Меган Фокс никога не е изпъкнала с особен актьорски талант, но за сметка на това нейната красота не подлежи на съмнение.
Тя е е считана за една от най-сексапилните жени в Холивуд, но очевидно животът под светлините и непрекъснатото внимание към външния вид са оказали сериозно влияние върху психиката ѝ.
Точно за този проблем споделя тя в скорошно интервю за списание Sports Illustrated, в което говори за тежестта на непрекъснатото влияние и големите очаквания.
"Имам дисморфофобия. Никога съм виждала тялото си така, както го виждат другите хора. Няма нито един момент от живота ми, в който да съм се харесвала", споделя 37-годишната звезда. "Като малка бях напълно обсебена, че трябва да изглеждам по определен начин. Не разбирам защо съм имала подобна обсесия на такава крехка възраст."
Тя говори за психическото разстройство дисморфофобия, познато и като телесна дисморфия, при което човек вижда определени части от тялото като деформирани, грозни и срамни, докато в действителност физическият дефект е минимален, не съществува или е напълно въображаем.
Според Американската психологическа асоциация хора в подобно състояние са обсебени от мисленето за външния си вид или определени части на тялото, които смятат или виждат като грозни. При някои случаи проблемът може да окаже влияние върху личен и професионален живот и да доведе до ниско самочувствие, отчаяние, депресия и нещастие.
"Ако става въпрос за много видим белег или друга физически забележима деформация, тогава не можем да говорим за дисморфофобия", обяснява за CNN клиничният психолог Рамани Дурвасула.
"Индивидът може да се вманиачи по съвсем малка физическа черта. Може да е някакво петно, миниатюрна извивка на носа или зъб, който е малко извън линията. Винаги е нещо незабележимо за други хора, но в крайна сметка може да поеме контрол над живота ви."
Смята се, че около 2% от световното население страда от подобен проблем в различна степен, по данни на Американската асоциация за тревожност и депресия. Симптомите засягат почти по равно мъже и жени, като обикновено започват да се появяват в пубертета.
Една от формите на дисморфофобията е така наречената мускулна дисморфия. Тя засяга предимно мъжете и се свързва с възприятието, че тялото не е в достатъчно добра физическа форма. Обикновено състоянието не зависи от това колко мускулест в действителността е страдащият.
Според експертите дисморфофобията и обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) са сходни и дори може да има генетична връзка между двете състояния.
"Единственото генетично доказателство, което виждаме, е, че ако човек има роднина от първа степен (родител, брат или сестра) с ОКР, е по-вероятно да развие телесна дисморфия.", отбелязва Дурвасула.
Според психолога Ан Киърни-Кук дисморфофобията може да бъде предизвикана от негативни преживявания в детството като тормоз, подигравки и насилие.
Околната среда и популярната култура също имат роля.
"Социалните мрежи със сигурност не помагат. Хората постоянно се сравняват с останалите по външен вид. Има и твърде много, които публикуват фалшиви изображения и създават грешни представи", смята Дурвасула. "Всичко това има много голяма тежест, когато някой е все още юноша."
Признаците на дисморфофобия могат да се проявят по различен начин при всеки човек. Все пак винаги отличителният симптом е твърде голяма загриженост за възприеман недостатък във външния вид. Това подтиква хората към различни обсесивни състояния като например прекарване на дълго време пред огледалото или чести селфита.
В допълнение към психологическата вреда, разстройството може да нанесе финансови щети.
Не са редки случаите, когато се прилагат скъпи процедури от дерматолози, зъболекари или хирурзи, които временно облекчават състоянието, но след това то се завръща и всичко започва отначало.
