Когато ми кажат „онлайн радио", започвам да гледам лошо или в най-добрия случай - отегчено. Скептицизмът ми се дължи на факта, че за над 10 години усилия в тази насока никой по света не е открил работещ бизнес модел за такова. Примерите за добри идеи са учудващо много, но и разочароващо малко от тях успяват да оживеят и не водят твърде ярко съществуване.
Освен това първата работа на всеки идиот с нeколкостотин лева в джоба е да си направи онлайн радио и... да си го слуша сам. Срещал съм много такива и никой от тях не ще и да чуе, че това е много, ама много сложна дейност, изискваща страшно много труд, специализирани умения и познания. Кое ли му е толкова сложното на това да пуснеш няколко парчета?... Няколко месеца по-късно въпросният ентусиаст все така не е открил отговора на този въпрос, но обикновено вече е затворил онлайн играчката си.
Затова не съм особено въодушевен, когато в мейла ни пристига писмо от поредните горящи от желание да направят нещо онлайн. Само минута обаче след като съм си пуснал техния проект Untouched вече съм склонен на известни уговорки. Десет минути по-късно и малко цъкане по сайта им вече тотално са променили мнението ми - според мен имаме една от най-смислените и състоятелни инициативи, които поне аз съм виждал/чувал напоследък.
Тяхното радио излъчва приятна некомерсиална българска инди музика във всякакви жанрове. Парчетата звучат прилично, дори поп или ембиънт, удивително смислено и в един момент разтъркваш очи - боже, къде са били тези изпълнители досега, та не съм ги чул, защо никой друг не ги пуска?!
Точно това е закачката - радиото звучи убийствено свежо, направо като балсам за душата ви, ако отдавна ви се повръща от рядката помия, която всичките останали станции блъскат нон стоп в ефира по всяко време. За алергичното ми към думите „поп", „мейнстрийм", „хит" и „MTV" ухо това е нещо като манна небесна и след като веднъж съм се закачил, оставам на техния плейлист целия работен ден!
Два дни по-късно вече разговаряме с двамата за това, което са направили. Приятни млади хора, които излагат идеята си семпло - понякога твърде семпло според мен. Не изглеждат несигурни - личи пълната им липса на опит в контакти с медиите, но устояват доста спокойно и на най-тежкия ни натиск. Не са и надъхани аматьори с някаква фикс идея. По всичко изглежда, че те са просто нормални хора, постарали се да направят нещо смислено от хобито си, което да е от полза и за много други.
Виолета и Георги Untouched
Ние сме слушатели. Затова го направихме - защото имаме нужда от такова нещо и сме сигурни, че и други хора имат нужда да слушат такава музика, а няма къде или поне не е събрана на едно място.
Идеята не е нова, нито оригинална. Оригинална е за България, но по света такива инициативи се правени от много хора в много държави. Имаме примера на Soma FM от 90-те години още, има и други подобни инициативи. Нашият проект е нещо като обединение на най-добрите практики в областта.
В България имаме навика само се оплакваме. Да, веднъж може и да не се получи, това е съвсем нормално. Но тръгнеш ли да правиш нещо, в един момент ще се получи. Ние пробвахме и ето - стана.
Какво трябва? Трябват добри идеи, да си многостранно развит, за да видиш технически как могат да станат нещата и да имаш добри приятели. В нашия случай си правим всичко сами. Помощта отвън е инфраструктурата, което ни позволява да излъчваме непрекъснато. Това нямаше да е възможно и без малко инвестиции. Софтуерната ни платформа е базирана изцяло на отворен код. И музиката, с която първоначално заредихме радиото, също е принципно „свободна".
И как ви дойде идеята, че можете да се конкурирате с големи чуждестранни радиокомпании, които принципно държат по-голямата част от радио пазара у нас? Те имат огромни инвестиции, ноу хау, опит в този бизнес...
Точно заради тези огромни инвестиции обаче те не могат да си позволят това, което правим ние. Ние пускаме неща, които вероятно биха подразнили средния слушател първия път, като ги чуе и той би си казал: „Защо пускате тоя боклук в ефира?". Разчитаме, че дори и да се подразни първият път, слушателят ще се поинтересува какво друго има там, каква беше всъщност тази музика, защо тези хора правят такава музика. И засега, макар и само за броени дни още от началото, имаме успех.
По-нататък очакваме нещата малко да се сближат към мейнстрийма, защото сега сме малко повече в крайностите - имаме грайдкор и някои много експериментални неща. Не че това не ни харесва, но за в бъдеще ще имаме повече по-мелодични неща.
