Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митовете за грънджа, Кобейн и Нирвана

Кърт се самоуби. Той беше разнебитен, пълен с гняв и отчаяние. Беше ядосан на звукозаписната си компания, която си мислеше, че го притиска прекалено; на колегите си, с което вече не искаше да свири; и на себе си, задето е такова мрачно копеле.
Снимка: GettyImages
Кърт се самоуби. Той беше разнебитен, пълен с гняв и отчаяние. Беше ядосан на звукозаписната си компания, която си мислеше, че го притиска прекалено; на колегите си, с което вече не искаше да свири; и на себе си, задето е такова мрачно копеле.

Eвърет Тру, човекът, избутал инвалидната количка с певеца на сцената за последното му шоу във Великобритания обяснява как стоят нещата

За първи път отлетях за Сиатъл в началото на 1989. Бях помолен от Melody Maker да напиша статия за лейбъла Sub Pop Records и най-важната им тогава група Mudhoney. Това беше първото ми пътуване до САЩ. Сиатъл ми се струваше като Изумрудения град, но вместо с приказни герои бе пълен с хора дълги коси, хард-рок, яко пиене, етно-банди, повлияни от ранните Black Sabbath и гаражния рок на 60-те години. Аз се наливах с евтина мексикански бира с опърпаните музиканти по кръчмите и постепенно се влюбих в това място.

Няколко дни след като пристигнах, в Сиатълския университет имаше представяне на лейбъла - Girl Trouble, Skin Yard, Nirvana и Fluid. Nirvana току-що бяха издали дебютния си сингъл Love Buzz. Аз също бях музикант по онова време и затова поисках да се кача на сцената. Така се озовах пред 800 крещящи фена.

След като се върнах у дома, статията ми за Sub Pop помогна на лейбъла и неговите банди да тръгнат по пътя към своето (временно) световно господство. Много пъти групите са ме канили на свои концерти : "Хей, защо не се качиш на сцената с нас тази вечер като в онази луда вечер в Сиатъл?"

Така през годините се оказвах често рамо до рамо с Nirvana. Бях на последното им турне в САЩ и избутах Кърт Кобейн на сцената в инвалидна количка на фестивала в Рединг през 1992 - последното им шоу във Великобритания преди 19 години. Носят се слухове, че съм запознал Кобейн със съпругата му Къртни Лав, но това е съвсем друга история.

Много се изговори за грънджа след смъртта на Кобейн през 1994 г. Как този стил сложи Сиатъл на картата, как възроди рок музиката, как е само медийна шумотевица. И тъй като албумът Nevermind на Nirvana приближава 20-та си годишнина след месец, времето е подходящо да се развенчаят някои митове.

Грънджът идва от Сиатъл

Не е вярно. Sub Pop използва думата през 1988 г. за промоцията на албум на Green River - "стържещи вокали, силен звук, гръндж - все неща, които разрушиха морала на цяло едно поколение". Думата обаче е в обръщение от десетилетия. Смята се, че е употребена за първи път през 1957 г. за описание на албум на Джони Бърнет.

Когато вокалът на Mudhoney Марк Арм казва в интервюто си с мен, че "улиците на Сиатъл са постлани с гръндж", той използва термина пренебрежително. Гръндж като обратното на злато. Нещо безполезно.

Някои смятат, че думата гръндж започва да се употребява за първи път в Австралия заради пъкнарите от Scientists. Гръндж не е метъл от предградията, независимо какво твърдят Alice In Chains и Pearl Jam. Той е първичен безхитростен рок, много пот, бира и силни баси.

Грънджът е доминиран от мъжете

Жените са много добре представени в него. L7, Lunachicks, Dickless, STP, 7 Year Bitch. Къртни Лав. Babes in Toyland е женска банда, чиито първи два албума са сред най-важните в целия стил. Грънджът е неразривно свързан и с Riot Grrrl.

