За много певци и автори на песни настъпва време, когато записват албум с песни на други изпълнители. Това прави и Питър Гейбриъл със “Scratch My Back”, който от броени дни е на пазара. Това е първият му солов студиен албум от осем години в многопосочната му кариера: технологични проекти, музикални колаборации, хуманитарни инициативи и бащинство.
“Съществува движение за бавно хранене,” казва той в скорошно интервю. “Мисля, че аз съм част от движението за бавна музика.”
Албум с кавъри може да бъде трибют или хаотична смесица, диск за еднократна употреба или изявление за това кое е скъпо на сърцето на някой автор. Дискът може да имитира оригиналните аранжименти по начина, по който подходиха Сийл и Род Стюърт към скорошните си колекции със соул музика, или да прилага характерен личен подход, както Роузан Кеш направи с “The List”. Междувременно в офисите на звукозаписните фирми растат надеждите, че познат глас и позната песен могат да направят музиката по-успешна - заедно с масираните излъчванията по радиата.
Гласът на Гейбриъл е най-разпознаваемият аспект в новия албум. Той е баритонът с тембър на древен моряк, който даваше тежест на ранните Genesis, на хитовете на Гейбриъл от 70-те и 80-те като “Solsbury Hill” и “Sledgehammer” до “Down to Earth”, номинираната за "Оскар" песен, която той написа с Томас Нюман за саундтрака на “Уол-И” през 2008 г. Но в “Scratch My Back” Гейбриъл е поставил гласа си в нови, непознати територии.
Материалът в диска е от автори на рок музика, включително колеги на Гейбриъл и сценични ветерани като Нийл Йънг, Radiohead и Дейвид Бауи, същевременно включващ и инди рокери като Arcade Fire и Bon Iver. (Най-новите песни са от 2008 г.: “Flume” на Bon Iver и “The Power of the Heart” на Лу Рийд.) Но песните не са тежки: в основната си част те се реят и плъзгат. Само една от тях - обезверената “I Think It’s Going to Rain Today” на Ранди Нюман напомня оригинала. Другите кавъри на Гейбриъл са бавни, мрачни и целенасочено различни, подкрепени от оркестър и камерни ансамбли.
“Опитвах се да направя сериозен, зрял албум,” казва 60-годишният певец, отпивайки от чашата с чай и пресягайки се към чиния с плодове във фоайето на хотел "Мърсър" в Сохо. “Подходих към слушателите с идеята, че те могат да възприемат различна музика и текст. Не че съм търсил преди най-ниското общо кратно, но има има игривост и наивност в някои от по-старите ми неща, които не присъстват в този албум.”
Много от аранжиментите са строги и почти зловещи, а настроението дори в любовните песни е на безнадеждност. “Щастливата музика, която е наистина весела, е вероятно най-трудна за писане,” казва Гейбриъл. “Мисля, че нещастните неща са по-естествени за човешкото състояние и може би по-пречистващи.”
И тук Гейбриъл съзнателно си е налагал граници и условия, защото по негови собствени думи той приема пречките за по-полезни от пълната свобода. “По-добър съм в това да се опитвам да заобиколя нещо, отколкото да изграждам нещо,” споделя той.
Певецът е избирал материала като някакъв вид експеримент по социални мрежи. “Scratch My Back” получава това заглавие, защото когато Питър Гейбриъл избира песен, той иска от автора й да запише в отговор песен на Гейбриъл. Първоначалният план е бил да излязат два албума в тандем. Авторите на песните се съгласили — с изключение на Дейвид Бауи, чийто съавтор в “Heroes,” Брайън Ино, ще участва в проекта — но сроковете не били спазени. “Може и да не обхванем всички, но се надявам да успеем.“
Вместо това всеки месец Гейбриъл смята да пуска за цифрово теглене по две песни в iTunes. Поредицата стартира през януари с неговата версия на “The Book of Love” на Magnetic Fields, съчетана с изпълнение от Magnetic Fields на неговата “Not One of Us”. Стефин Мерит, авторът на песните на Magnetic Fields, казва, че е избрал нея, тъй като тя е “тази, с която се чувствах най-комфортно да направя моя хор на зли джуджета.” Вторият цифров сингъл комбинира Гейбриъл, пеещ “Boy in the Bubble” с версия на Пол Саймън, изпълняващ “Biko.”
Гейбриъл е записвал “The Book of Love” преди години, когато е имал малко свободно време в студиото със струнна секция. Песента влиза в саундтрака на излезлия през 2004 г. филм с Ричард Гиър и Дженифър Лопес “Ще танцуваме ли?” и натрупва популярност като песен за сватби (освен другите и за сватбата на Ева Лонгория с Тони Паркър). ТВ сериалът “Scrubs” я използва за заключителния си епизод през 2009 г., а милиони хора са гледали клипове в YouTube с парчето.
“Първо си помислих "Колко е смешно, той е подходил напълно различно към тази песен” казва Мерит в свое интервю. “Но след няколко прослушвания я намирам за много приятна. Моята версия на песента акцентира върху хумора, а неговата - върху патоса. Разбира се, ако можех да пея като него, не би се налагало да бъда хумористичен.”
Arcade Fire са работили по “Games Without Frontiers” на Гейбриъл, докато Реджина Спектър още избира коя песен на Гейбриъл да изпее. “Scratch My Back” включва “My Body Is a Cage” на Arcade Fire и “Apres Moi” на Спектър. Тя разкрива: “Хубаво е да чувам песента не с моя глас. Връзката с моя глас вече я няма и сега песента не принадлежи само на мен.”
Когато в крайна сметка решава да направи цял албум с кавъри, Гейбриъл изключва барабаните и китарите. Той избира да се откаже от елементите на фънк, соул и уърлд музика, които изпълваха последните му албуми. Вместо това е решен да изчисти песните до чистата мелодия и текст.
Гейбриъл обръща наопаки и обичайния си процес на записи. Вместо да пише и аранжира песните преди да завърши вокалите, за “Scratch My Back” вокалите се появяват първи, записани на съвсем леко акомпанирани демозаписи. Изпълненията са бавни и мрачни, спадайки до шепот или набиращи сила до степен на вой. Гласът на Гейбриъл звучи отчаян и беззащитен, залавяйки се за мелодията като за спасителен пояс. “Когато остаряваш, някои от най-високите ноти отпадат, а се появяват такива от по-ниските, което ми харесва,” споделя Гейбриъл. “Когато слушаш Ленърд Коен или Джони Кеш, виждаш предимствата на ниския край на гамата.”
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
