън е всъщност единственото оръжие, с което човек може да се изправи пред неизбежното.
Алън ни учи, че твърде малко зависи от нас. Че всичко е прах, че животът е нещо преходно, а човекът - една микрочастица от вечността.
Интелектът изисква тези истини да бъдат приети с усмивка, защото противното - вкопчването в неизбежната преходност на нещата - би било жалко, недостойно, глупаво и напразно.
Неслучайно Алън винаги е осмивал склонността на човека да се взима твърде на сериозно.
Алън се ражда с името Алън Стюърт Конигсберг в еврейско семейство от средната класа на 1 декември, 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк.
В дългогодишната си кариера на световноизвестен сценарист, режисьор, актьор, драматург, музикант и комедиант, Уди Алън печели множество награди, сред които 4 Оскара, 2 Златни глобуса и 10 награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.
Това са част от призовете за работата му, но Алън не е много по наградите и няма навика да си приема лично Оскарите. Човекът е над тези неща, което му отива по особен начин.
Уди Алън е истински, неподправен интелектуалец, въпреки духовития му коментар по темата: "Никога не съм бил интелектуалец, просто така изглеждам". Всъщност, подобно изказване е напълно нормално за режисьор, който неведнъж е осмивал псевдоинтелектуалщината и снобското живеене.
На 1 декември 2016-а година Уди Алън навършва 81 години. Вижте в галерията някои кадри от най-емблематичните му филми, придружени от цитати от всеки един от тях.
Не ме разбирайте погрешно но това е погрешно послание.Заблудата в това как изглеждаш дали не води в заблуда на посланията.Откровено презрение към определена група от човешкото общество.За други е смешник с манията на велик.АЗ като прост не вземам страна а просто споделям.
Из едно интервю с У. А. : Журналистът: Представете си, че Господ ви даде 100 години живот и Ви каже "Можеш да избереш да се откажеш от 2 от тях, като в замяна направиш двата най-хубави филма на всички времена." Как бихте постъпили? У. Алън: Ще си взема 2-те години. Не съм чак толкова отдаден на киното...
@Dear Ivan, много обичам някои филми на Уди Алън, но сега ме интересува, ако имаш желание, да обясниш малко по-подробно за ``типичният плъзгав еврейски парадокс''. Какво точно имаш пред вид?
Уникален. От позицията на тотален лузър, на пълен загубеняк, прави най-елегантната дисекция на трагикомичната ни, претенциозна посредственост. При това- без да губи нито за миг любовта си към човешкия вид и живота като цяло. Струва ми се, че е направил за киното нещо от мащаба на това, което Л. Коен е направил за музиката...
При всичкото ми уважение, Том Джоунс и Жилбер Беко звучат много архивно, докато Л. Коен има много съвременна публика- мъжка и женска. Относно филмите на "Дръвчо" Алън- не всички са в "мека, красива старомодна палитра". "Вики, Кристина ,Барселона" си е направо оргия от ярки цветове и какво ли не още... За евреите и тяхната " хлъзгавост"- като пускат ракети на съседите, никак не са хлъзгави даже. Но-нека те да си кажат сами. Сигурно са се научили от много бой през вековете, че е по-добре да не се знае, знае ли се...
ПП "Естрада" е някакъв соцтермин. М/ународната терминология признава популярната/поп/ музика.
В момента нео-суингът е най-хип. Препоръчвам.
Естрадна музика в България и СССР се е наричала популярната развлекателна музика (поп музика), създадена в периода между 50-те и 90-те г. на 20 век. Уикипедия Ама в крайна сметка- ху кеърс, казано на чист български- аз съм в отбора на Ууди и Ленърд-почитателите, Вие-не. Нормално. Хората сме различни. Но проблемо.
Уффф, добре де- от Витоша по-високо нема, от соца по-хубаво нема... Предполагам, така всичко е на 6.
нЕ ги знам на них кои са ( У. Алън, Л. Коен) Яз гледам само Шварценагер и слушам Аце -Деце . Хеле пък Лили Иванова и Бисер Киров ич!
Ииии Иване, велик си ! Нема скрито от тебе. Уцели десетката! Сите филми на Стефчо Сиганина наизус ги знам. Ама и Рамбото ми аресва.
Иначе, за феновете на Уди Алън близо половин година по Filmbox и TV1000 въртят негови филми. Като студент и малко след това го гледах с удоволствие, ама в днешно време прекалено интелектуално и превзето ми звучи.
@Dear Ivan, много благодаря за отговора. Чудесен беше. Не си губи времето, ами сядай пиши. Имаш перо и аналитична мисъл и трябва да ги събираш на едно място, а не така пръснати по форуми (сакън, да не вземеш да ни напуснеш). Нужни са на днешното време такива проницателни, като теб. Например, това как те е облъхнал Уди Алън визуално, ще остане в златните страници на съзнанието ми, след като се попотресох около три минути от смех: ``Уди Алън има възможно най-утрепания вид, направо никакъв. Дори се учудих, че изглеждал някак. Според мен изобщо не изглежда Много щастлив Но е добър разказвач.'' Седемте точки, които даде, пък, ако ти си ги съчинил, си е направо философски принос. Те ми навяха спомена за най-великия еврейски виц, който съм чул (извинявам се, ако вземе някой да почне да ме глобява за стари вицове): - Накъде си се запътил, Моше? - Ами, отивам в Йерусалим, - Аха, ясно. Ти ми казваш, че отиваш в Йерусалим, защото искаш аз да си помисля, че не отиваш в Йерусалим, а ти всъщност отиваш в Йерусалим. Защо ме лъжеш, Моше?
@Dear Ivan, и тоя ти сбит анализ, ще остане също незабравим: ``И Уди Алън, ако се вгледаш, така построява историите си: на принципа на парадокса - нещо е най-естествено да стане така, а става другояче. Пак логично, и другото си го чувал много пъти, но най-естествено е първото, а става второто. По този начин постига любопитството на публиката и после го задоволява, пак по сравнително стандартен начин, но известно време е имало някаква интрига.'' Това си е направо сбит учебник по creative writing. Да го взимат нашите кинаджии и да го прилагат, та да възродят гледаемостта на българския филм. Уникален @Dear Ivan.
Уди Алън ви казва истината, той е обикновен извратен психопат. Глупавото стадо го мислеше за интелектуалец, защото е модно, защото така са им казали по телевизията, която представя декадентството и болните фантазии на откчалници, за нещо свръх интелектуално.