България може да покрие до година критериите за влизане в Шенген и до три години - за еврозоната, макар те да не са лесни, заяви председателят на Европейския парламент Йежи Бузек. За да се случи това, е необходимо да бъдат извършени много реформи, но те ще доведат и до редица предимства, коментира той.
Също така Бузек се надява процедурите по извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" да завършат напълно с финансова подкрепа на ЕС в размер 180 млн. евро. Според председателя на европарламента са предвидени средства и за други енергийни проекти. Като приоритетен въпрос при срещата на Бузек с премиера Бойко Борисов е обсъждана темата за сигурността на енергийните доставки. "Хората много добре разбират и чувстват кога спира парното", каза председателят на Европейския парламент. "Ние заедно ще се погрижим това да не се случва", обещава той.
По време на лекцията си в СУ бе засегнат и болезненият въпрос с европейската позиция към генно модифицираните организми. Самият шеф на европарламента не одобрява ГМО, тъй като не е доказан техният дългосрочен ефект, но няма как те да бъдат забранени, тъй като е необходимо да се взема предвид и изхранването на милиардите хора по света, които нямат друга възможност. По негови думи без храни с генно модифицирани организми, много хора биха умрели от глад и "трябва да мислим не само за себе си, но и за хората от Южна Америка и Африка".
При посещението си Бузек е отделил време и за среща с президента Георги Първанов, на която е дал висока оценка за ролята на страната в развитието и прилагането на европейските политики в областта на енергетиката, разширяването и източното партньорство. Според него България има "стратегическо значение като ключов фактор за оформянето на отношенията на ЕС с неговите съседи на изток", както и за политиката на разширяване. Засегнат е бил и въпросът за създаването на Дунавска стратегия на ЕС.
Бузек е у нас по покана на председателя на НС Цецка Цачева - и по време на гостуването си на българска земя е обсъдил с нея ролята на националните парламенти в светлината на Лисабонския договор, сътрудничеството им с Европейския парламент, както и "общата отговорност" на гражданите на ЕС, свързана с преодоляването на кризата и създаването на повече работни места за европейци.
