Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митовете за грънджа, Кобейн и Нирвана

Кърт се самоуби. Той беше разнебитен, пълен с гняв и отчаяние. Беше ядосан на звукозаписната си компания, която си мислеше, че го притиска прекалено; на колегите си, с което вече не искаше да свири; и на себе си, задето е такова мрачно копеле.
Снимка: GettyImages
Кърт се самоуби. Той беше разнебитен, пълен с гняв и отчаяние. Беше ядосан на звукозаписната си компания, която си мислеше, че го притиска прекалено; на колегите си, с което вече не искаше да свири; и на себе си, задето е такова мрачно копеле.

Eвърет Тру, човекът, избутал инвалидната количка с певеца на сцената за последното му шоу във Великобритания обяснява как стоят нещата

За първи път отлетях за Сиатъл в началото на 1989. Бях помолен от Melody Maker да напиша статия за лейбъла Sub Pop Records и най-важната им тогава група Mudhoney. Това беше първото ми пътуване до САЩ. Сиатъл ми се струваше като Изумрудения град, но вместо с приказни герои бе пълен с хора дълги коси, хард-рок, яко пиене, етно-банди, повлияни от ранните Black Sabbath и гаражния рок на 60-те години. Аз се наливах с евтина мексикански бира с опърпаните музиканти по кръчмите и постепенно се влюбих в това място.

Няколко дни след като пристигнах, в Сиатълския университет имаше представяне на лейбъла - Girl Trouble, Skin Yard, Nirvana и Fluid. Nirvana току-що бяха издали дебютния си сингъл Love Buzz. Аз също бях музикант по онова време и затова поисках да се кача на сцената. Така се озовах пред 800 крещящи фена.

След като се върнах у дома, статията ми за Sub Pop помогна на лейбъла и неговите банди да тръгнат по пътя към своето (временно) световно господство. Много пъти групите са ме канили на свои концерти : "Хей, защо не се качиш на сцената с нас тази вечер като в онази луда вечер в Сиатъл?"

Така през годините се оказвах често рамо до рамо с Nirvana. Бях на последното им турне в САЩ и избутах Кърт Кобейн на сцената в инвалидна количка на фестивала в Рединг през 1992 - последното им шоу във Великобритания преди 19 години. Носят се слухове, че съм запознал Кобейн със съпругата му Къртни Лав, но това е съвсем друга история.

Много се изговори за грънджа след смъртта на Кобейн през 1994 г. Как този стил сложи Сиатъл на картата, как възроди рок музиката, как е само медийна шумотевица. И тъй като албумът Nevermind на Nirvana приближава 20-та си годишнина след месец, времето е подходящо да се развенчаят някои митове.

Грънджът идва от Сиатъл

Не е вярно. Sub Pop използва думата през 1988 г. за промоцията на албум на Green River - "стържещи вокали, силен звук, гръндж - все неща, които разрушиха морала на цяло едно поколение". Думата обаче е в обръщение от десетилетия. Смята се, че е употребена за първи път през 1957 г. за описание на албум на Джони Бърнет.

Когато вокалът на Mudhoney Марк Арм казва в интервюто си с мен, че "улиците на Сиатъл са постлани с гръндж", той използва термина пренебрежително. Гръндж като обратното на злато. Нещо безполезно.

Някои смятат, че думата гръндж започва да се употребява за първи път в Австралия заради пъкнарите от Scientists. Гръндж не е метъл от предградията, независимо какво твърдят Alice In Chains и Pearl Jam. Той е първичен безхитростен рок, много пот, бира и силни баси.

Грънджът е доминиран от мъжете

Жените са много добре представени в него. L7, Lunachicks, Dickless, STP, 7 Year Bitch. Къртни Лав. Babes in Toyland е женска банда, чиито първи два албума са сред най-важните в целия стил. Грънджът е неразривно свързан и с Riot Grrrl.

