Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Еди Мърфи беше голямата звезда на Холивуд, но после дойдоха "Малинките"

Той отново е тук след години на неуспехи Снимка: Getty Images
Той отново е тук след години на неуспехи
Еди Мърфи беше голямата звезда на Холивуд, но после дойдоха "Малинките" Снимка: IMDB

Еди Мърфи е само на 19 години през 1980 г., когато звездата му изгрява със скоростта на светлината на телевизионния екран в култовото предаване Saturday Live Night, създало повече комедийни легенди от всяко едно друго шоу.

Талантът му оказва такова влияние, че практически собственоръчно връща на върха SNL след няколко неуспешни сезона, а самият той пробива като един от първите чернокожи комици в американския ефир, изграждайки някои незабравими образи като Мистър Робинсън, Бъкуийд, Гъмби и Велвет Джоунс.

Няколко години по-късно Мърфи вече участва в първия си филм - "48 часа", където си партнира заедно с Ник Нолти, а оттам възходът му продължи с блокбъстър хитовете "Смяна на местата" , "Ченгето от Бевърли Хилс" и "Пристигане в Америка".

До края на 80-те той вече е една от най-обичаните звезди на Америка, печелейки милиони долари със самото си присъствие. Но и нещо повече - Мърфи разбива бариери и доказва, как чернокож актьор може да бъде боксофис звезда от най-високо равнище.

Това, което прави възхода му толкова забележителен, е преди всичко увереността и упоритостта му. Все пак още като 15-годишен той се зарича пред своите съученици, че ще стане известен, след като слуша скечове на своя кумир Ричард Прайър.

Едва ли някой по-срамежлив би имал смелостта лично да позвъни на отговорника за каста на SNL Нийл Леви и да го убеди, че трябва да получи шанс за прослушване. Което, между другото, печели безапелационно. Мърфи преминава през изключително тежката пресявка, без дори да му се налага да ползва услугите на някоя престижна комедийна школа.

Просто той е самороден талант с невероятна харизма, който във върха на славата си, има способностите да превърне в злато всичко, до което се докосне.

Дори сценарии предназначени за други актьори.

Реално нито една от историите в първите му филми не е била предвидена за него - "48 часа" и "Смяна на местата" са имали с първоначална идея главната роля да бъде заета от Ричард Прайър, докато безсмъртният Аксел Фоули не само, че не е трябвало да бъде цветнокож, но даже за малко да остане и лишен от хумор.

Снимка: IMDB

Днес наистина е трудно да си представим някой друг в тази роля, но истината е, че Мърфи е бил дълбока резерва за нея. Имена като Мики Рурк, Джеймс Каан и дори самият Ал Пачино са били свързвани с "Ченгето от Бевърли Хилс", но в крайна сметка от Paramount Pictures се спират на Силвестър Сталоун. И не случайно. По това време Слай е във вихъра си след три успешни филма за Роки и в началото на подготовката за втория "Рамбо".

Проблемът обаче е, че той просто не харесва образа на Аксел Фоули и затова две седмици преди началото на снимките лично преработва сценария, така че главният герой да бъде по негов образ и подобие - класическо сериозно супер ченге, каквото познаваме от много от филмите му.

В крайна сметка от Paramount не се съгласяват с новия подход, защото той ще изисква по-висок бюджет, Сталоун се оттегля и в крайна сметка проекта достига до Еди Мърфи. Останалото е история. Една много успешна история. 

През следващите години участва в поредица от филми, повечето от които успешни, и си партнира с имена като Самюъл Джаксън, Джеймс Ърл Джоунс, Ерик Ла Сал и даже със своя кумир - Ричард Прайър. До края на Десетилетието Мърфи успява да си бетонира статута на легенда.

Въпреки всичко, което се случва впоследствие.

В един момент сякаш просто нещо се пречупва у него. Вероятно "Пристигане в Америка" е последният му наистина качествен филм, като от него насам, можем да се говори единствено за посредственост и кратки моментни проблясъци като "Смахнатият професор".

В един момент той дори попада под прицела на майтапите на собствените му хора от Saturday Live Night, когато Дейвид Спейд го нарича "падаща звезда". Това става причина за остра реакция от Мърфи, който се дистанцира от шоуто в продължение на години след това.

"Стига, човече, едно е да си направите шега с някой филм, но съвсем друго е да се бъзикате с цялата ми кариера! Аз съм един от вас в крайна сметка", коментира той скандала пред сп. "Rolling Stone".

Първите части на"Смахнатият професор" и "Доктор Дулитъл" и дори ролята на магарето от "Шрек" не успяват да компенсират всичките му останали провали, които дори вече не помним.

Тази дупка в кариерата му води до цели девет номинации за "Златна малинка" и три спечелени "награди" в категорията за "Най-лош актьор" в "Норбит", "Приключенията на Плуто Наш" и "Срещи с Дейв".

През 2010 г. даже е обявен за най-лош актьор на десетилетието.

Колко по-лошо може да стане? Всичко това го принуждава просто да спре да участва в роли за цели шест години след 2013 г.

"Правех кофти филми", сподели наскоро той в подкаста на Марк Марън. "Мислех си, че тази простотия просто не е забавна. Дадоха ми "малинки"! Копелетата даже ме обявиха за "най-лош актьор". Затова си помислих, че просто трябва да спра".

Само, за да се завърне отново с гръм и трясък в ролята на актьора Руди Рей Мур в "Долемайт е моето име". Номиниран е за "Златен глобус", а даже и от "Златната малинка" му дадоха "изкупителна" награда.

Съвсем наскоро излезе и "Пристигане в Америка 2", който окончателно трябва да върне Мърфи там, където му е мястото - на върха.

"Не исках последното нещо, с което ще остана запомнен, да е боклук. Затова планът беше да се завърна с "Долемайт е името ми", участие в SNL и след това "Пристигане в Америка 2". След това ще видим", обяснява актьорът. И допълва силно: 

"Поне ще знаете, че все още съм забавен".



Най-четените