Nirvana е група от Сиатъл

Кърт Кобейн и Крис Новоселич, основателите на Nirvana, израсват в депресарския дървосекачески град Абърдийн, щат Вашингтон. Дейв Грол е от Вашингтон, окръг Колумбия. Крис и Кърт се местят от родния си град, но не в Сиатъл, а в близките Олимпия и Такома, защото наемите са по-евтини. Кърт остава в Олимпия чак докато Nevermind става хит № 1 в класацията на Billboard. После се мести в Лос Анджелис, а чак след това в Сиатъл.

Кърт Кобейн е убит

Самата природа на самоубийството оставя широко отворени врати към теориите на конспирацията. На него не присъства никой друг освен извършителят. Кърт се самоуби. Той беше разнебитен, пълен с гняв и отчаяние. Беше ядосан на звукозаписната си компания, за която си мислеше, че го притиска прекалено; на колегите си, с които вече не искаше да свири; и на себе си, задето е такова мрачно копеле.

Кобейн не искаше да бъде известен

Той просто нямаше представа до какво ще доведе славата. Той е горд с музиката си. Искаше тя да бъде слушана от възможно най-много хора, но това също му създаде конфликт. Кърт се бе учил от хора като основателя на K Records Калвин Джонсън и бившата си приятелка Тоби Вейл, които ревностно вярваха, че правят всичко за себе си, далеч от корпоративната машина. Кърт искаше да продава. Просто не искаше да се продаде.

Кобейн е написал по-голямата част от втория албум на Hole, Live Through This

Кърт изпя бек вокалите на две песни от този албум. Написал е и едно парче от В-страната (Old Age), но дори не е споменат като автор. И това е всичко. Това твърдение е толкова подвеждащо, колкото да кажем, че Къртни Лав е написала по-голямата част от третия албум на Nirvana, In Utero: със сигурност се вижда влиянието й в текстовете на Кърт, но нищо повече. Преди двамата да се срещнат, стиховете му бяха доста отнесени, после стават далеч по-директни.

Nevermind не струва

Някои твърдят, че този албум е предателство спрямо корените на Nirvana. Както и че Кобейн е обичал Bay City Rollers колкото пънк рока на Half Japanese и Beat Happening. А истината е, че си падаше по момичешки поп и АББА.

Подозирам, че тези, които твърдят, че Nevermind прилича на албум на Motley Crue просто не са слушали Motley Crue. Същото важи и за тези, които забелязват прилики между Smells Like Teen Spirit и парчето на Boston - More Than a Feeling.

Пропускате нещо много важно. Големите банди отиват отвъд влиянията си.

Гръндж е всичката тъмна, мрачна, самосъжалителна музика

Разбира се, че Soundgarden са мрачни. Разбира се, че Кърт Кобейн можеше да бъде голям депресар. Разбира се, че вали много в Сиатъл. Но Тад Дойл е толкова добродушен колкото и страховито изглеждащ. Марк Арм е може би най-забавният човек по северозападното Тихоокеанското крайбрежие.

През 1992 г. на фестивала в Рединг валеше като из ведро. Земята се разкаля. В неделя стана страшно, когато зрителите започнаха да замерят бандите с кал. Артистите реагираха различно. Донита от L7 хвърли използван тампон към тълпата. Mudhoney оставиха инструментите си и започнаха да крещят на публиката:

"Хей, момчета, не може така" подиграваше се Марк Арм. "Вие сте свикнали само футбол да играете и да се ритате в топките." Тогава една кална буца го улучи в лицето. "Това ще ми е за урок", каза той. "Никога не дразни въоръжена тълпа."

Кобейн е единствената жертва на грънджа

Андрю Ууд от Mother Love Bone. Мия Запата от GITS. Кристен Пфаф от Hole. Лейн Стейли от Alice in Chains. Поетът Стивън - Джеси - Бърнстейн. Почивайте в мир.

Грънджът има впечатляващо наследство

Smashing Pumpkins. Puddle of Mudd. Silverchair. Bush. Muse. Ash. Кортни Лав. Better Than Ezra. Pearl Jam. Stone Temple Pilots. Live. Staind. Creed. Candlebox. Страхотно наследство!

 

Най-четените