Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-добрите траш метъл албуми, които не са дело на голямата четворка

Най-добрите траш метъл албуми, които не са дело на голямата четворка

Светът на траш метъла в исторически план е доминиран от голямата четворка - и четирите всеобщо признати групи от този елитен клуб са допринесли най-много за популяризирането на жанра.

Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax не се нуждаят от представяне и влиянието им върху цялата тежка музика е огромно.

Но разбира се, траш метълът съвсем не се изчерпва с тях и е пълен с качествени групи и албуми от 80-те до днес.

В чест на групите извън голямата четворка, заслужаващи не по-малко внимание, открояваме 7 от най-значимите и качествени траш албуми, които не са на някой от големите 4.

Exodus - Bonded by Blood (1985)

Първата група на бъдещия китарист на Metallica Кърк Хамет е сред пионерите в американския траш и една от най-значимите формации в жанра.

Дебютът им Bonded by Blood има изключително влияние върху бъдещето на траш метъла, но оттогава много пъти се е коментирало, че ако не беше излязъл със закъснение (когато Хамет вече е напуснал), бъдещето на Exodus можеше да е далеч по-бляскаво.

Според мнозина, голямата четворка на траша можеше да е голяма петорка, но за съжаление Exodus се сблъскват с твърде много проблеми, включително скандали между музикантите и между тях и лейбълите им, две дълги паузи в дейността, смърт на бивши членове и наркозависимост.

С всяка изминала година обаче сътвореното от Exodus сякаш се оценява все повече - а по-добре късно, отколкото никога.

Testament - The Legacy (1987)

И тук говорим за знаменит дебютен албум, който може и да не е толкова важен за развитието на траша като Bonded by Blood, но е не по-малко качествен и дори може би още по-консистентен от началото до края.

Калифорнийците от Testament знаят как да съчетават мелодичността с мощта и тежкото звучене в песни като Over the Wall, The Haunting, Do or Die и Apocalyptic City.

В крайна сметка този албум не застрашава господството на Metallica в жанра, но дава страхотен тласък за кариерата на Testament и групата съществува вече над 40 години.

Kreator - Extreme Aggression (1989)

През 80-те кралете на немския траш непрестанно разширяват границите на брутализма в музиката си - и подготвят почвата за дет метъла и за други екстремни стилове с разбиващи албуми като Pleasure to Kill и Terrible Certainty.

Но може би най-завършеното им творение е Extreme Aggression, с което Kreator постигат и най-силни продажби в Щатите в онзи период.

Едва по-късните албуми на германците им носят повече мейнстрийм популярност, а в наши дни активната им дейност продължава с подготвянето на албум №16 след над 40-годишно съществуване на сцената.

Nuclear Assault - Handle with Care (1989)

Басистът Дан Лилкър напуска Anthrax скоро след излизането на първия албум на групата.

Впоследствие той основава Nuclear Assault заедно с вокалиста Джон Конъли с цел да развие по-агресивно и експериментално звучене от това на Anthrax.

Мисията е изпълнена най-убедително в третия албум Handle with Care, който се оказва и най-успешният в кариерата на Nuclear Assault.

Преди две години групата обяви, че приключва съществуването си, но преди това остави предостатъчно качествен материал.

Dark Angel - Time Does Not Heal (1991)

Това е може би последният от есенциалните албуми, издадени по време на златната ера на траш метъла.

Той се оказва и последен (засега) в кариерата на калифорнийската група, която така и не постига голям комерсиален успех, макар че го заслужава.

Time Does Not Heal е рекламиран с прочута фраза - че съдържа "9 песни, 67 минути и 246 рифа", преброени лично от невероятния барабанист на групата Джийн Хоглан.

Dark Angel доказват, че траш метълът е много повече от "тресня" и наред с бясно препускащите темпа и безкомпромисната тежест на звученето, въвеждат и прогресив елементи, които оказват своето влияние и на дет метъл сцената.

За щастие, групата възобнови дейност през последните години и работи по петия си студиен албум, така че още не сме видели всичко от тях.

Flotsam & Jetsam - Doomsday for the Deceiver (1986)

Преди да бъде привлечен в Metallica, за да замени огромния Клиф Бъртън, Джейсън Нюстед свири на бас в трашърите от Аризона Flotsam & Jetsam.

Дебютният албум на бандата Doomsday for the Deceiver се оказва и последният с участието на Нюстед. Именно той пише и повечето текстове на песните.

Изданието демонстрира изключителния потенциал на групата, който за съжаление остава неоползотворен в пълна степен след напускането на Нюстед.

Все пак Flotsam & Jetsam продължават да правят музика десетилетия наред след успешния дебют.

Overkill - The Years of Decay (1989)

Като една от най-първите траш банди в историята, Overkill също заслужават място в този списък.

Четвъртият им албум The Years of Decay е може би най-силният в богатата им дискография и с него те постигат голям пробив.

В албума Overkill звучат по-полирано, комплексно и епично от преди, а The Years of Decay съдържа и една от най-популярните им песни Elimination.

За съжаление, след албума бандата е напусната от китариста си Боби Густафсон, но остава много активна чак до днес и последният им албум излезе през миналата година.

 

Най-четените