Има ли смисъл от Facebook Music?

Музикалната интеграция на Facebook най-накрая е тук и не прилича на нито една система за споделяне на музика, която сме виждали преди. Потребителите ще имат възможност да следят каква музика слушат приятелите им чрез новата странична лента на Facebook за известия в реално време, за която самият Зукърбърг обеща, че ще осигурява ъпдейти като (по негова собствена формулировка) "случайни открития в реално време".

Когато някой от приятелите ви консумира медиен продукт - например слуша музика през Spotify, Rdio, или Rhapsody - неговото действие ще се появява в лентата за известия. Оттам можете да щракнете с мишката върху него, за да видите какво точно слуша.

"Едно време ходехме на гости на приятелите си, за да разглеждаме музикалната им колекция," обяснява Даниъл Ек от Spotify по време на конференцията на Facebook f8. "Но досега нямахме възможност да правим това онлайн".

Както съобщават от агенция "Ройтерс": "...ако потребителите слушат музика от Spotify или MOG през Facebook, това ще се показва в новия мини-поток с ъпдейти, който се намира отдясно на началната страница. Ако направите нов плейлист, тя ще се показва в основния поток с ъпдейти. След това вашите приятели ще могат да видят какво слушате и в двата потока - и ако поискат, да го слушат и те."

Доста фирми са се опитвали да направят социално слушането на музика - без успех

Превръщането на музиката в социално изживяване в Интернет е невероятно предизвикателство. Но много вече са опитвали да направят нещо подобно, но повечето от тях са се проваляли.

Опитът на Apple с Ping е един от най-изявените провали сред последните продукти на компанията от Купъртино. Ping трябваше да бъде социална мрежа за споделяне на музика, но се провали - и макар да не се срина с гръм и трясък, по-скоро тихичко се е оттеглила в ъгъла, за да бъде забравена от всички.

Turntable.fm работи блестящо в социалното пространство, защото е едновременно умен и угажда на потребителя: всеки мисли, че има безпогрешен музикален вкус. Обичаме да споделяме музика с другите, защото това ни кара да се чувстваме добре.

Ако не потребителят прави селекцията каква музика да сподели, нещата се объркват

Точно поради тази причина е трудно да повярваме, че интегрирането на музиката с Facebook ще проработи (като под "проработи" имаме предвид, че ще бъде използвано от обикновените потребители). "Мога да видя всичко, което моите приятели слушат" обяснява Зукърбърг, "и да го слушам през музикалния плеър, който те използват". Изборът на думи тук е много показателен - "да го слушам през музикалния плеър, който те използват" - което означава ограничено споделяне между различни платформи. Като резултат от това, има вероятност една от услугите да започне да доминира над останалите (подсказваме: "победителят" започва със "S" и завършва на "potify").

Другата страна на въпроса е, че когато става въпрос за социално споделяне на музика, хората биха предпочели да бъдат щедрите споделящи, а не тези, които биват увличани от други по нещо ново. Самият обмен е част от "социалното", на което потребителите истински се радват. Помислете за това: когато пускате нова песен на ваш приятел в колата, не може да не се почувствате страхотно, ако той я хареса. Това е "споделяне" по онзи специфичен начин, който е заложен в основата на решения като Turntable.fm.

Но щракването върху лентата за известия в търсене на нова музика? Това по същината си е анонимно действие. Алгоритъмът на Facebook, който свързва A (вас) с B (тях) е на практика убиец на музикалния вкус - все едно да подарите огромен бял слон на някой случаен човек.

Наистина ли държите да разтръбите на приятелите си какво слушате в момента?

Разбира се, нещата могат да поемат в различна посока. Като поток от съдържание за "откриване", новата лента за известия на Facebook може да се окаже новата система за популяризация, чрез която хората да намират нещо хубаво за слушане. Но това пък говори за качеството на всяко споделяне: ако показваме всичко, тогава каква е стойността на този жест? Това вероятно е слабото звено в плана на Зукърбърг. Неговата идея за "споделяне" е нещо съвършено различно.

Начинът, по който изживявате музиката в сравнение с други медийни продукти, е изключително личен и се определя от вашия вкус и опит. Когато показвате нова музика на някого, това означава, че тя е нещо повече от музика за вас (помислете си колко е разочароващо да покажете на някой песен, която наистина харесвате, и той просто да каже, че "става"). Във Facebook обаче споделянето се превръща в еднопосочно предаване - мегафон, който допълва вашата личност онлайн.

При това пропускаме крайно очевидното неудобство, което изпитвате, споделяйки нещо, с което не се гордеете (като например плейлиста с Тейлър Суифт, която сте слушали само веднъж).

В известен смисъл, това не е толкова споделяне, колкото оставяне на отворена врата за всеки, който би искал да ви "подслушва". Проблемът е, че нямате представа кой е там и слуша.