Началото... Оказа се, че всеки от нас и нашите приятели познава по някой член на група, а никоя от тези групи няма никаква реална изява. И с малко късмет, ние ги привлякохме при нас. Всъщност просто им хареса идеята, разбраха я. Най-голяма помощ получихме от Георги Згуров-Гурко от Анимационерите и М Фортно Диско. Той пръв ни подаде ръка и ни покани в неговото предаване по Z-Rock в понеделник.
Гордеем се с някои от имената, които вече въртим. Не сме очаквали за няколко дни само да ни потърсят такива хора. Не искаме да споменаваме конкретни имена, искаме да сме безпристрастни и да не налагаме собствения си вкус.
Най-общо дефинираме жанра ни като инди, макар че това понятие няма много смисъл в България. Инди наричат например Остава - е как така? Но не сме върнали никой, който е донесъл музиката си при нас.
Ако при вас дойде Графа, ще го върнете ли?
Не! Но вероятно той сам ще се откаже, защото хората, слушателите ще започнат да го плюят. Както и вече правят по отношение на някои групи или парчета. И точно това е важното. Искаме да оставим слушателите да определят границите на това, което харесват, не ние да им ги налагаме.
Има групи, които ни казват - оставили сме си нещата за свободен даунлоуд, идете и вземете каквото си харесате. Ама не е е това идеята. Идеята е ти сам да дадеш онова, което сметнеш за най-добро за нас, най-подходящо за тази плейлиста и затова аз да го кача там. Има хора, които от цял албум качват една песен.
А когато някой качи целия албум, какво правите?
За момента платформата ни е още бета. Трябва малко да се изчака, за да се събере достатъчно материал. В момента просто пускаме всичко. Когато нещата нараснат, пак никой няма да бъде изгонен, но ще има известна подредба - по-скоро по часове, отколкото по жанрове.
За жанровете хората се ядосват и това засега е най-големият проблем. Метълите например не искат да слушат нещо, което им звучало като Мариус Куркински. Съжаляваме, но при нас така ще бъде! Може да си изцапате ушите с някаква друга музика, която не е метъл. Има и поп в широкия смисъл на думата, а след това може да чуете и някоя резачка. Това е форматът на радиото. Най-общо всичко е обединено от това, че е музика, която се прави от българи.
Какви цели си поставяте с този проект?
Имаме план минимум, има и план максимум. Максимумът е радиото ни да се превърне в една платформа, която да се слуша от скаути на някакви големи международни продуцентски компании и издателски къщи, които да си харесат някои от тези изпълнители.
Наясно ли сте обаче, че така поемате една огромна отговорност? Поставяйки си такава цел, оттук нататък на вас ще гледат по различен начин - ще трябва да организирате събития, инициативи. Родили сте си едно детенце, образно казано, което вече ще трябва да го обгрижвате яката по всякакъв начин. Иначе най-много до 6 месеца то ще ви изяде главата, ако не полагате кански усилия по него.
Вече има сигнали за това! (бурен смях) Е, след едно ниво нещата наистина ще стоят така. Но още не сме стигнали дотам. Ако пък се случи още след 6 месеца, значи ще трябва да се пенсионираме и да се занимаваме само с това. Но разчитаме на това, че имаме опит в независимия пъблишинг в България. Имали сме доста проекти и знаем, че не става за 6 месеца. Дори и първоначално да има такъв интерес, какъвто наблюдаваме в момента.
Наясно ли сте наистина какво сте създали? Дефинирайте го в едно просто изречение!
Платформа за независима музика. Която да издигне изпълнителите на нея на едно по-високо ниво на популярност.
А според вас MySpace, Facebook, Soundcloud, YouTube, Vbox7 какво са? Също платформи. С какво вашата е по-различна или повече от тях?
Харесаха ли ти изпълненията, които чу при нас? Добре. Но никога не си чувал за тези групи и изпълнители, нали? Е, те всичките си имат MySpace, Facebook, Soundcloud, YouTube, Vbox7 и какво ли не още и си ги правят шарени и всякакви. Само че там ходят само онези, които вече знаят съответните изпълнители и сами са ги потърсили - затова и те не са ти известни. А като ги чуеш при нас и ти харесат - тогава вече можеш да ги потърсиш там, ние имаме линк към техните страници под всяка песен. Сега ясно ли е каква е разликата между нашата платформа и всички други останали?
А нещо между програмата максимум и програмата минимум имате ли?
