Ако не друго, филмите на Гай Ричи винаги изглеждат визуално добре и са динамични. Дори в крайна сметка да се окажат пълно разочарование.
Британският режисьор сякаш си е изградил репутация на непредвидимост и непостоянство. Никога не се знае дали ще изкара страхотен хит или нещо, което ти се иска по-скоро да забравиш.
В такъв случай къде попада най-новият му филм "В сивата зона" (In the Grey)?
Ами... в сивата зона - онова пространство от филми, които ще намерят своята публика, ще имат някое и друго достойнство, но в крайна сметка няма да бъдат запомнени с абсолютно нищо.
Светът в този филм е пълен с лъскави адвокати, банкери, инвеститори, наемници и тирани с малки частни армии. Именно там се запознаваме с хитрата и самоуверена Рейчъл Уайлд (Еиса Гонзалез) - адвокатка, която се занимава със събиране на борчове от съмнителни кредитополучатели, за да ги върне на също толкова съмнителните финансови институции.
Рейчъл е наета от Боби (Розамунд Пайк) - отчаян финансист, която се опитва да избегне гнева на началниците си в опит да върне 1 милиард долара, дължими отвлиятелен престъпен бос на име Мани Салазар. Тук ролята е дадена Карлос Бардем, когото познаваме най-вече като брата на Хавиер Бардем.
••• Вижте тук трейлъра на "В сивата зона":
Безкрайно красивата Рейчъл също така я бива в работата си и умее да маневрира особено умело в тази така наречена "сива зона" между законното и незаконното.
За второто може да разчита на не по-малко кадърните и красиви Сид (Хенри Кавил) и Бронко (Джейк Джиленхол).
Поотделно те имат уникални умения в корупционните практики, измамите, саботажната дейност и партизанската война, а заедно се превръщат във високоефективен и смъртоносен дует, подпомаган от техния малък екип наемници.
Горе-долу това е всичко. На лице имаме изключително елементарна история, изключително елементарни герои и изключително елементарни диалози. Без изграждане образи и някакви сюжетни линии. Всичко е толкова опростено, че даже не се открива и намек за романтични отношения между Рейчъл и някой измежду Сид и Бронко.
От тази гледна точка "В сивата зона" много напомня на онези безсмислени, но забавни екшъни от 80-те и 90-те. Като се замисля Сталоун и Шварценегер биха били точно тези, които човек ще си представи да изиграят Сид и Бронко. Даже филмът сигурно щеше да се казва точно "Сид и Бронко", ако сега бяхме 1991 г.
Разбира се, смешките, които си разменят Джиленхол и Кавил тук, са малко по-забавни.
Всъщност тримата главни герои имат съвсем нелоша химия, доколкото е възможно да се получи нещо подобно при толкова опростена история и тотално генерични персонажи без история и идентичност. Вписват се в ролите си, вършат си работата и най-вече изглеждат добре.
Допълват се визуално на фона на цялостната екзотична атмосфера. По-голямата част от филма е заснета на Канарските острови и в Саудитска Арабия, което придава задоволително усещане като за летен екшън.
А екшън и динамика има в изобилие.
По същество целият филм представлява серия от изпълнение на планове като в класически филми за измамници и обирджии. Има неуморно и постоянно движение напред, докато героите вършат това, което вършат. Редки са почивките за нещо повече от размяна на някоя и друга смешка.
Задължително се явява и гласът зад кадър на някой от главните герои, който внимателно обяснява различните етапи на сложна планировка и прецизно изпълнение на някои от плановете. Този елемент си е характерен за Ричи още от "Две димящи дула" и "Гепи", но напомня и на "Бандата на Оушън".
Като изключим една-две по-малки сцени из филма, кулминацията на екшъна е в края. По този компонент Ричи не разочарова. Предлага плътна сценична обстановка, изпълнена престрелки, преследвания с превозни средства, големи експлозии и убити злодеи на килограм.
За съжаление обаче това не е достатъчно. Огромна загуба на филма е, че няма запомнящ се злодей. Карлос Бардем така и не успява да се открои, което всъщност би трябвало да се очаква при положение, че даже главните герои не се открояват особено.
Щеше наистина по-добре, ако лошите представляваха действителна опасност. В нито един момент не се усеща, че екипът на нашите хора е истински заплашен, даже когато се оказва притиснат в ъгъла.
Не помага и фактът, че шефът на охраната на Мани Салазар (игран от Кристофър Хивю от "Игра на тронове") получава интригуващо въведение в първите минути, но след това просто стои на едно място, само за да го застигне неизбежната смърт. Това дори не е спойлер. Този е ясно, че е въпрос на време да умре всеки път, когато го видиш на екрана.
При цялата компетентност и клинична прецизност на Сид, Бронко и Рейчъл, трябваше да има далеч по-адекватни злодеи, които да им съперничат.
В крайна сметка най-новият филм на Гай Ричи остава точно това, което гласи и заглавието му.
Преди две-три десетилетия вероятно щеше да стане хит във видеотеките, но днес се явява поредното лъскаво заглавие, което след някой и друг месец ще се загуби някъде из стрийминг платформите.
ОЦЕНКАТА НИ ЗА "В СИВАТА ЗОНА": 2 от 5 кафенца
