Българският участък от газопровода "Южен поток" вече се строи край монтанското село Расово, където ще има компресорна станция. В България са общо три.
Премиерът Пламен Орешарски и ръководителят на "Газпром" Алексей Милер наблюдаваха първата заварка чрез жива връзка в Гранитната зала на Министерски съвет, по време на продължилия по-малко от двайсетина минути съвместен брифинг след 4-часова среща.
На практика "брифинг" нямаше, тъй като не беше разрешено на журналистите да задават въпроси. Затова остана отворен един от най-важните въпроси - ще бъде ли разрешен достъп до тръбата на трети страни, каквито са изричните изисквания на Третия енергиен пакет на ЕС.
За руската визита, при която с Милер беше и министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак, не беше обявено публично до късно снощи.
Предварителното съобщение на правителствената информационна служба не посочваше тема на срещата между Орешарски и Милер. Последните еднодневни посещения на газовия шеф в България бяха свързани само с изграждането на тръбата, което у нас се отлага поне три пъти.
Един от първите ходове на кабинета "Орешарски" бе да се ангажира с ускоряване на проекта, чието строителство Москва настояваше да започне преди края на 2013 г.
"Южен поток" е най-мащабният инвестиционен проект в Европа, чиято необходимост се диктува от нарастващата нужда от газ. Това е най-важният енергиен проект за целия Европейски съюз", обяви Милер след срещата, продължила няколко часа.
Брюксел обаче не дава спецстатут на газопровода, който да позволи на "Газпром" да заобиколи изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС за достъп на трети страни до тръбата. Официалната позиция на Европейската комисия се очаква през ноември, но предварителни сондажи показаха, че това няма да се случи.
Шефът на "Газпром" обяви ползите за България - по-ниски цени на синьото гориво, тъй като посредниците отпадат, 3.5 млрд. евро преки инвестиции, над 2000 нови работни места за специалисти, нова газопреносна инфраструктура и повишена "инвестиционна привлекателност".
"Днес бяха доуточнени основните параметри на този проект. Българската страна няма да инвестира нито лев, но параметрите са направени така, че те са изгодни за България", изтъкна премиерът Пламен Орешарски, обещавайки максимално съдействие от българската страна.
Проектът в българската територия ще бъде финансиран от Русия, като след това сумата ще бъде приспадната от транзитните такси. От 2018 г. България ще получава и дивидент в размер на над 750 млн. евро.
Орешарски напусна пресконференцията преди края й, оставяйки енергийния министър Драгомир Стойнев в компанията на руския си колега Александър Новак и на Алексей Милер.
"Това е най-големият проект, осъществяван на територията на България. Страната ни се превръща в основен газов център на Балканите", изтъкна Стойнев. "За две години проектът трябва да бъде завършен в българския участък.
Как са изчислени те, не е ясно, тъй като не е ясно и колко години България ще изплаща стойността на тръбата. Страната ни има най-ниските транзитни такси от всички държави, през които преминава руският газ - $1.7 за пренос на 1000 куб.м.
Първите доставки на руско синьо гориво ще са факт през декември 2015 г. До края на годината трябва да има първа копка и на участъка от "Южен поток" в Сърбия.
Общият капацитет на тръбата ще бъде 63 млрд. куб. м, а цената му засега се изчислява на над 16 млрд. евро, като е възможно да има отклонения с около 25%. Най-скъпата част от газопровода ще бъде морският участък, чието строителство ще започне през второто тримесечие на 2014 г.
Българската страна ще започне да получава дивидент от проекта "Южен поток" , когато бъде запълнен капацитетът на тръбата или още от 2018 г., обясни Стойнев. Той посочи, че вместо първоначално обсъжданият вариант да не получаваме дивидент в рамките на първите 15 години от експлоатацията на газопровода, за да може през този период да изплати финансирането на своя дял, то сега е договорено страната да получава дивидент, който ще се равнява на приблизително 715 млн. евро.
Подписаните днес договорености предвиждат съотношение на привлечения към собствения капитал 70 към 30, а заемът, който следва да бъде усвоен от БЕХ - 620 млн. евро.
Единственото обезпечение по този заем са дивидентите, които ще получава компанията от транспортирането на природен газ на територията на България, подчерта Стойнев.
Годишният лихвен процент по заема на БЕХ ще бъде 4.25 на сто, тоест наполовина от договорения по-рано процент от 8 на сто, обясни министърът. Срокът за погасяване ще бъде 22 години.
Договорихме се и че тези 93 км от газопреносната мрежа на България, които ще останат неизползвани след включването в експлоатация на "Южен поток", ще бъдат изцяло компенсирани от страна на "Газпром", добави той.
Второто подписано споразумение днес предвижда проектът да се изпълнява и функционира в съответствие с българското законодателство, а ние като държава - членка на ЕС сме транспонирали и европейското законодателство в нашите закони. Затова бе решено, че БЕХ и "Газпром" могат да дадат на проектната компания "Южен поток" възможност да предостави достъп за използване на капацитета на газопровода на трети страни, каза Стойнев и добави, че това досега не е било договорено.
"Преговорите бяха интензивни. Българската страна не бе удовлетворена от това наследство, което получихме от предишното управление. Днес се подновиха преговорите и се подписаха два протокола, които касаят финансовата част на осъществяването на проекта в България", обясни още Стойнев.
Той допълни, че голяма част от работата ще се извършва от български фирми.
В края на август Министерството на околната среда и водите одобри доклада за Оценката за въздействие върху околната среда на проекта. Предстои да се одобри и този за морската част на проекта.