Бихме искали да излъчим някакъв концерт или хепънинг на живо. Защото това също не се прави. И си е амбициозно начинание. Не знам дали ще ни стигне инфраструктурата, но може и да се получи.
Не е ли много непретенциозно това, че проектът ви няма бизнес амбиции? Това, в което няма бизнес, обикновено не свършва добре.
Да, но ако бяхме вкарали бизнес в цялото начинание, то пък нямаше да тръгне въобще! Вероятно все пак няма да можем да избегнем наличието на бизнес в целия проект. Ако се развие така, както очакваме, няма да можем да избегнем бизнес аспектите. Но това не е на дневен ред и смятаме да го отлагаме, докато е възможно.
Гледали сте „Социална мрежа", нали? Взехте ли си някакви поуки?
Да, но да не забравяме, че се намираме в България...
Чакайте, как в България?! Вие правите проект в интернет. Намирате се в света! Ако сте в България, какъв лейбъл искате да заинтересувате - на Мария Илиева ли?! В България няма лейбъли в бизнес смисъла на думата. Трябва много ясно да си дефинирате къде сте и с кого сте, иначе...
Да, но по света има достатъчно други платформи, които са отворени за всеки, включително и за българи. И част от нашите контрибутори са качили свои неща и там. Добре! И как точно ще изпъкне там този български автор? Особено ако пее на български! Ами ако пее на английски?! Тогава е даже още по-зле. Как ще изпъкне сред хилядите други имена там? А при нас ще го слушат българи. Лесно могат да направят разликата с всичко друго, което звучи по ефирните радиостанции.
А вие как ще изпъкнете сред 30 други ефирни радиостанции само в София и още безброй други онлайн?
Със сигурност никой не пуска нищо такова като нас. Никой няма интерес да прави плейлиста с едно мелодично парче и следващото - някаква резачка, която ще отврати домакините, които примерно си бъркат манджата на печката, и ще врътнат копчето на друга станция. Нашата цел не е да задържим колкото се може повече слушателя при нас, за да му пуснем реклама. Ние не сме комерсиална ефирна станция.
Нашата мисия е да създадем едно място, което да дава глас на музикантите. Да им даде самочувствие, че някой се интересува от тях, от техния труд и тяхното изкуство. Защото ако ни няма нас сега, тези хора ще поработят още известно време, ще запишат няколко хубави неща и после ще се сблъскат с тази грозна действителност у нас и с това нежелание на продуценти, радиостанции, лейбъли да ги промотират по една или друга причина.
Музикантите в България досега са срещнали много затворени врати. Тук просто има само един тип врати - затворени. И те просто ще си отидат на скучната работа някъде. Ще станат я счетоводители, я ще продават дюнери или чорапи на пазара например - каквото там се уредят, за да преживяват. И с музиката им ще бъде свършено.
Кой печели от това?! Нито ние като общество и слушатели, нито те. Ние като слушатели и ентусиасти решихме да инвестираме част от времето и познанията си и малко пари, за да дадем своя принос за развитието на тази сцена.
Не всички музиканти са бедни, някои от тях имат достатъчно средства за да влязат в студио, да направят един продукт и да го представят. Но след това всичко потъва. Не може ти като потребител да потребяваш един продукт, една музика, която ти прави деня, но авторът й да не получава никаква възвращаемост за това. Защото в един момент те - авторите, ще спрат да го правят това. Какво ще слушаш тогава и какъв ще бъде светът ти без тях?
...
Имам още много въпроси към Виолета и Георги, на някои от които те нямат отговор. Съмнението ми, че знаят какво правят, е изчезнало. Но на негово място се е появила загриженост, че може да не успеят да се справят (сами) с това, което са създали.
А то изглежда да е като точното нещо в точното време и на точното място. В България точно е узряла и публика, която иска да чуе нещо различно от 5-те набедени за популярни имена, известни повече с това, че са известни, и са се появили достатъчно много, свежи и интересни музиканти и артисти, които обитават някъде там ъндърграунд, просто защото живот няма и отгоре „он дъ граунд"-а.
„Как да ти кажем къде ще бъдем след 6 месеца? Та само преди 3 месеца нищо от това не съществуваше - нямаше сайт, нямаше радио, нямаше я идеята даже. Как тогава да прогнозираме какво ни чака даже и в следващите 3 месеца? Правим това, в което вярваме и то в един момент ще ни отведе някъде", казват ми двамата, преди да тръгнат по пътя си.
Знам само, че ще им стискам палци. И много искам да успеят.
Браво на хората. Искат нещо и го правят. И то интелигентно нещо.