Nirvana е група от Сиатъл

Кърт Кобейн и Крис Новоселич, основателите на Nirvana, израсват в депресарския дървосекачески град Абърдийн, щат Вашингтон. Дейв Грол е от Вашингтон, окръг Колумбия. Крис и Кърт се местят от родния си град, но не в Сиатъл, а в близките Олимпия и Такома, защото наемите са по-евтини. Кърт остава в Олимпия чак докато Nevermind става хит № 1 в класацията на Billboard. После се мести в Лос Анджелис, а чак след това в Сиатъл.

Кърт Кобейн е убит

Самата природа на самоубийството оставя широко отворени врати към теориите на конспирацията. На него не присъства никой друг освен извършителят. Кърт се самоуби. Той беше разнебитен, пълен с гняв и отчаяние. Беше ядосан на звукозаписната си компания, за която си мислеше, че го притиска прекалено; на колегите си, с които вече не искаше да свири; и на себе си, задето е такова мрачно копеле.

Кобейн не искаше да бъде известен

Той просто нямаше представа до какво ще доведе славата. Той е горд с музиката си. Искаше тя да бъде слушана от възможно най-много хора, но това също му създаде конфликт. Кърт се бе учил от хора като основателя на K Records Калвин Джонсън и бившата си приятелка Тоби Вейл, които ревностно вярваха, че правят всичко за себе си, далеч от корпоративната машина. Кърт искаше да продава. Просто не искаше да се продаде.

Кобейн е написал по-голямата част от втория албум на Hole, Live Through This

Кърт изпя бек вокалите на две песни от този албум. Написал е и едно парче от В-страната (Old Age), но дори не е споменат като автор. И това е всичко. Това твърдение е толкова подвеждащо, колкото да кажем, че Къртни Лав е написала по-голямата част от третия албум на Nirvana, In Utero: със сигурност се вижда влиянието й в текстовете на Кърт, но нищо повече. Преди двамата да се срещнат, стиховете му бяха доста отнесени, после стават далеч по-директни.

Nevermind не струва

Някои твърдят, че този албум е предателство спрямо корените на Nirvana. Както и че Кобейн е обичал Bay City Rollers колкото пънк рока на Half Japanese и Beat Happening. А истината е, че си падаше по момичешки поп и АББА.

Подозирам, че тези, които твърдят, че Nevermind прилича на албум на Motley Crue просто не са слушали Motley Crue. Същото важи и за тези, които забелязват прилики между Smells Like Teen Spirit и парчето на Boston - More Than a Feeling.

Пропускате нещо много важно. Големите банди отиват отвъд влиянията си.

Гръндж е всичката тъмна, мрачна, самосъжалителна музика

Разбира се, че Soundgarden са мрачни. Разбира се, че Кърт Кобейн можеше да бъде голям депресар. Разбира се, че вали много в Сиатъл. Но Тад Дойл е толкова добродушен колкото и страховито изглеждащ. Марк Арм е може би най-забавният човек по северозападното Тихоокеанското крайбрежие.

През 1992 г. на фестивала в Рединг валеше като из ведро. Земята се разкаля. В неделя стана страшно, когато зрителите започнаха да замерят бандите с кал. Артистите реагираха различно. Донита от L7 хвърли използван тампон към тълпата. Mudhoney оставиха инструментите си и започнаха да крещят на публиката:

"Хей, момчета, не може така" подиграваше се Марк Арм. "Вие сте свикнали само футбол да играете и да се ритате в топките." Тогава една кална буца го улучи в лицето. "Това ще ми е за урок", каза той. "Никога не дразни въоръжена тълпа."

Кобейн е единствената жертва на грънджа

Андрю Ууд от Mother Love Bone. Мия Запата от GITS. Кристен Пфаф от Hole. Лейн Стейли от Alice in Chains. Поетът Стивън - Джеси - Бърнстейн. Почивайте в мир.

Грънджът има впечатляващо наследство

Smashing Pumpkins. Puddle of Mudd. Silverchair. Bush. Muse. Ash. Кортни Лав. Better Than Ezra. Pearl Jam. Stone Temple Pilots. Live. Staind. Creed. Candlebox. Страхотно наследство!

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените