Да започна с предупреждението, че трудно мога да говоря за втората част на "Аватар" - "Природата на водата", без да стигам до хиперболи.
Съмнявам се да съм сама в изреждането на готовите формулировки за филма: визуален празник, кинематографично майсторство, завладяваща 3D технология. Това е напълно очаквано предвид първите трейлъри и обещанията на режисьора Джеймс Камерън, че ни предстои да видим света на Пандора в детайли.
Хиперболите обаче идват от друго. Камерън ще се окаже първият кинотворец, който връща знаков филм на голям екран не само яхнал здраво вълната на носталгията, но и държащ история, която да дообогати оригинала.
Противно на модата за предъвкване на един и същ сюжет, режисьорът съживява отново галактическите на'ви, за да отвори нова страница от съществуването им, но и да разкрие, че Пандора е по-широка планета, отколкото мащабите на първия "Аватар" успяха да покажат.
Без значение дали през последните 13 години не сте спирали да си представяте както се случва с Джейк Съли (Сам Уортингтън) и Нейтири (Зоуи Салдана), или сте от онези агностици, вярващи, че "Аватар" е удължена видеоигра без допирни точки с киното, филмът заслужава да му отделите 3-те часа и 12 минути.
Той отваря нови хоризонти за жанра на научната фантастика заедно с торба от нови възможности за еволюция. "Аватар: Природата на водата" носи потенциал да е разделителна линия, която да постави границата "преди" и "след" при изграждането на измисления Космос.
Ренесансът на Пандора носи още един плюс за Джеймс Камерън. В неговата ниша - тази на режисьорите - има занаятчии и визионери, които публиката през последните години смесва, но в същината на работата си те са на светлинни години разстояние един от друг.
Занаятчиите са тези, които овладяват определен набор от умения и след това ги практикуват в повтарящ се вид и форма. Резултатът от техния труд винаги изглежда еднакво точно като търговската продукция от масовия пазар.
Визионерите обаче са друго нещо.
При тях се вижда фантазия, оригиналност, собствен почерк, който като пластелин може да се променя в зависимост от концепцията, героите и реалността, в която виреят. Визионерите не са заключени в един капацитет от дарби, защото техният талант стига до по-големи предели.
С "Аватар: Природата на водата" Джеймс Камерън доказа, че е визионер в киното, не занаятчия.
Историята на втората част от прясно напъпилия му франчайз започва близо десетилетие след като Джейк Съли се обърна срещу небесните хора и се ожени за Нейтири.
В "Природата на водата" той е самобитен на'ви и многодетен баща, който има с какво да се похвали - намерил е щастието. Има двама синове - Нетеям (Джейми Флатърс) и Ло'ак (Брайтън Далтън), малка дъщеря Тук (Тринити Джо-Ли Брис) и осиновена дъщеря Кири (Сигорни Уивър).
Семейството живее блажено в горите на Пандора, докато хората от Земята не напомнят за себе си, демонстрирайки, че не са готови да се откажат от природните находки на планетата. Нещо повече, армията от аватари, водени от полковник Майлс Куорич (Стивън Ланг), има зъб на Джейк Съли за предателството и се насочва директно към неговото потомство.
Виждайки себе си като движеща мишена, Джейк убеждава Нейтири да избягат от дома си и да потърсят убежище в рифовите зони на Пандора при племена, които физически и културно се различават от познатите ни грамадни сини същества.
Преместването на семейство Съли открива нова глава от антологията на планетата. С яздене на риби, водни чудеса и нов вид брониран кит, десетократно по-умен от човека, наречен тулкун. Променена е и естетическата палитра на Пандора, която качва визуалната магия на киното с едно ниво нагоре.
Средата е пълна с ослепителни реалистични ефекти, които не се използват само за глазура. Те са паралелен герой, намекващ, че всъщност планетата е жива и участва наравно в действието с местните и нашествениците.
Докато в първия "Аватар" Камерън ни сложи 3D очилата, за да ни разкаже история по старомодния начин, в "Природата на водата" той пуска дигиталните пейзажи да препускат през сюжета, забавяйки екшъна и измествайки някои от основните герои.
Галактиката е много по-наситена в сравнение с облика ѝ от 2009 г., мимиките са много по-експресивни и режисьорът им обръща солидно внимание.
Струва си да се отбележи, че хората, които очакват експлозия след експлозия, вероятно ще си тръгнат разочаровани от киносалоните. В "Природата на водата" има дълги отрязъци, в които просто изследваме околната среда и се наслаждаваме на тънкостите ѝ.
Понякога се взираме в детайлизираната красота на грамадните морски създания, а понякога просто седим във водата с Кири. Действието отегчаващо се успокоява със сложно изградените водни панорами, като със сигурност това няма да се хареса на аудиторията, която тръпне за моментите на директен сблъсък.
Бомбата с екшъна е отложена максимално, за да ви въведе във визуалните новости, но в крайна сметка Камерън я пуска след повече от 2 часа разходки под повърхността на Пандора.
Изненадата обаче е, че във втората част на "Аватар" режисьорът засенчва доблестта на основния си персонаж Джейк Съли и я прехвърля на неговите наследници. Децата, юношеството и идеализма им са емоционалната сърцевина на филма.
Чрез разплитането на характерите им режисьорът ляга върху познания жанров троп за аутсайдера, който си проправя път до върховете на обществото. С прожектора върху новото поколение Камерън си поставя основа и за следващите продължения на "Аватар", които вероятно ще са натоварени с по-голям емоционален багаж заради подробно разказаното детство на героите.
В ДНК-то на "Аватар: Природата на водата" стоят теми с потенциал за сага, която ще прерасне в мащабна имперска вендета с препратки съм съвременната политика. А дали нишката няма да се скъса някъде в процеса на писане, зависи само от изобретателността на Джеймс Камерън.
Засега не личи да се е изчерпил откъм идеи за кулминационни битки, разиграни насред най-екстравагантното изкуство, така че има на какво да се надяваме.
С новия "Аватар" режисьорът успя да изпълни мисията си за интензивен удар върху границите на киното, чиято 3D вселена имаше нужда да се разшири с нещо повече от супергерои.
Премиерата на "Аватар: Природата на водата" е на 16 декември в кината.
